Балканите са слабото място на Европа

Може ли Балканите да се окажат следващото поприще за изява на руския президент Владимир Путин и неговата политика на дестабилизация? Ангела Меркел неотдавна спомена за тази възможност и си струва да я приемем сериозно. Това пише в статия за в. "Файненшъл таймс" политологът Иван Кръстев.

Анализирайки тази възможност той посочва, че едва ли скоро ще има помирение в отношенията между Запада и Русия, защото Путин е твърде ядосан и злонамерен, Европа е прекалено загрижена и спомените от краткотрайното сближаване преди няколко години не са окуражаващи. "Презареждането" на отношенията между САЩ и Русия завърши с анексирането на Крим, посочва Кръстев.

Според него един от следните два сценария може да се разиграе в предстоящата година: Кремъл може да се изтегли от Източна Украйна и да опита да поправи отношенията си със Запада; или вместо това може да пробва да си върне инициативата, увеличавайки натиска върху европейските лидери, като опита да раздели континента на две.

Очевидно е, че пространството за маневриране на Русия в собствения й регион е доста ограничено. Широкомащабна военна операция в Източна Украйна би означавала тежки човешки загуби и още санкции. Това би погребало и зараждащия се Евразийски икономически съюз, защото съюзниците на Москва - Беларус и Казахстан - дадоха ясно да се разбере, че са твърдо против преначертаване на суверенните граници, отбелязва Кръстев в статията за "Файненшъл таймс".

По думите му логиката подсказва, че ако Русия иска да увеличи натиска върху Европа, трябва да опита извън територията на бившия Съветски съюз. Това е сценарий, който прави Балканите потенциална гореща точка.

Русия със сигурност не си мечтае да привлече Босна и Херцеговина или Албания в своята сфера на влияние и никой на Балканския полуостров не си мечтае присъединяване към Евразийския съюз. Техният основен търговски партньор е ЕС и именно там бизнесът търси инвестиции, а бъдещите емигранти - нов дом, отбелязва авторът.

Освен че са в задния двор на ЕС, Балканите са слабото място на брюкселската дипломация. Техните банкови системи са нестабилни. Ако бизнесите с големи депозити и връзки с Русия

решат внезапно да изтеглят парите си, резултатът може да бъде масови фалити и обществени вълнения. Прозападните правителства ще се разклатят. Това е мястото за оказване на натиск, ако Москва иска да накара европейците да се почувстват неудобно, посочва Кръстев.

Една "контролирана криза" на Балканите ще бъде коз, който ще принуди много европейски правителства да отклонят вниманието си от Украйна, ще стане почти невъзможно ЕС да поддържа и изгражда единство по въпросите на сигурността и ще отвори пропаст между европейския Север и европейския Юг, пише авторът.

Като особено слаби места той посочва оставането на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, сръбско-албанските отношения и продължаващата силна зависимост на района от руските енергийни доставки. Пет години след газовата криза от 2009-та, когато Русия спря доставките през Украйна и остави Югоизточна Европа без газ, нито един от проектите, предвидени, за да направят района по-малко зависим от Русия, не е завършен, пише Иван Кръстев и добавя, че изглежда Москва има високопоставени балкански приятели.

В сърцевината на влиянието на Кремъл в този район, пише по-нататък Иван Кръстев, не са културният афинитет, славянската солидарност или православната църква, а нещо не толкова благородно. Корупцията свързва хората, а на Балканите тя сплотява особено опасни хора. Повечето от местните олигарси имат своите руски връзки и руската външна политика лесно може да ги използва.

Но дестабилизиране на Балканите е рискован проект. Русия не може да предложи на тези общества нито работещ икономически модел, нито привлекателен политически. Не може дори да извади много кеш. Отказът от изграждането на газопровода Южен поток намали влиянието на Москва. Руските компании ще бъдат големите губещи от всеки руски опит да бъдат дестабилизирани прозападните правителства на Балканите. А историята на украинската криза показва, че олигарсите са съюзници, на които не може да се разчита. Те нямат приятели, а само финансови интереси и страхове, допълва политологът в статията за британското издание.

mediapool.bg