След триъгълните сделки България пропуска и европейските възможности за боеприпасите

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България е пропуснала да реализира т.нар.

триъгълни сделки, при които страна членка на НАТО подпомага отбраната на Украйна, като й изпраща старо съветско въоръжение, а партньорите в Алианса я компенсират с по-модерни образци. Според него това е можело да стане до средата на миналата година, но България не се е възползвала от тази възможност заради липсата на решение на кабинета на Кирил Петков.

Сега западните ни партньори вече предпочитат да изпращат в Украйна директно ново въоръжение.

Въпреки че последната управляваща коалиция не взе решение за директна военна помощ за Украйна, най-вече заради съпротивата на БСП, опитът на Димитър Стоянов да припише на кабинета "Петков" пропуснатите ползи от т.нар. триъгълни сделки изглежда като откровена наглост.

Причината е, че президентът Румен Радев, чийто главен секретар беше Стоянов преди Радев да го назначи в служебното си правителство, беше категорично против изпращането на каквото и да е българско въоръжение в Украйна и предупреждаваше, че България няма да получи нова техника в замяна.

Самият Димитър Стоянов споделяше тази позиция. Нещо повече, той участваше лично в окопната война срещу бившия вицепремиер и икономически министър Корнелия Нинова, която според него разрешава български оръжеен износ за Киев, макар да твърди обратното.

Служебното правителство, което Радев назначи в началото на август, отказа да изпълнява решението на парламента и прекрати изпращането на нови траншове военна помощ за Украйна.

Междувременно ЕС е на път да финализира план на стойност 2 млрд. евро за съвместно попълване на намаляващите запаси от боеприпаси в Украйна и за попълване на запасите на самите страни членки на блока.

Първо, ЕС ще похарчи 1 млрд. евро за частично възстановяване на разходите на страните, които могат незабавно да дарят на Киев боеприпаси от собствените си запаси, а после страните ще работят заедно за съвместното закупуване на нови боеприпаси на стойност 1 млрд. евро - идеята е, че заедно могат да договорят по-големи договори на по-ниска цена за бройка.

Българската позиция е, че става въпрос само за 155-милиметрови артилерийски снаряди, от които Киев остро се нуждае, но България няма на разположение.

Украйна, обаче, се нуждае и от 122-милиметрови и 152-милиметрови артилерийски снаряди, каквито България има.

Президентът Радев обаче се обяви твърдо срещу изпращането на въоръжение от резервите на българската армия в зоната на военните действия.

В същото време България е изправена пред предизвикателството как да се справи с боеприпасите, които са в края на своя експлоатационен ресурс. Предстои и да преминем към НАТО-вския 155 милиметров стандарт.

В същото време държавният завод ВМЗ-Сопот също настройва производството си по натовски стандарти.

България обаче е на път да пропусне и тази възможност да подпомогне отбраната на Украйна заедно с партньорите си от ЕС и НАТО, които подготвят компенсационен механизъм.

mediapool.bg