Пет сценария за промяна в България

В началото на парламентарната кампания сме свидетели на политическо затишие, което се дължи на два фактора. Първо: социологическите агенции достигнаха консенсус, че ни предстои да видим фрагментиран парламент с до седем партии в него, като най-вероятно ГЕРБ ще успее да бие БСП, но ще има далеч по-малко депутати, отколкото има в сегашното НС. Вторият фактор за затишието е политиката на основните телевизии. В тях с повод и без повод в най-гледаното време се точат министри от ГЕРБ и ВМРО, които обясняват успехите на управляващите. В останалото време, сред политически екзотики като Пената и Петър Жеков може да се провре и някой опозиционер, колкото да потвърди разпределението на силите, предвиждано от социолозите.

Това конструирано затишие обаче може да се окаже предвестник на голяма и непредвидима като последици електорална буря. Това е така, защото в обществото се е натрупало сериозно напрежение за политическа промяна, което търси канали да изригне. Белезите на това напрежение са многобройни. Първо: нито една от причините за избухването на масовите протести от миналата година не е отпаднала. Скандалите, които ги предизвикаха, не получиха убедителен институционален отговор, а по-скоро беше направен опит да се заметат под медийното чердже. Вятърът на предизборната кампания обаче може да духне черджето и тогава шкафчето, записите, парите от Васил Божков и т.н. да лъснат отново. Второ: страната веселяшки навлиза в нов сериозен ръст на заразите с коронавирус, което може да се превърне и във вълнá точно по време на изборите. В една такава вълнá хората няма как да видят пример за добро управление. Трето: изкривяванията* в медиите в полза на управляващите към момента изглеждат толкова големи, че могат да започнат да дразнят хората и да засилят протестния вот.

Най-важният индикатор за възможната електорална буря е друг обаче. Това е, че ГЕРБ и партньорите им няма как да убедят хората, че управленска промяна не трябва да има. Както и медийно да се масажират фактите, всъщност, единственият вариант, в който сегашното управленско статукво се запазва след 4-ти април е следният:

Управление на ГЕРБ+ДПС+ВМРО

Това към момента изглежда е единствената формула, която може да се реализира с Борисов като премиер и да даде централно място на ГЕРБ във формиране на коалиция, като да запази силното влияние на ДПС и спомагателния статус на хората на Каракачанов. Т.е. да възпроизведе настоящия модел почти едно към едно.

Тази формула обаче има един съществен недостатък - тя е невъзможна от гледна точка на обществени възприятия и легитимност. И тук не става дума за това, че най-вероятно ВМРО ще останат под чертата, въпреки трансферите на хора, материали и теми ("Северна Македония"), които ГЕРБ им осигуряват. Дори и да си представим, че ВМРО успее да се промуши в следващия парламент и на трите партии общо им се съберат над 121 гласа, проблемът с една такава коалиция би бил следният: въпреки подкрепата за трите партии поотделно, коалицията ще стартира с отрицателен кредит на доверие още от самото начало.

В нея ГЕРБ ще станат още по-уязвими от корупционните скандали на Борисов, защото ще се затвърди впечатлението, че ДПС-прокурорският чадър над него се запазва. Като цяло, връзката на ГЕРБ с ДПС, за която всички така или иначе знаят, ще получи нагледно потвърждение. ВМРО пък ще се саморазкрие съвсем убедително като патерица на тандема ГЕРБ-ДПС.

От тази гледна точка една открита коалиция ГЕРБ-ДПС-ВМРО изглежда като договор за политическо самоубийство, макар че ДПС вече извършиха някои хигиенизиращи дейности, които да подготвят неговото сключване. Отпадането на Делян Пеевски от листите и продаването на неговите медии изглежда са част от опитите на ДПС да се приведе във вид, пригоден за открит коалиционен партньор на ГЕРБ. Доколко новото оттегляне на г-н Пеевски е реалност или театър предстои да видим, но той и досега се е оттеглял няколко пъти от политиката (и продавал медиите си) без нещо особено да се случи. А пък ТЕЦ "Варна", пристанището и студеният резерв си остават, дори и оттеглянето на г-н Пеевски да е реалност: така че хигиенизацията в най-добрия случай е частична и няма да свърши отредената ѝ катарзисна функция.

Каква промяна би могла да настъпи?

Сигурно ще отнеме известно време на хората да осъзнаят ясно, че запазването на сегашното статукво минава през една единствена и то политически самоубийствена и (затова) почти невъзможна формула. Още един месец кампания обаче е много време и със сигурност мнозина ще стигнат до този извод. А следващата стъпка след това е логична: ако запазването на статуквото е невъзможно, то трябва да се избере някакъв вариант на промяна.

И тук избирателите ще изпаднат в сериозно затруднение. "Алфа Рисърч" откриват, че за момента около 400 000 са в подобна ситуация - те казват, че ще гласуват, но още не са решили за кого.

Вариантите на възможната промяна са следните, като изброяването е от по-малка промяна към по-голяма:

1) Вариант на правителство с подкрепа на ГЕРБ, но без Борисов в него (програмно, експертно и т.н.);

2) Вариант на правителство с подкрепа на ГЕРБ и оттегляне на Борисов от активната политика;

3) Промяна а ла "Демократична България". Без ДПС и Борисов, България запазва евроатлантически курс, прекратява се заиграването с руски енергийни проекти, променя се съдебната система, за да се вдигне прокурорския чадър над високите етажи на властта;

4) Промяна а ла "Има такъв народ": променя се избирателната система и се експериментира с идеи като пряко избран главен прокурор, пряко избрани шефове на полиция. Много висока степен на неяснота по останалите измерения на промяната;

5) Промяна а ла БСП. Смяна на данъчна система, национализация на болници, интензивни връзки с Русия (енергетика, ваксини), социален-консерватизъм в стил Нинова, евроскептицизъм (в стил Велизар Енчев и проф. Иво Христов);

Удържането на сегашното статукво е невъзможно

Идеите на "Изправи се! Мутри вън!" също могат да бъдат поместени на тази скала, може би някъде между 4 и 5 (с акцент върху ролята на президента Румен Радев). Обикновено, когато има толкова много различни (и несъвместими) варианти за промяна, най-крайните и радикални варианти първи отпадат. Но все пак съдбата на различните варианти ще зависи и от електоралното представяне на техните основни носители. Към момента подобни прогнози биха били спекулативни.

Управляващите много разчитаха досега на аргумента за липсата на ясна и еднозначна тяхна алтернатива. Но в предизборната динамика вероятно скоро ще се разбере, че удържането на сегашното статукво е на практика невъзможно и минава през политическа коалиция - и то една единствена, която официално и открито не може да се реализира.

Неизбежното обществено осъзнаване на неудържимостта на статуквото ще формулира и основният въпрос на предстоящите избори: "Какъв вид промяна искате?". Този въпрос може да се окаже със сеизмични последици за партийната ни система. По друг начин казано: една сериозна електорална буря, смущаваща инструментите на социолозите, изобщо не може да бъде изключена.

* За изкривяванията вижте изследването на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, София

mediapool.bg