Пандемията изисква доверие в институциите

Ще започна направо. Възмутен съм от тези, за които свободата на изказа им е по-важен от живота на съгражданите им. Когато лепиш етикета "популист" на ръководителя на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса и директор на Военномедицинската академия ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, създаваш недоверие към институцията, която се бори с опасната за живота на възрастното поколение пандемия. По този начин накърняваш доверието в щаба и саботираш изпълнението на решенията, с които той се опитва да забави и овладее кризата. Така, съзнаваш или не, създаваш заплаха за човешки животи.

Намирам за напълно неуместно още преди финансовото оразмеряване на мерките, които изпълнителната власт планира, да задаваш въпроса "колко средства е отделила държавата". Това е задача, чието решение на този етап никой не знае. Защото неизвестните днес са много повече от уравненията, които трябва да се решават. Още по-неуместно е натрапчиво да стоварваш отговорност за последиците от пандемията на премиера и на министрите му. Те без друго са натоварени с извънредно бреме.

Тези две реакции ми показват, че катастрофите от 1990 и 1996 са забравени. За спасението се плаща всяка цена. Да напомня, че последната от двете бе предшествана и съпроводена от грипна епидемия (вирусите бяха H1N1 и H3N2) в 1995/1996.

Изправено пред криза, правителството действа, както е необходимо. Създаде Националния оперативен щаб от най-компетентните и имащи авторитет експерти и им предостави част от своите правомощия да предлагат решения, които веднага изпълнява без да оспорва или поставя по съмнение. Дава на Щаба непрекъснато своето политическо доверие пред останалите институции и гражданите, с което се опитва да направи решенията му по-ефикасни. Народното събрание приема предложените му законодателни решения с консенсус, с което дава своя навременен принос.

Тази политическа организация е единственият ни общ отговор срещу пандемията от Covid-19. Цивилизовано е в този тежък момент да засилим нейният авторитет, доколкото това зависи от всеки от нас и да ѝ се доверим.

Централизира ли се власт? Да. Ограничават ли се нашите права? Да. Прави се в името на запазването на здравето и живота на много хора, а по-скъпо от това нямаме.

За кой ли път да става ясно, че в такива критични моменти сигурността на гражданите трябва да е най-висш приоритет на публичната политика.

Близък приятел постави дилемата "счупване на икономиката" или "счупване на обществото". И е прав, защото във Великобритания властта изглежда избира икономиката и жертва възрастното поколение. Въпреки че съм икономист, пред този мъчителен избор: ще избера да не се чупи обществото, колкото и разделено и конфронтирано да е то сега.

Икономиката ще я възстановят хората с дух и идеи.

Два пъти съм бил свидетел, как кризите ни обединяват. Дано така да стане и този път.

Изпитанието ни дава шанс да излезем от него единни и по-силни.

mediapool.bg