Ще се върне ли здравият разум за ядрената енергия?

За да бъдат посрещнати огромните нужди от електроенергия в бъдеще, е необходимо да бъде развивана ядрената енергетика. За разлика от Европейския съюз, който заложи на соларните панели и вятърните турбини, Русия, Китай и Съединените щати се впуснаха в геополитическа надпревара, за да доминират електроенергийния сектор на утрешния ден. Франция някога заложи на ядрената енергия и ще има ключова роля за преобръщането на тенденцията в ЕС.

Ейбрахам Маслоу, създателят на междуличностната психология, ни завеща следния афоризъм: "Ако имате само чук, вие сте склонни да виждате всеки проблем като пирон." В областта на енергетиката сега Европейският съюз вярва, че разполага само с възобновяемите източници. На неотдавнашното си заседание Европейския съвет потвърди косвено, че възнамерява да сведе въглеродния си отпечатък до нула през 2050 година, като заложи изключително на тези източници.

Каква промяна в сравнение с истинските ясновидски способности на министрите на външните работи на шест държави, събрали се в Месина на 1 юни 1955 година! Онова, което все още не бе дори Европейска общност, постигна успех в областта на мира и помирението благодарение на въглищата. Осъзнала, че е необходимо енергийните доставки да бъдат диверсифицирани, шесторката излезе с идеята за Европейска общност за атомна енергия, която доведе до подписването на договора за Евратом през 1957 т. в Рим. Какъв е бил техният аргумент? Откриваме го в Резолюцията от Месина: "Няма да има бъдеще за Европейската общност без изобилна и евтина енергия."

Ние изглежда сме забравили този урок от историята, тъй като ЕС затъва в монокултурата на възобновяемите енергийни източници, отхвърляйки всички останали, до степен, че за някои водните електроцентрали не са съвместими с устойчивото развитие. Изключителното развитие на икономиката и обществото през последните 75 години е резултат от сдобиването с евтина енергия и то в изобилие. Ядрената енергетика имаше голям принос за този успех, осигурявайки ток без прекъсване и на ниска цена. Ние преживяхме Covid кризата благодарение именно на това непрекъснато снабдяване. Не смеем и да си представим какво би било, ако нашите болници трябваше да бъдат захранвани с електроенергия от вятърни турбини, които в ЕС работят средно през 23% от времето.

Повишаване цената на тока

За жалост, откакто ЕС направи задължително производството от възобновяеми източници, цената на електроенергията за домакинствата нараства средно с по 2.3% годишно. Всеки може да го установи, като си провери сметките. Вятърните турбини и соларните панели допринасят за поскъпването на тока, а ядрените централни - за неговото поевтиняване.

Датчаните и германците са плащали през 2019 г. за ползваната от тях електроенергия съответно по 29.5 и 28.8 евроцента за киловатчас, а французите - по 18.5 евроцента, макар че трябва да отчетем с горчивина, че 10 години преди това цената бе 12.1 евроцента.

Успехът на френската ядрена енергетика се дължи на политическата воля на президентите Жорж Помпиду и Валери Жискар д'Естен. Спешно се налага да се върнем към здравия разум, като потвърдим, че бъдещето на електроенергийния сектор са атомните централи, а не химерата на възобновяемите източници. Въпреки 40-те години на финансиране и подкрепа под различни форми, електроенергията от вятъра и слънцето не може да се конкурира с получаваната от ядрените реактори. Скъпи, прекъсващи, пораждащи нужда от субсидиране на газовите електроцентрали, които трябва да им дойдат на помощ, когато природата не иска да произвежда ток, възобновяемите източници оказват отрицателно отражение върху околната среда, за която хората най-накрая се загрижиха.

Както френският философ Ален Финкелкрот подчерта наскоро: "те превръщат всички пейзажи в индустриални обекти." След като за тях бяха похарчени 1000 милиарда евро, на възобновяемите източници се пада дял съответно от само 2.5% и 1.4% от производството в ЕС и Франция. Фактите са красноречиви!

Скъпото са инвестициите

Твърди се, че ядрената енергия е скъпа? Трябва да откроим следния нюанс: тя е евтина, както показа съвсем ново проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обхванало 243 централи в 24 държави. Скъпото са инвестициите, на които е необходим дълъг период, за да се изплатят.

И така, какво се случва, откакто ЕС задължи своите страни членки да произвеждат електроенергия от възобновяеми източници? Рентабилността на всички централи е поставена под въпрос, тъй като преносът на най-скъпото електричество е с приоритет. ЕС разби вътрешния пазар, който от 30 години се опитва да създаде. Ако политиката не нарушаваше функционирането на пазара, нямаше да сме на това положение. Ядрените и водните централи щяха да осигуряват евтина електроенергия в изобилие.

Освен това, нека спрем да плашим хората, тъй като тази технология е овладяна добре. Аварията в Чернобил се дължи на съветския модел, а във Фукушима - на цунами, предизвикало водородна, а не ядрена експлозия. Добре би било онези, които лобират за водорода, да се запознаят с рисковете преди да обещават един нов Граал. Другият страх са погрешно наричаните ядрени отпадъци, тъй като те са източник на енергия. Нека първо отбележим, че никой по света не е пострадал от отработено ядрено гориво. А новите технологии, които са в процес на разработване, ще го унищожават.

Стремителен растеж на нуждите от електричество

Нека обаче се върнем на Маслоу. Неговата пирамида на нуждите ни учи, че е безполезно да говорим за околна среда, планета и биоразнообразие на бедните слоеве от населението. Тези приказки може да бъдат чути само от хората, които са задоволили потребностите си на всички нива на пирамидата. Извън ОИСР поводът за безпокойство не е борбата с климатичните промени, а енергията и по-конкретно да бъде осигурен в изобилие евтин ток. Въпреки че Китай постигна огромен напредък през последните 20 години, като цялата страна вече е електрифицирана, ситуацията далеч не е такава в Азия и Африка. 200 милиона индийци нямат достъп до ток, а в половината от Субсахарска Африка електроснабдяването е несигурно и прекъсва. е само наваксването на икономическото изоставане на обширни райони от планетата налага развиването на производствения капацитет.

Бързата и неизбежна дигитализация на нашето общество, включително на селското стопанство, изграждането на мобилните мрежи от пето поколение, електрифицирането на автомобилния парк и отоплението на сградите - всичко това ще доведе до стремителен ръст на нуждите от електричество. Не вятърните турбини, и още по-малко соларните панели с прекъсващо производство, ще задоволят тези огромни нужди. Това ще направят ядрените централи. Без енергия не може да има прогрес, благополучие и устойчиво развитие.

Геополитическа надпревара

Русия, Китай и Съединените щати са разбрали това и се впуснаха в геополитическа надпревара, за да доминират електроенергийния сектор на утрешния ден. Който притежава ядрената технология на бъдещето, ще държи част от геополитическата власт в света. Тези страни не са в надпревара само за технологиите на утрешния ден, а инвестират в изграждането на централи в настоящето, защото, за да си готов за утре, трябва вече да си готов днес.

Затова е наложително, преди да е станало прекалено късно, Франция да осребри своята ядрена експертиза. Дали президентът Еманюел Макрон иска да добави името си към имената на своите предшественици Помпиду и Жискар д'Естен или да стане гробокопачът на някога водещ сектор от френската икономика? Китай, Русия, Южна Корея, Съединените щати и Канада ще продават ядрени централи, а Франция няма да продава дори вятърни турбини, които освен това не интересуват онези, които са в основата на пирамидата на Маслоу, защото не са достатъчно богати, за да си пилеят парите. Да оставим германците да потънат сами в своята химера на Energiewende (Енергийния преход).

Изненадващо, през последните няколко месеца станахме свидетели на леки трусове в няколко страни членки на ЕС, сякаш здравият разум е на път да се завърне и най-накрая се осъзнава, че съюзът не може да постигне въглеродна неутралност с вятърни турбини. Румъния дори нанесе унижение на ЕС, защото подписа споразумение с Вашингтон за изграждането в Черна вода на два американски атомни реактора с финансиране от САЩ, след като европейските институции решиха да дават пари само за вятърни турбини и соларни панели. Нека си пожелаем страните членки да имат куража да не се поддават повече на диктата на Брюксел и 2021-а да бъде годината на ядреното възраждане и в Европа. Това зависи от Франция.

По БТА

* Авторът е преподавател по геополитика на енергетиката в Свободния университет в Брюксел и председател на Европейската асоциация на инженерите и индустриалците.

mediapool.bg