Може ли "Турски поток" у нас да последва съдбата на "Южен поток"

Засега не може да се каже, че стартът на проекта за строеж на газопровода "Турски поток" през българска територия е особено добър.

След напасване на тарифи и условия пазарният тест за договаряне на транзитните количества до Сърбия приключи с два договора - с руската "Газпром" и с поделение на швейцарската "Мет" за внос на руски газ от Турция от около 16.85 млрд. куб. м годишно до 2039 г. и износ за Сърбия на около 10.50 млрд. куб. м.

Търгът за проектирането, доставката на тръби и построяването на инфраструктурата по старото трасе на спрения през 2014 г. "Южен поток" срещу 2.286 млрд. лв. без ДДС в изключително натегнатия срок до края на 2019 г. бе временно прекратен заради жалба на един от потенциалните участници. След оттеглянето на претенцията на свързаната с въглищния бос Христо Ковачки фирма "Атоменергоремонт" обаче предстои процедурата да бъде възобновена.

Още не се знае откъде и при какви условия "Булгартрансгаз" (БТГ) ще вземе парите за построяване на 484-километровия участък и как ще изтъргува съществуващия транзитен договор с "Газпром експорт" до 2030 г. А за капак Еврокомисията променя газовата си евродиректива за транзитните газопроводи, влизащи на територията на ЕС

Което повдига множество въпроси за това дали този път България си е изиграла правилно картите и дали ще спечели от проекта. Някакси неминуеми са и сравненията с пропадналия "Южен поток", който срещна проблеми с еврорегулациите за разделяне на търговската от експлоатационната дейност, както и с нарушаване на правилата на конкуренцията при изключително скоростното обявяване на непрозрачен търг за строителството на газопровода. Това реално стана причина руснаците да се откажат от проекта, макар да продължават да обвиняват за провала му България.

Приликите

Освен че трасето на "Турски поток" у нас повтаря в огромна степен маршрута на "Южен поток", за да се пести време от екооценка и разрешителни, по същество проектът отново транзитира руски газ до Сърбия, макар и в четворно по-малък обем от заложените 63 млрд. куб. м годишно по "Южен поток". "Турски поток" практически зависи от "Газпром" за запълване и осигуряване на приходи, изчислявани на 360 млн. лв. годишно, за да се изплати бъдещата инвестиция в следващите 20 години.

При "Южен поток" руският монополист без търг си беше запазил целия обем на тръбата, което е нарушение на европравилата. При "Турски поток", макар и с пазарен тест, отново газпромовски газ ще запълва 90 на сто от капацитета на входа на съоръжението и 80 на сто – на изхода към Сърбия. Така и новият проект е зависим от руския концерн.

Разликите

При бъдещия "Турски поток" БТГ все пак спази европейските изисквания и допусна до 90 процента от капацитета на тръбата всички потенциални кандидати. Процедурата бе одобрена от българския енергиен регулатор и трябва да осигури транзитни такси, които да докарат близо 9 процента възвръщаемост на планираната инвестиция. Това не се хареса на "Газпром" и след провал на първите две фази на пазарния тест, сваляне на тарифите за пренос и редуциране на капацитетите по години, накрая - случайно или не, пренос заявиха само "Газпром" и "Мет", която всъщност ще транспортира руски газ. Договорите с двете компании са сключени и според тях от началото на 2020 г. по все още непостроената тръба трябва да потече газ. Интересна подробност е, че БТГ може да не спази срока за пускане в експлоатация на съоръжението, без да дължи компенсации за това, а транзитьорите – да се откажат от договорите до април 2019 г., без да плащат неустойки. Което изглежда като договорена застраховка и за двете страни.

Газ от потока през България и за Гърция и Македония

От обявения от "Булгартрансгаз" пазарен тест стана ясно, че входният технически капацитет на тръбата от Турция ще е под 20 млрд. куб. м, а изходният до Сърбия – 12.7 млрд. куб. м годишно. Интересен момент е, че изходният капацитет на "Турски поток" към българска територия е обявен 15.75 млрд. куб. м годишно. Заделяйки 10 процента от планираната у нас мощност за свободна продажба на платформата за резервиране на капацитет, каквито са европравилата, БТГ реално е договорил внос на около 16.85 млрд. куб. м годишно на вход от Турция, от които до Сърбия ще се транзитират около 10.50 млрд. куб. м годишно, стана ясно от отговори на Министерството на енергетиката (МЕ) до Mediapool.

От ведомството така и не обясниха защо тръбата, която ще е продължение на тази от Турция до българската граница, е със значително по-голям капацитет. Дори заявените за пренос количества са повече от тези, които по технически спецификации може да докара втората тръба на "Турски поток" през югоизточната ни съседка.

Газови експерти коментираха пред Mediapool, че е възможно тази разлика да е трик за имитиране на спазени европравила, за да се напаснат капацитетите и количествата с нуждите на "Газпром" и оставяне проформа на празни обеми за краткосрочна търговия, и така да бъдат изпълнени изискванията на Брюксел за допускане на конкуренция. От Министерството на енергетиката и БТГ твърдят, че останалите свободни в пазарния тест мощности ще се разпределят на платформа за търговия с капацитет, съгласно европейските правила. "Това осигурява пълен достъп до новата инфраструктура на всички желаещи търговци на газ и е в пълно съответствие с Единния енергиен съюз на ЕС", заявяват от МЕ.

Ведомството допълва, че разликата между резервирания капацитет на вход и на изход на бъдещата тръба е заради европравилата за отделно ценообразуване и разпределяне на доставките. Причината да се губят над 6 млрд. куб. м газ на входа на турско-българската граница и изхода на българо-сръбската е и очакването количества от Турция "да бъдат ползвани за задоволяванена търсенетo на природен газ както в България, така и в Гърция, Македония и други свързани пазари, в допълнение към търсенето през изходната точка към Сърбия (което се очаква да снабдява с газ пазарите на Сърбия, Унгария, Австрия и др. държави от Централна и Южна Европа)", обясняват от МЕ пред Mediapool.

Въпросителни за трасето

Интересна подробност от приключилия пазарен тест и обществената поръчка за строежа на трасето на "Турски поток" у нас е, че в процедурата за резервиране на капацитет като входна точка на газопровода е посочена компресорна станция Странджа 2/Малкочлар, а в документите за строежа - че началото на разширяваната инфраструктура ще е в землището на с. Златина, община Провадия.

От Министерството на енергетиката посочиха, че "входната точка към газопреносната мрежа по новия проект е точката на междусистемно свързване на границата Турция-България – IP Странджа 2/Малкочлар, като постъпилите количества природен газ ще се измерват на новопостроената газоизмервателна станция (ГИС) "Странджа". "Не се предвижда изграждане на нова компресорна станция в района на границата с Турция", допълват от ведомството.

Според данните от сайта на БТГ точката Странджа/Малкочлар е изходна за българската газопреносна мрежа за транзитен пренос и е точка на междусистемно свързване между мрежите на "Булгартрансгаз" ЕАД и БОТАШ (BOTAS), Турция. За осигуряване на реверсивен пренос на газ от и за Турция миналия август бе открита 20-километрова отсечка от компресорна станция "Лозенец" до Недялско. В нея бяха инвестирани над 47 млн. лв. без ДДС, обектът бе изпълнен от ДЗЗД "Лозенец-Недялско" на най-голямата строителна компания у нас "Главболгарстрой" АД, "ГБС Инфраструктурно строителство" АД на Симеон Пешов и "Техноекспортстрой" ЕАД.

За новата ГИС "Странджа", където ще трябва да се измерват постъпващите по "Турски поток" количества газ, през април 2018 г. е сключен договор между БТГ и ДЗЗД "ГБС-Трансгаз" на стойност 27.7 млн. лв. без ДДС. Акционери в изпълнителя на поръчката са "Главболгарстрой", "ГБС Инфраструктурно строителство" и

"Строймонтаж". Срокът за изпълнение на поръчката обаче е заличен от публикуваните по обществената поръчка документи.

В процес на реализация е и проектът за изграждане на 11 км газопровод за разширение на

газопреносната мрежа от българо-турската граница към бъдещата ГИС "Странджа". Договорът с ДЗЗД "Странджа 2018" е за близо 48 млн. лв. без ДДС. Сключен е миналата есен и трябва да бъде изпълнен за 360 календарни дни.

Така реално инвестициите на "Булгартрансгаз" за влизането на "Турски поток" у нас са повече от обявената поръчка за 2.286 млн. лв. без ДДС. Освен нея предстои и поръчка за изграждане на компресорните станции, а вече е обявен търг и за консултант на строежа срещу 2.5 млн. лв. без ДДС.

Осветлените от БТГ и енергийното ведомство планове са държавният газов оператор да тегли заеми от 2.33 млрд. лв. с индикативна лихва от 3.75 на сто. Собствените средства, които "Булгартрангаз" смята да инвестира от печалбата си в "Турски поток", са 496.308 млн. лв. Откъде ще дойдат останалите средства още не се знае. Преди време енергийният министър Теменужка Петкова каза, че БТГ ще излезе на финансовите пазари, за да търси парите.

Чакат ли се газпромовски пари за тръбата?

Експерти от бранша се притесняват финансирането на "Турски поток" да не повтори това на "Южен поток", за който бе договорено "Газпром" да отпусне парите за строежа, а след това БТГ да ги връща от дължимите от руския монополист транзитни такси.

В отговор на тези съмнения от Министерството на енергетиката заявиха, че "към момента вариант за финансиране чрез заем от участник в процедурата Open Season срещу такси за резервиран капацитет, не се предвижда".

Ведомството допълва, че в проекта на договор с бъдещия изпълнител на строежа на преносната инфраструктура е предвидена възможност за разсрочено плащане на изграждането на трасето, както и стартиране на процедура за осигуряване на финансиране с цел предсрочно погасяване на дължимите суми. "Такава процедура следва да бъде стартирана при наличие на сключен договор с изпълнител и ясни параметри за необходимите финансови ресурси. "Булгартрансгаз” ЕАД извършва предварително проучване относно условията, при които дружеството би могло да осигури подобно финансиране", заявяват от Министерството на енергетиката.

И още обстоятелства

След възобновяването на обществената поръчка остава да се види в какви конфигурации ще участват международните и големите български играчи. Според запознати интересът е голям, но не е изключено да се повтори схемата с избора на приближени до Кремъл, "Газпром" и българското правителство компании, както това се случи при "Южен поток".

Голямото неизвестно е и как БТГ ще трансформира валидния си до 2030 г. транзитен договор с "Газпром Експорт" за доставки по Трансбалканския газопровод, в който има клауза "пренасяй или плащай" (ship or pay), гарантираща, че руската компания ще плаща такси за 90 процента от капацитета на тази система, дори и да не я ползва. По изчисления на Петкова става дума за общо 1.2 млрд. лв. до 2030 г. Те обаче не можело да се запазят и да претендираме за влизане на "Турски поток" у нас, а и постъпленията от новата инфраструктура щели да са по-големи.

България, която гласува против разширяването на обсега на газовата директива над газопроводите от трети страни като Русия, за да се гарантира достъп до тях на различни доставчици, досега не е коментирала и как ще се отразят промените върху "Турски поток".

Така въпросите пред газопровода са повече от дадените към момента отговори.

mediapool.bg