Пенсионната реформа е най-сериозната пречка пред споразумение за Гърция

Несъгласието на международните кредитори с предложената от Гърция пенсионна реформа е най-критичното противоречие между двете страни в преговорите за договаряне на споразумение, което да отпуши финансова помощ от 7.2 милиарда евро и да спаси страната от банкрут, съобщи "Файненшъл таймс" в сряда вечерта.

Оптимизмът, че споразумението може да стане факт до четвъртък, бързо се разсея в сряда сутринта, когато гръцкият премиер Алексис Ципрас съобщи, че кредиторите са отхвърлили последните предложения на Атина. Междувременно стана известно, че по същото време гръцкото правителство е получило контрапредложения от кредиторите.

Списъкът съдържа мерки, които трябва да се планират и приложат незабавно.

За да се спести 1% от брутния вътрешен продукт – около 1.8 млрд. евро – започвайки от следващата година, кредиторите настояват за съществена корекция на плана за пенсионна реформа, предаден от Ципрас.

Вместо постепенно увеличаване на средната пенсионна възраст, която сега е 62 години, на 67 години през 2025 г., както желае Атина, се иска срокът да бъде изтеглен за 2022 година (първоначално правителството бе посочило 2036 г.).

Планът на кредиторите допуска пенсиониране на 62 години, но само за онези, които са плащали в системата 40 години назад.

Освен това се иска до края на 2017 г. да бъдат премахнати специалните допълнителни плащания за по-бедни пенсионери. Според гръцкото предложение поетапната отмяна трябваше да започне от 2018 г. и да приключи до 2022 г.

По-късно в сряда гръцки правителствен източник заяви пред АФП, че Атина е отхвърлила контрапредложенията, в които се настоява за увеличение на приходите от ДДС и за по-големи съкращения на държавните разходи.

Според източника институциите настояват за увеличение на ДДС в ресторантьорския бранш от сегашните 13 процента на 23 процента, за премахване на данъчните облекчения, с които се

ползват островите, а също за по-сериозни намаления на разходите за въоръжение, а именно 400 млн. евро вместо 200 млн., предложени от гърците, и за увеличение на здравните вноски на пенсионерите.

По отношение на данъка върху добавената стойност, кредиторите са склонили на искането на Атина електричеството да не бъде облагано с най-високата ставка от 23%, а със средната – 13%. Супер редуциран ДДС от 6% ще има за лекарствата и книгите.

Ципрас разкритикува като "странна" позицията на "определени" кредитори, имайки предвид Международния валутен фонд, които не приемат предложените от Гърция мерки за запълване на бюджетната дупка, предаде Ройтерс. Ципрас каза това пред сътрудниците си в сряда сутринта, преди да замине от Атина за Брюксел, където имаше срещи председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и с управляващия директор на МВФ Кристин Лагард.

"Неприемане на компенсаторни мерки не се е случвало никога преди. Нито в Ирландия, нито в Португалия. Никъде! Това странно поведение може да означава само едно или две неща: или те не искат споразумение или те обслужват специфични интереси в Гърция", е казал Ципрас, цитиран от присъствал на срещата.

Лагард: Не е финансово издържано 16% от БВП на Гърция да отива за пенсии

Гръцката програма за реформи не може да се гради само на обещание за по-добра данъчна събираемост, заявява в интервю за френското икономическо издание "Шаланж" управляващата директорка на МВФ Кристин Лагард.

По думите й, не е финансово издържано 16% от БВП на Гърция да отива за пенсии и над 75

процента от първичните държавни разходи - за пенсии, заплати и социални плащания. Тя обаче повтори, че не става въпрос да се пипат малките пенсии, те трябва да бъдат защитени.

Лагард отхвърли представата за един "нехуманен" МВФ и обвиненията в "престъпна отговорност", отправени от гръцкия премиер Алексис Ципрас. Тя подчерта, че след като фондът е решил толкова кризи по цял свят от 70 години, то е защото се опира на правила. "Без правила властва законът на по-силния", изтъкна ръководителката на МВФ.

Според Кристин Лагард не може да има разпад на еврозоната. "Не искам Грекзит", подчерта тя.

Ако Гърция иска нашата помощ, ще я окажем, увери тя, изразявайки съжаление, че еврозоната не е успяла по-бързо да създаде защитен механизъм, който би позволил по-рано да се преструктурира гръцкият дълг.

Новото гръцко предложение е "икономически неграмотно"

Новото гръцко предложение е икономически неграмотно и вероятно обречено на неуспех, коментира по-рано в сряда Майкъл Хюсън, главен пазарен анализатор в CMC Markets UK в свой анализ за клиенти на финансовата компания. Основният проблем се върти около факта, че повечето от мерките по приходите са свързани с налагане на допълнителни данъци върху една икономика, която се намира отново в рецесия, докато безработицата остава на рекордно високи нива, посочи Хюсън.

Като се има предвид как новият план разчита на опити за вдигане на приходите, когато икономиката се свива, би било изненадващо, ако МВФ се съгласи да подпише споразумение, базирано на някои много оптимистични прогнозни допускания, които в реалния свят е малко вероятно да бъдат изпълнени, предупреди той.

Гърция трябва да върне около 1.5 млрд. евро на МВФ в края на месеца, а няма достатъчно пари, за да изпълни това задължение. Тя разчита на отпускането на транш от 7.2 млрд. евро от спасителната помощ за страната от МВФ и ЕС, което е свързано с постигане на

споразумение с кредиторите.

В сряда се провежда извънредна среща на ЕК, ЕЦБ, еврогрупата, МВФ и на Европейския стабилизиращ механизъм (ЕСМ), към която се очаква да се присъедини гръцкият премиер Ципрас.

Надеждите са тази среща да спомогне за постигане на споразумение по бюджетния план и реформите в Гърция, което да бъде обсъдено на насроченото заседание на еврогрупата от 20 ч. в сряда.

Европейски източник, цитиран от Ройтерс, заяви, че в момента не се обсъжда възможността за преструктуриране на дълга - ключово искане от страна на Атина в замяна на обещания за реформи. Това не е част от настоящото споразумение за спасителен план за Гърция, допълни официалният представител на ЕС.

Друг висш европейски представител заяви, че на започващата в четвъртък среща на върха, лидерите на ЕС няма да преговарят с Гърция по въпроса за споразумение "пари срещу реформи", като те желаят Атина да постигне сделка с еврогрупата в сряда, дори ако се наложи да се преговаря цяла нощ.

Преговорите може да продължат до последния момент

Италианският премиер Матео Ренци заяви пред парламента на страната, че разговорите между Гърция и партньорите й могат да продължат и след четвъртък, като Атина има възможност да предотврати фалит до края на месеца

Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис изрази оптимизъм за изхода от преговорите в сряда с колегите му от еврозоната. "Влизаме на последната права в преговорите и се надяваме да бъдат последни", каза Варуфакис пред репортери, които го чакаха пред къщата му в центъра на Атина.

Гръцкият парламент трябва да одобри реформите, за да се намеси ЕЦБ

Между 27 и 30 юни Алексис Ципрас трябва да получи одобрението на гръцкия парламент по основните линии на споразумението, което може да се окаже доста деликатна работа.

Предложенията на Гърция представляват сериозен фискален шок - сфера, в която радикалната левица СИРИЗА беше обещала да се бори срещу драстичните икономии.

Този етап не може да бъде прескочен германският парламент (Бундестагът), който също трябва да одобри споразумението. Той се събере, само след като текстът бъде гласуван от гръцките депутати.

Такава е процедурата и в други страни, като Финландия.

При всяко положение ще бъде много трудно да се съберат депутатите преди 30 юни.

Затова, според европейски източник, е възможно да се намеси ЕЦБ, която по думите му "може да направи много, ако й се предоставят политически рамки".

Но за това е абсолютно необходимо гръцкият парламент да е гласувал проекта за споразумение.

mediapool.bg