Я и МВР и армията да влизат в КЕВР!

Политическите схеми около промените в състава на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) придобиха формат на откровена и доста евтина гротеска.

В последните дни на юни и началото на юли изборът на директора на дирекция в КЕВР г-н Пламен Младеновски за председател на институцията изглеждаше повече от предрешен – още повече, че никой не оспорва неговата експертиза и важната му роля в областта на енергийното регулиране в качеството му на служител.

В конкретния случай г-н Младеновски удобно се оказа и единственият номиниран за поста.

Няколко факта без коментар

Да припомня няколко факта по повод прекъснатата процедура по избора, представени без коментар.

Дни преди номинацията на г-н Младеновски, в Закона за енергетиката с подобаващо мнозинство, но от присъстващите, беше направена набързичко промяна относно изискването за стаж, която отстрани формална пречка за неговото участие в надпреварата.

Кандидатурата беше интензивно рекламирана в медиите.

Говорещите по темата политици извадиха на масата галещи ухото аргументи за номинацията му – като "да дадем път на младите", и поощряване развитието "на хора, които са се грижили цената на електрическата енергия да бъде ниска …. и …да не лети нагоре".

След като промотирането продължаваше до последно, буквално часове след това - на 6 юли, беше обявено, че г-н Младеновски е оттеглил кандидатурата си. Пояснението от страна на отговорен по темата политик – кандидатът не се чувствал достатъчно обществено подкрепен; конкретно упреци бяха изречени към т.нар. кръг около Мая Манолова, който бил против назначаването му.

Аргументи за баламурници?

А сега и малко коментари на фактите и от моя страна.

Промени в законодателството заради конкретен човек не са новост. В случая, лесно цъфна и причината защо промяната в закона за изискуемия стаж беше направена малко преди официалната номинация на г-н Младеновски, а не напр. през февруари, когато в Парламента се обсъждаха процедурните правила по повод смените в състава на КЕВР.

Обявеното внезапно решение на г-н Младеновски, че трябва да си оттегли кандидатурата поради липсата на подкрепа от страна на Мая Манолова и т.нар. кръг около нея и на мен въобще не ми изглеждат убедително. Г-жа Манолова не е депутат, не представлява формален политически субект, а и обществената популярност и респ. членска маса на такъв нейн кръг са далече от възможностите да имат тежест на важни обществени фактори – още повече такива, свързани с кадровата политика на Парламента.

Друг интересен момент е, че мотивите на кандидата за оттеглянето му получиха огласяване само от страна на политиците – всъщност нищо не чухме от г-н Младеновски. И това със сигурност беше много разумна проява от негова страна – мисля, че като цяло той демонстрира поведение на достоен човек в създадената от други ситуация. А иначе е повече от видно, че той до последно е бил съгласен с номинацията си.

Така основният принципен въпрос е дали г-н Младеновски се е отказал или е отказан от кандидатурата си - и защо всъщност станахме свидетели на подобни политически скечове.

На този фон и заявеното от политиците даване на "път на младите" изглежда единствено като пробит отвсякъде лозунг.

Не стана ясно напр. та при това даване "път на младите" каква е средната възраст на членовете на КЕВР. Другият логичен въпрос по темата, вече задаван от експерти, но неполучил отговор, e защо за пореден път се издигат за петгодишен мандат хора, които са около началото на осмото си десетилетие.

Гледах и слушах доста предавания по отношение на въпросната подмяна на състава на КЕВР. И въобще не се изненадах нито от чутото и видяното, нито от някои изглеждащи твърде подредени етюди - така напр.

по време на участието на отговорен по темата политик в едно много популярно предаване и той, и водещият журналист щяха да изглеждат по-убедително, ако гостът беше посрещнат с хляб и сол, след което двамата бяха използвали времето да хвърлят една табла докато си приказват. Журналистът или не знаеше какво да пита, или му беше казано какво да не пита. Политикът, който безспорно е интелигентен човек, от своя страна също не се чувстваше особено комфортно от отговорите си – макар че, благодарение на удобните въпроси, интервюто му дойде като дюшеш след шеш-беш.

Като цяло, поредните опити от страна на политическата класа да ни убеди, че работи за независима и експертно структурирана КЕВР, изглеждат все по-неадекватно.

Ако от Парламента въобще се интересуваха от нуждата за повече обществена подкрепа за който и да е от членовете на КЕВР, вкл. и за г-н Младеновски, щяха просто да дадат възможност представители на обществото (бизнес и съсловни организации и др.) пряко да номинират кандидати – от години призовавам за това.

Само че депутатите упорито не го искат, което само затвърждава подозренията за поредните кадрови разцъквания между политическите партии далече от обществения поглед. В теорията на политическата корупция има и специална терминология за подобно поведение, често срещано в Парламента, и водещо до сериозно олекване на институцията; а най-лошото е, че на депутатите, изглежда, отдавна им е все тая.

Затова май е по-добре още сега Законът за енергетиката да бъде изменен за N-ти път тази година, като напр. директно се запише, че КЕВР е строго политизирана и военизирана институция, която се формира и действа на квотен принцип, а контролът за стриктното спазване на този подход се възлага на министерство на вътрешните работи - така борбата за политическо надмощие над експертното начало в нея ще си дойде на мястото и ще има гарантирано силово обезпечение. Е, шегувам се, разбира се – държа да уточня това, защото току-виж в Парламента вземат та гласуват и нещо подобно.

Авторът е дългогодишен експерт по енергийна политика. По професия е юрист, но от 1992 г. работи в български, европейски и световни институции, занимаващи се с енергетика. В момента е председател на Института за енергиен мениджмънт.

mediapool.bg