Общи приказки и нищо на масата: България рискува да изпадне от европейската въглищна конверсия

С глава, заровена в традиционното използване на въглищата, и отлагайки до последно вземането не просто на непопулярни, а и на каквито и да било решения, България е на ръба да изпадне от въглищната конверсия на Европа. Съвсем реална е опасността страната да не може да се възползва напълно от огромните възможности на европейско, заемно и частно финансиране.

Година ще стане откакто ЕК обяви т. нар. Зелена сделка на ЕС с цел за климатичен неутралитет на общността до 2050 г. . Вярно, в последните седмици вървят усилено триалозите между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европа за междинната цел до 2030 г. и все още не е ясно дали тя ще е за орязване на парниковите газови с 55 на сто, както предложи ЕК, или с 60 процента, както настоява ЕП. Вярно е също така, че климатичното законодателство на ЕС още се подготвя. Но България драматично изостава и с подготовката на конкретни планове за трансформацията на въглищните региони, и с визията си. Такава стана ясно, че липсва в интегрирания план "Енергетика и климат" с екоцелите до 2030 г.

Много приказки, малко действия

Министерството на енергетиката разчита на консултанта, който Еврокомисията ще финансира с 500 хил. евро, за да помогне за изготвянето на териториалните планове за промяна в регионите на Стара Загора, Перник и Кюстендил, където са най-замърсяващите в момента въглищни мощности. Консултантът ще има една година да структурира тези планове с конкретни проекти, които, ако не бъдат включени, нямат шанс за сериозното еврофинансиране. По т.нар. Фонд за справедлив преход България има гарантирани близо 700 млн. евро, а по Фонда за възстановяване и устойчивост – до около 1.2 млрд. евро.

За самите проекти обаче към момента се говори твърде общо, а срещите с бизнеса, от който се очаква да дойдат конкретни идеи, са твърде малко, споделиха пред Mediapool представители от бранша.

Държавата повтаря мантрата как ще запази въглищните мощности такива каквито са, макар ЕК да настоява за точно обратното. Синдикатите се интересуват да няма съкращения на работни места и да не бъдат намалени заплатите на хората, които сега са заети във въглищния подотрасъл. Но къде се срещат интересите, не е ясно. И според експерти бавенето на належащите решения заради икономическата и политическата криза ще изиграе - както винаги - лоша шега на засегнатите от неминуемата трансформация.

Все чакаме до последно с идеята да ни се размине

Според икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков проблемът е, че правителството не иска в края на мандата си да взема непопулярни решения. "Чака се до последния момент и, като няма повече накъде да се отлага, се взема първото възможно решение, което не е най-доброто, и голяма част от решенията вече са изключени, защото за тях са били необходими 12 или повече месеца за подготовката им", коментира той пред Mediapool. Експертът припомня как България изпусна възможността да се възползва до 2030 г. от държавната помощ за електроцентралите по механизма за капацитет и сега има право на това само до 2025 г.

"Пропуснахме голяма част от шансовете, защото не се вземат решенията когато трябва. Отлагат се, защото или не смятат, че са чак толкова важни, или се очаква, че ще се разминат или защото решенията са непопулярни. За ТЕЦ "Марица Изток 2" беше ясно, че ще има проблем още от 2013 г.. когато се знаеше, че парниковите емисии ще поскъпват. Но заради тогавашната криза усещането бе, че проблемът ще се размине или поне не трябва веднага да се решава. Като се прибави и тогавашната политическа криза, никой не тръгна да взема решения за преструктуриране на въглищните централи – например минаване на газ", каза Стайков.

По думите му днес сме в същата ситуация – икономическа и политическа криза. "Всички непопулярни решения се отлагат за последния момент, когато сме изпуснали влака и не може да се защити нищо. Едно е да се отиде при комисията с план за реформи и да се искат пари и време за извършването им. С такъв подход лесно може да се постигне разбирателство. В последния момент никой не прави отстъпки. Да се постави ЕК пред свършен факт, защото сме много бедни и зависими от въглищата, и да искаме пари – няма да стане", смята икономистът.

Страх да се поемат ангажименти

Трябват визия, поемане на ангажименти, графици и планове за трансформация, за да получим пари, заяви Калоян Стайков.

По думите му обаче правителството на ГЕРБ е в трудна ситуацията – критикувано от опонентите си и без кредит на обществено доверие за провеждане на реформите в енергетиката: "Управляващите не смеят да мръднат и нямат структуриран подход, а нещата са ясни от преди десет години. Посоката беше ясна още като станахме член на ЕС, само темпът и възможностите се променят. А ние смятаме, че ще ни се размине. Надали. Виждаме как Полша, която извоюва доста отстъпки за въглищната енергия, от която е силно зависима, вече изготви график за спиране на използването й. Това е кристален знак, че няма връщане назад, а ние тук обясняваме как ще използваме въглищата още 50 години".

"Начинът, по който от години се подхожда по енергийните и екологични въпроси, ми подсказва, че всички непопулярни решения ще се избягват и отлагат до последно. Дори намекът, че нещо трябва да се промени и няма да използваме въглищата, докато не изкопаем и последното късче, води до някакви социални драми и заплахи от миньорите за стачки", отбеляза Стайков и допълва, че това не е сериозно отношение.

Според него трансформацията на въглищните региони в крайна сметка ще се случи, защото ЕК ще започне да ни глобява: "Като за начало – още от 2026 г., заради нарушаване на екологичните изисквания, тъй като нито един от българските ТЕЦ не може да ги покрие".

Консултантът месия

Целите от 60 процента са недостижими за България, освен ако не се направят нови огромни инвестиции, които обаче ще трансформират практически цялата енергетика, а дори и други сектори, за да се постигнат тези цели, смятат експерти.

Затова според тях ключово е изработването на териториалните планове за Стара Загора, Кюстендил и Перник, които са силно зависими от добива на въглища и производството на ток от тях. Очакваният консултант на ЕК обаче не може да измисли българските проекти за тези региони. Той трябва да получи такива и да прецени синергията между тях – да намаляват парниковите емисии, но и да не увреждат социално-икономическата ситуация в регионите, дори да предлагат нови работни места.

"Инициативата трябва да е от наша страна , консултантът да каже това става – това не, това почти и ще го преформатираме да го представим във вид, подходящ за изпълнение на целите", коментира Калоян Стайков.

"Идеите трябва да дойдат от бизнеса, но как да стане това, при положение, че частните фирми в сектора са мачкани? Говорим си за енергиен преход – най-големият производител и доставчик на батерии е в България. Може да станат чудеса с него, но ние си знаем въглищата и ПАВЕЦ, но не може да е само това. Има много български компании с чуждестранни собственици, чиито научни отдели са в България и в тях могат да работят инженерите от ТЕЦ-овете и да работят по усъвършенстване на батериите, инсталирането и вързването им с мрежата, поддръжка, умни мрежи, балансиране. Но проблемът е, че мачканият бизнес си трае, а от администрацията не може да очакваме кой знае каква гениална мисъл – те са администратори, не са бизнесмени", допълва икономистът.

"Чакаме консултантът да намери решение, при което всички да са добре – и синдикатите, и работодателите, и държавата, и Европа да даде пари. Това е все едно да чакаме от консултант да постигне мир в Близкия Изток. Да намери баланс между четири страни, пък и да им измисли проектите, а вероятно накрая – и да се поиска и изпълнението им, а ние ще стоим отстрани", посочи той.

По-малко болезнен преход

Според него е важна ефективността на всички социални мерки, които ще залегнат в териториалните планове за въглищния преход.

Стайков не изключва евентуалното политическо говорене при смяна на властта от сорта "Ето, ние ако бяхме, нямаше да позволим затваряне на мини и ТЕЦ", но според него самите заети в бранша са наясно как стоят нещата: "Ако ти нищо не си свършил предишните пет години, естествено някой ще трябва да затвори ТЕЦ-овете""

По думите му случаят със закриването на металургичния комбинат "Кремиковци" след поредица от стачки и увещания, че ще работи, е добър пример как тезата "или има мини и ТЕЦ-ове, или всички остават гладни", е абсурдна.

"След закриването на предприятието, хората си намериха нова работа. "Кремиковци" показа, че въпреки всички протести, клетви как ще работи на всяка цена, хората не останаха без работа. Въпросът със справедливия преход е това да стане по възможно най-малко болезнения начин. Това е борбата – не да запазим най-дълго сегашните работни места, а как да ги трансформираме най-добре. Просто едни фирми ще фалират, на тяхно място ще дойдат други. Това са съвсем нормални икономически процеси – оптимизация на бизнеси, откриване на нови с печалбата от стария, или отиваш някъде наемен работник", коментира Калоян Стайков.

Демагогия и популизъм

Председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски определи като "демагогия и популизъм" действията, политиките и обещанията на ръководството на отрасъла за стабилизиране на държавните "Мини Марица Изток" и ТЕЦ "Марица изток-2", където отдавна се отлагат належащите радикални реформи и те продължават да затъват.

Погрешна политика, фалшиви перспективи пред българските въглищни централи, пълен анахронизъм спрямо политиката на ЕК към спиране използването на изкопаеми горива. Така оцени той пред Mediapool намеренията на правителството, облечени в интегрирания план "Енергетика и климат" до 2030 г.

"Любопитно е какви са резултатите от анализите на авторите на документа в контекста на това как производството на електроенергия от въглища в ТЕЦ "Марица Изток 2" може да бъде конкурентно на пазара на фона на все по-строгите и тежки европейски изисквания за съкращаване на въглеродните емисии с 55% в периода до 2030 година?!", коментира Хиновски.

Според него от следващата година възможностите за административна подкрепа на държавната въглищна централа, която вече на няколко пъти бе субсидирана от собственика й "Българския енрегиен холдинг" са изчерпани.

"Сигналите от Европейската комисия в областта на конверсията на въглищните региони доказват, че България се е провалила и е крайно съмнително, че ще бъде приложен механизмът за капацитет или поне ако такъв се приложи, той няма да осигури натоварването на топлоцентралите в комплекса "Марица Изток" в необходимата степен, за да бъдат рентабилни те, но и мините", отбеляза енергийният експерт.

По думите спиране на ТЕЦ "Марица Изток 2" ще доведе до трус в държавните мини "Марица Изток". Те ще работят само за двата т.нар. американски ТЕЦ-а "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" и добивът им се спадне над 50 процента. Това означава съкращения на работници и поне два затворени рудника, смята специалистът

"Но, уникалната ситуация на България не се изразява само в заблуждаване на общественото мнение, че топлоелектрическите централи ще бъдат "спасени" със заклинания, профсъюзни декларации и държавни помощи. По-важното е, че България изпада от общата европейска политика на конверсия на въглищните райони, където ще бъдат предоставени помощи от над 6 млрд. евро", отбелязва шефът на БЕМФ.

"И докато една Гърция, която с разумната си енергийна политика отразена в националния им план за енергетика и климат планира затваряне на всички въглищни централи до 2025 година, инвестиции от над 9 милиарда евро във възобновяеми енергийни производства и над 11 милиарда евро в енергийна ефективност, в българския документ се запазват перспективите на въглищните производства, развитие на АЕЦ, много консервативно развитие на ВЕИ и умерени инвестиции в енергийна ефективност. Дано поне този път не е по същия разхитителен план за масово саниране на етажна собственост с бюджетни средства с почти минимален енергиен ефект", обобщи Хиновски.

Някои виждат шанс и за по-екологично използване на въглищата

Други експерти обаче смятат, че е възможно да се продължи използването на въглища по по-устойчив и екологичен начин.

По линия на свиването на въглеродните емисии може да се работи по проекти за улавяне и съхранението им и използването им за други промишлени цели. Подобна технология, макар и пилотна, бе предложена от делегацията на Държавния департамент на САЩ по време на посещението й в началото на март 2020 г. във въглищния комплекс "Марица Изток". По информация на Mediapool държавната и двете американски централи обсъждат проект за общо хранилище на СО2 в България, с който да се кандидатства за финансиране пред ЕК по Фонда за възстановяване и устойчивост. Какви са нужните инвестиции и хоризонт за евентуално изграждане на такова съоръжение никой обаче не се наема да коментира.

Газът като преход и поглед към водорода

Според експерти, ако ЕК се съгласи с виждането на Европарламента по Зелената сделка да се инвестира и в проекти, използващи природен газ като преходно гориво, е възможно да се газифицират въглищните централи у нас. Но не по начина, по който направи това ТЕЦ "Варна" – използвайки съществуващите котли, което е ниско ефективно и цената на тока е прекалено висока, а с инвестиции в нови парогазови централи. Инвестицията в такава мощност е 350-400 млн. евро, ефективността на производството е двойно по-голяма и излъчваните парникови емисии са четворно по-ниски спрямо изхвърляните от централите на лигнитни въглища. Това ще пести пари за закупуване на парникови емисии, но тъй като цената на природния газ е по-висока от тази на местните въглища, не се очаква това да се отрази върху стойността на тока.

Според специалисти парогазови централи потенциално могат да използват и водород, произвеждан от възобновяеми източници – соларни паркове или с електролиза, смятат по-напредничавите специалисти в бранша. Идеята е да използват ток от ВЕИ за електролиза от разработвани в момента технологии да се произвежда т.нар. зелен водород, а не от метан, където се отделя СО2. Това обаче никъде в света не е налична технология – проектите са пилотни и не може да се използва веднага, но има техническа възможност за съвременни парогазови мощности, разработени за преход и към водород, посочват експерти.

Те предупреждават, че в близките десет години не е реалистично да се очаква работеща изцяло на водород електроцентрала. В началото ще са малки мощности без съществено отражение върху пазара и спада на парниковите емисии.

Но има и прости начини

Специалисти смятат, че най-добрият подход за трансформацията на въглищните региони е планирането на адекватни проекти по Зелената сделка, насочени в силни мерки срещу безработицата заради промените – преквалификации, стартъпи, подобряване на енергийната свързаност и енергийната инфраструктура. В тази насока е проектът (засега само идеен и без ясни очертания) за индустриална зона в Маришкия басейн, която да привлече инвеститори и да поеме част от наличната работна ръка след преквалификация. Табаните на Мини "Марица Изток" дори и да не станат слънчеви централи, част от работещите там ще имат работа и след приключване на добива – в рекултивацията им.

Проекти за субсидирането на цели квартали за слънчеви покриви за производство на ток и съхранение в батерии, които да позволяват на домакинствата продажба на мрежата вместо да се залага на огромни мощности и транспорт със стотици километри и загуби при преноса, също са варианти.

Ако обаче не бъдат разписани и одобрени тези проекти в териториалните планове, огромните пари по Зелената сделка на ЕК ще останат недостъпни за България и това ще е пропусната възможност.

Затова според председателя на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков е изключително важно спешно да се създадат формати, в които бизнесът да представя конкретните си идеи на местните власти и синдикатите, за да се постигне търсената синергия за въглищната трансформация.

mediapool.bg