Когато "Газпром" ни спря кранчето: драми и реалности за цените и доставките

В навечерието на предизборната кампания гръмна новината за повдигнатите обвинения срещу бившия енергиен министър от кабинета "Петков" - Александър Николов, срещу заместника му Данаил Николов и назначения по тяхно време шеф на "Булгаргаз" Людмил Йоцов. Тримата са обвинени за нанесена щета от 88 млн. лв. на държавния газов доставчик. Според прокуратурата тя е възникнала заради непредприети действия за осигуряване на алтернативни доставки на газ още след искането на Русия да се плаща за газа й в рубли. Това станало едва след затварянето на кранчето от "Газпром", като от дружеството, в което работеше Йоцов преди да поеме "Булгаргаз" - МЕТ, бил купен отново руски газ, но с 30 процента по-скъпо.

В същото време прокуратурата твърди, че с действията си тримата са застрашили дейността на "Булгаргаз" по осигуряването на непрекъснатите газови доставки в страната. Според държавното обвинение е трябвало да има решение на Министерски съвет за действия по казуса. Става въпрос обаче за търговски договор между две компании и не е известно досега при подписване на контракт с "Газпром" да са вземани правителствения решения за одобряване на клаузите им.

Разследващите твърдят, че сигналът за нарушения е от Държавна агенция "Национална сигурност" и не уточняват дали досъдебното производство е следствие от внесения преди това от ГЕРБ сигнал за газовите сделки на предишното ръководство на "Булгаргаз", но тезата на обвинението съвпада напълно с тази на бившия депутат от ГЕРБ Делян Добрев. Той твърдеше за щети от 200 млн. лв. за май, юни и юли 2022 г. в резултат на сделки с посредници за руски газ и с 30% надценка.

Темата с газовите посредници отдавна е любима на бившия премиер Бойко Борисов. ГЕРБ не се разбързаха с реакции на повдигнатите обвинения, които са изцяло в тон с атаките от изтеклите месеци и на Борисов, и на Добрев. Но за това има достатъчно време - предизборната кампания предстои.

"Продължаваме промяната" вече защитиха действията на Александър Николов, посочвайки, че се е съобразил с указанията на ЕК за спазване на санкциите срещу Русия заради инвазията й в Украйна. Лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов, от чиято квота бе министър Николов, изрази увереността си, че той ще бъде оправдан, защото е защитавал националния интерес.

Нанесени ли са щети от алтернативните на руските доставки?

"Газпром" спря подаването на газ за България на 27 април 2022 г. заради отказа на правителството да плаща в рубли. Тогава "Булгарзаз" обяви, че спешно е осигурил газ от Гърция. По какъв начин и на каква цена не стана ясно, но в подобни екстремни ситуации най-важното е въобще да могат да се намерят количества, защото "Газпром" спря и доставките на Полша, а после и на други европейски държави, също отказали рубловите сметки.

Въпреки прогнозите и вайканията, че ще останем без газ, газ имаше. За май месец обаче стойността му на вътрешния пазар се повиши. От 142.59 лв./МВтч през април, когато все още идваше руски газ, на 162.19 лв. през май за обеми азерски газ плюс налични количества в газохранилището в Чирен и внос на газ от Гърция, доставен от държавната гръцка компания ДЕПА и българското дружество "МЕТ Енерджи Трейдинг", в което работеше Людмил Йоцов преди да оглави "Булгаргаз".

По информация на Mediapool щетата от 88 млн. лв. е пресметната като разликата от ценовия микс на алтернативните доставки за периода, обхващащ последните дни на април и целия месец май, и цената по руския договор, ако в този период беше внасян газ по него.

Не е ясно дали "Булгаргаз" е прехвърлил цялата финансова тежест за купения алтернативен газ в цената за май, но тя е близо 83 евро/МВтч, докато на европейската газова борса TTF, която е референтна за българския пазар цената е 102 евро. Тежестта на борсовия компонент във формулата за цената на руския газ е 70 на сто, останалите 30 на сто са петролна компонента. Редица експерти анализираха тогава, че при цена по онова време на руския петрол Urals, към който е вързана формулата, стойността на руския газ изобщо не е по-ниска от алтернативните доставки.

Не е ясно дали прокуратурата е смятала щета само този период от един месец и четири дни и дали е търсила такава и за останалото време от престоя на Йоцов начело на "Булгаргаз" до края на август 2022 г., когато служебното правителство го смени с Деница Златева.

Какви са цените и печалбите/загубите?

С одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) газови цени през юни 2022 г. цената на газа пада на 141.36 лв./МВтч, основно заради осигурения от правителството на Кирил Петков американски втечнен газ. През юли тарифата отново тръгва нагоре – 186.17 лв., през август става 297.89 лв., а след встъпването в длъжност на Златева цената за септември хвръква с 60 процента до 353.21 лв. След това започна да се понижава, особено чувствително през ноември, а в момента варира според цените на европейските борси.

Русия започна да дестабилизира европейския газов пазар и да тика цените нагоре още от есента на 2021 г., подготвяйки почвата за нахлуването си в Украйна на 24 февруари 2022 г. След тази дата руските газови доставки в Европа бяха тотално нарушени и за някои клиенти – изцяло спрени. В създалата се извънредна ситуация вече никой не можеше да разчита на дългосрочния си договор с "Газпром". Всички търсеха алтернативни доставки. Паниката бе сериозна. Пазарът бе единственият, който диктуваше цените.

Газовите цени не зависят нито от ръководството на "Булгаргаз", нито от правителството, защото колкото и да се хвали то с прозрачни тръжни процедури, най-важното в техните условия остава и днес обвързаността със стойностите на нидерландската газова борса TTF.

И това е особено видно при сравнение на динамиката на цените на българския пазар и на европейския. Макар и под нивата на ТТF, българските графики следват покачванията и пониженията на тази борса.

Интересен момент е и това, че в първото тримесечие на 2022 г., когато у нас постъпва руският газ в пълни обеми, "Булгаргаз" отчита загуба от 2.8 млн. лв., докато за същия период на предходната година е имал печалба от 19.785 млн. лв. След това в "кризисните" април, май и юни доставчикът излиза на нетна печалба от малко над 6 млн. лв., докато година по-рано за същите месеци тя е била 21.685 млн. лв.

В следващите три месеца – към 30 септември 2022 г., дружеството отново излиза на загуба и то от 29 млн. лв., докато за деветмесечието на 2021 г. е било на плюс 31.2 млн. лв., сочат финансовите отчети. Данни за цялата 2022 г. все още не са публикувани, за да може да се направи анализ кое ръководство какъв принос за финансовите резултати на дружеството има, тъй като Деница Златева е отговорна само за последните четири месеца на миналата година.

Любимата дъвка на ГЕРБ с посредниците

Тезата на прокуратурата за 30-процента надценка заради посредниците, вкарани по времето на Людмил Йоцов, Александър Николов и "Продължаваме промяната", е взета едно към едно от твърденията на ГЕРБ.

Самата дума "посредници" вече е натоварена с толкова негативен заряд, че по подразбиране е ясно, че когато в някоя сделка има посредник, тя е задължително лоша. ГЕРБ успяха да превърнат газовите "посредници" в политическо клише и плашило за електората, харесвано и от други борци за справедливост, което обаче няма нищо общо с газовия пазар.

Реално в последните години (при това не без съдействието на Европейската комисия) дългосрочните газови договори като тези на "Газпром" силно са намалели в световен мащаб. Малко са газовите компании, доставящи на потребителите, които могат да се похвалят с директни договори с производители на природен газ. И става дума за огромни компании, опериращи на големи пазари, често дори не само национални, а регионални, а не пазари като българския с годишно 3-милиардно потребление. Търговията с втечнен природен газ и изграждането на терминалите за втечняване и за регазификация чрез банково финансиране, базирано на огромни дългосрочни договори, изхвърля дребен играч като "Булгаргаз" от подобна възможност. Освен това обикновено газовите терминали се строят от световни производители и търговци на газ, които така подсигуряват собствените си доставки и маржове на търговия и печалба

Българското дружество имаше дългосрочни договори с "Газпром" по исторически и политически причини, а 35-годишният контракт за 1 млрд. куб. м от азерското находище "Шах Дениз ІІ" се случи с изключителната протекция на Европейската комисия като част от реализацията на "Южния газов коридор" за доставка на каспийски газ до Европа.

Днес за малък играч като "Булгаргаз" не е възможно да осигури дори едногодишен директен договор с производител на природен газ. Това се доказа и с проведения миналата есен "прозрачен търг" от дружеството за доставки през 2023 г. В крайна сметка се оказа, че договорите са краткосрочни – месец за месец, и са спечелени основно от гръцките компании ДЕПА и "Митилинеос", в допълнение има някой друг търговец като "Колмар" - например за януари 2023 г. При това търговците ставаха ясни от ценовите решения на енергийния регулатор, но от февруари вече и тези данни са заличени в протоколите от заседанията му. Фирмата, в която Йоцов работеше като експерт, а не като директор, както прокуратурата твърди – "МЕТ Енерджи Трейдинг България", през новата 2023 г. досега не е изплувала като контрагент на българския държавен газов доставчик.

Така че днес "Булгаргаз" продължава да работи с посредници, също толкова неясни, колкото при предишното ръководство на Йоцов. Само че цените са по-приемливи, но отново заради движенията на борсите, свързани с предлагането и търсенето, а не заради някакви изключителни способности на служебното правителството, колкото и то да се опитва да си ги припише.

На дискусия за динамиката на газовите пазари, проведена във вторник от Стопанския факултет на Софийския университет, бяха представени обобщени данни за движението на газовите цени в последните няколко години. Впечатление прави, че в периода 2019 и първото тримесечие на 2020 г. цената на руския газ е по-висока от тази на борсата TTF.

Интересното е, че точно това е времето, в което "Булгаргаз" водеше тежки преговори с "Газпром" за нов договор - без абсолютно никаква политическа или административна подкрепа от правителството на Бойко Борисов. Това се случи по силата на споразумението на руския монополист с Европейската комисия от май 2018 г. Тогава антимонолният орган на ЕК, след няколкогодишно разследване срещу "Газпром" за нарушаване на европейските пазарни правила, прие сделка с концерна да не му налага многомилиардна санкция, но "Газпром" да започне да продава газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Така се стигна до подписания през 2020 г. контракт, изтекъл безславно в края на 2023 г. в условията на разрив с "Газпром".

Хронология на руските трикове и българските газови позиции

Руският прийом за налагане на необяснимо високи газови цени за България не е нов. Такъв цирк се разиграваше и в началото на втората декада на нашия век. Тогава Бойко Борисов, по време на втория кабинет на ГЕРБ, се бе разлютил и решил да махне "посредниците" при доставките на руския газ. Това бяха частната "Овергаз", в която тогава "Газпром експорт" имаше 50 процента дял, но после се оттегли, и "Винтерсхал", която също бе контролирана от руския монополист.

Реално "Газпром експорт" доставяше директно минимални количества.

Така след продължителни разговори за отстъпката в цената на руския газ, залог за която бе обвързването на България с руския газопровод "Южен поток" по дъното на Черно море, и време, в което стойността на горивото от "Газпром" у нас бе много по-висока от тази за останалите европейски държави, през ноември 2012 г. бе подписан нов договор с "Газпром". Това стана под погледа на Борисов, а руснаците дадоха 20-процентна отстъпка в цената на суровината срещу строежа на газопровода "Южен поток". Този проект обаче пропадна две години по-късно. Тогавашното правителство на Пламен Орешарски бе заплашено от тежки европейски санкции заради нарушаване на правилата за избор на строители на трасето, които бяха свързани с Кремъл и с фирми, смятани за близки до депутата от ДПС Делян Пеевски

Въпреки отстъпката на "Газпром", цените в България останаха по-високи от тези в останалите държави от ЕС. Същото бе поведението на руския монополист и на останалите пазари в бившия социалистически блок, което доведе до антимонополното разследване на Европейската комисия.

В резултат на това разследване, символно на 3 март 2020 г. "Газпром" прие да се подпише последният контракт с "Булгаргаз". В него бе заложена нова хибридна формула за цената на руския природен газ, която започна да се определя месец за месец. Причината е, че 70 процента от цената се формира от борсовите стойности за предходния месец на TTF, а 30-процента е цената на руския петрол Urals за шест месеца назад. Формулата влезе със задна дата – от август 2019 г., а "Газпром" върна на "Булгаргаз" близо 200 млн. лв., които на свой ред доставчикът възстанови на потребителите си. Газът през април 2020 г. поевтиня с над 40 процента, но отново над борсовите цени в Европа. Известно време след това обаче започна доста плътно да ги следва и слезе под техните нива, едва когато България започна да получава азерския газ в началото на 2021 г.

Факторът "война"

Войната на Русия в Украйна обаче промени коренно нещата. "Газпром" започна да намалява доставките под един или друг предлог. Декретът на руския президент Владимир Путин за плащане на "Газпром" от контрагентите му само в рубли, доведе и до драмите в България и още по-влошените доставки на руски газ в Европа, особено след ограничаването на газа и после пълното му спиране по газопровода "Северен поток". Настъпиха резките промени в европейските борсови цени, заради неимоверно нарасналото търсене от страна на държави, които сами се отказаха от руски газ и такива като България, на които Русия спря кранчето.

Докато в началото на 2022 г. борсовите газови цени тръгват от около 75 евро/МВтч за фючърсните сделки, на 24 февруари, когато Русия нахлу в Украйна, те удариха 128 евро. В началото на март стойността на синьото гориво хвръкна до 224 евро/МВтч, последвана от съществена волатилност. Когато в средата на юни 2022 г. "Газпром" предприе първото съкращаване на доставките по "Северен поток" уж заради планов ремонт, Германия, Франция и Италия трябваше да търсят количества от краткосрочните пазари. Така на TTF цената се покачи от 82 евро на 122 евро/МВтч, а следващият ръст до 180 евро дойде в средата на юли, когато газопроводът напълно спря. В края на юли, когато стана ясно, че руснаците не само няма да увеличат доставките, ами ще ги намалят още, седмицата бе белязана от 200-еврови цени на борсата в Нидерландия. По-късно през август – в разгара на пълненето на газохранилищата в Европа, бяха постигани в определени дни и цени от 250 евро/МВтч.

Анализът на Стопанския факултет на Софийския университет ясно показва зависимостта на борсовите цени от пазарното поведение на "Газпром". Колкото по-малко са количествата руски газа на пазара, толкова по-висока е цената му на борсата.

Въпреки това обаче Европа не смята да се връща към руския газ. Данните на "Газпром" сочат, че износът му за Стария континент е рухнал с над 40 процента. Преди дни Русия обяви също така, че приходите й от продажба на енергоносители са намалели на най-ниското си ниво от 2020 г.

На този фон българската прокуратура обвинява трима души за това, че форсмажорно са осигурили алтернативни доставки на цени, за които трябва да се обясни професионално как е установено, че са по-високи, и в същото време са застрашили работата на "Булгаргаз". Има известен резон в твърденията на държавното обвинение, че държавното дружество е трябвало още при обявената смяна на плащането в рубли да търси алтернативни доставки, но при уверенията на Брюксел, че това би нарушило санкциите й, никой не може да каже дали пък министър Николов и шефът на "Булгаргаз" не биха били обвиняеми за нанесени щети заради наложени от ЕК глоби за неспазване на ограниченията срещу Русия.

Аргументът, че ако бяхме склонили да плащаме в рубли на "Газпром", цените щяха да са по-ниски, трябва да бъде подплатен с много сериозна експертиза, иначе отива в сферата на гадаенето.

mediapool.bg