От Русия (но само оттам) с любов*

Американците може и да са разделени в отношението си към Доналд Тръмп и Хилари Клинтън, но останалият свят не е. Наскоро проведено в 45 страни социологическо проучване на WIN/Gallup International показа, че Хилари Клинтън води с двуцифрена разлика пред своя опонент. Тя е убедително начело в проучването почти във всички държави, включително и в родната на Мелания Тръмп Словения, с две многозначителни изключения – Русия и Палестинската автономия.

Симпатиите на руснаците към Доналд Тръмп не е трудно да бъдат обяснени. Докато руско-американските отношения се намират в най-ниската си точка след края на Студената война, Тръмп даде да се разбере, че вижда в Русия съюзник, а в президента Владимир Путин приятел и пример за подражание. За руснаците да не подкрепят кандидата на републиканците, ще изглежда като предателство към собствения им президент или още по-лошо, като липса на добро обноски.

Не е трудно да се обясни и подкрепата към Тръмп сред палестинците. Хилъри Клинтън е приемана като по-близък съюзник на Израел, отколкото г-н Тръмп, колкото и той да твърди обратното, така че те подкрепят по-малката от двете злини.

Но истински интересният въпрос е защо Доналд Тръмп е толкова непопулярен извън Америка, след като мнозина в тези страни са готови да подкрепят неговия тип популистка политика? Защо много хора, които в собствените си страни гласуват за гневни, антисистемни, готови да строят стени кандидати с мачистки образ, не са готови да подкрепят Доналд Тръмп? Защо например австрийците, които е много вероятно да изберат за президент кандидата на крайнодясната Партия на свободата, подкрепят Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп в съотношение 78 срещу едва 9 процента? Защо италианците, които в продължение на две десетилетия даряваха с любовта си Силвио Берлускони или холандците, където милиони подкрепят антиимигрантската политика на Герт Вилдерс, отхвърлят Доналд Тръмп в подобни съотношения?

Бих искал да изложа две хипотези. Първата, която може да се нарече „пилотът на самолет“, е проста за обяснение. Има хора, способни да се напият и след това да предложат на приятеля си да го закарат у дома, които обаче биха били ужасени, ако пилотът на техния самолет се качи на борда дори след глътка бира. По същия начин много от привържениците на популистки партии в Европа, Латинска Америка или Азия вярват, че неразумният избор е приемлив в малки страни като техните, но са ужасени от перспективата американците да се подведат. В това има смисъл: разликата в това човек като Тръмп да бъде избран в държава като България и самият Тръмп да бъде избран в Америка, е като разликата между конвенционална и ядрена война.

Втората хипотеза може да бъде наречена „това е вашият свят“. В сърцевината на посланието на г-н Тръмп е бунтът срещу глобализацията. Това е често срещана характеристика сред различните популистки движения в света. Но антиглобализмът на г-н Тръмп, тъкмоо защото идва от Америка, не звучи убедително за останалия свят.

Докато популистите извън Америка атакуват глобализацията, защото следвала американските правила и обслужвала американските интереси, г-н Тръмп заявява, че всъщност Америка е голямата жертва на глобализацията. Докато в останалата част от света споразуменията за свободна търговия като Трансатлантическото партньорство са критикувани, защото се приема, че са в интерес на мултинационалните компании, които са верни на Съединените щати, г-н Тръмп нарича същите тези споразумения предателство на американските политически и икономически интереси. Докато в останалата част от света глобализацията е синоним на антиамериканизма, г-н Тръмп настоява, че това е заговор срещу Съединените щати.

Стивън Холмс, политически философ от Университета в Ню Йорк, изказа пред мен мнението, че ако искаме да разберем явлението Тръмп, трябва да осъзнаем, че всичко, което за мнозинството от американците преди е изглеждало като предимство, днес е източник на стратегическа несигурност. Глобализацията вече не означава нови пазари за американските стоки, технологии и идеи; тя означава загуба на работни места, тероризъм и миграция. Наред с това американците научиха, че не е задължително страните, които гласуват в демократични избори да подкрепят американските интереси, както и че разпространението на демокрацията може да доведе на власт не само приятелски настроени правителства, но и конфликти и разрушения.

Според Стивън Холмс американците започват да се тревожат все повече и от глобалното разпространение на английския език. Преди време философът Филип ван Парис предложи родените в англоезична среда да бъде облагани със специален данък, заради огромното незаслужено предимство от това, че майчиният им език е английски. Но не така мислят американците.

В нашия все по-англоезичен свят, американците са станали напълно прозрачни за англоговорящите по целия свят, докато в същото време светът си остава все така заплашително затворен за моноезичните американци. Докато светът поглъща американските филми и следи американската политика, американците продължават да знаят твърде малко за това как мислят и живеят другите. Американците никога не са чували за филмовите звезди на другите страни и имат само бегла представа какви са политическите конфликти по света.

Тази голяма епистемологична асиметрия е източник на реална слабост. Когато Уикилийкс публикува секретните телеграми на Държавния департамент на САЩ или оповестява кореспонденцията на кампанията на Клинтън, това е глобална новинарска сензация, която създава голям проблем за американската дипломация. Докато изтичането на китайските дипломатически телеграми или писмата на руски официални лица никога няма да привлече глобалния интерес, просто защото малцина са тези в другите държави, които биха могли да прочетат китайски или руски, а още по-малко биха могли да ги разберат.

Проблемът на Доналд Тръмп е в това, че докато мнозина американци са готови да повярват, че Америка е главната жертва на глобализацията, останалата част от света не може да се съгласи с това. Защото светът, който много американци днес отричат, е светът, създаден от Америка. Популистите от всички страни няма да се съединят.

*Статията на Иван Кръстев е публикувана на английски в “Ню Йорк таймс”. Mediapool препечатва версията й на български език от Портал „Култура“.

mediapool.bg