Защо поръчителството по кредит често се оказва коварен капан

"Казвам се Спас Б. През 2008 г. станах поръчител на мой "приятел". Той спря да плаща задълженията си, подвизава се в т. нар. "сива" икономика, няма имоти и други движими и недвижими вещи и като единствен поръчител банката погна мен.

Частен съдебен изпълнител наложи запор на заплатата ми и голяма част от нея отива за погасяване на задълженията по кредита на този "хубавец". Впоследствие банката цедира дълга на колекторска фирма, която встъпи като нов кредитор.

Не смятам, че някой е виновен за съдбата ми, освен мен разбира се, но едно нещо не ми дава покой.

Наложеният ми запор се изпълнява стриктно и вече над 10 години плащам от собствената си заплата дълга на човек, който въобще не се интересува от съдбата ми. Въпреки че правих опити да реша проблема, това така и не се случи. Тъй като сумата е голяма (около 70 000 лв.), не мога да я платя или покрия с друг дълг.

Но най-фрапиращото и безумно нещо за мен е, че въпреки че всеки месец ми се удържа сума от над 500 лв. от заплатата, дългът ежедневно расте! Смятате ли, че това е редно? Това ме прави "вечният длъжник".

От години, а и в момента, меко казано, се издевателства над хора като мен, които и без това "едва връзват двата края". Да, зная какво ще ми отговорите – "Да не си ставал поръчител!" Осъзнавам, че освен мен друг виновен няма.

Дали това, което се случва с мен и такива като мен, е редно? Да плащаме безумни лихви за забава за изплащане на дълг! Кога клетници като мен ще си вземем глътка въздух и ще знаем, че изплащаме само дълга, без той постоянно да нараства от лихви, такси и т. н.?! Смятате ли, че е честно, нормално и морално това? Аз – не!"

Това е историята на един от многото поръчители в България, станали вечни длъжници заради миг на лекомислие и криворазбрана емоционална лоялност към "приятели" и "познати".

Длъжникът с незавидна съдба – Спас Б., сам е изпратил писмото с историята си до Народното събрание, за да даде своето становище при гласуването на промените в Закона за задълженията и договорите, с които се въведе 10-годишна абсолютна давност за частните задължения на физическите лица. Доколко въпросната давност ще реши проблемите на хората като Спас, е спорно, но е сигурно друго – с масовата практика да се искат поръчители по потребителските заеми у нас много хора рискуват да изживеят подобна на неговата съдба.

Дали Спас е единственият виновен за това, което му се е случило, обаче не е толкова безспорно. Масово мнението на адвокати и банкери е, че проблем с института на поръчителството у нас няма, че то е много добре уредено правно, тъй като става дума за утвърдена с хилядолетия фигура от римското право. Единственият проблем, смятат те, е лекомислието на поръчителите и липсата у тях на правна култура, поради което тези хора сами попадат в капана на поръчителството.

Но дали това е така в държава с огромен дял на сива икономика на пазара на труда и нарастващо неравенство в доходите? Банките са изправени пред дилемата – или да не кредитират голяма част от населението заради неспособността му да представи достатъчно високи официални доходи, или в името на собствената си стабилност да пожертват съдбата на трето, добросъвестно, лице, което да понесе риска и на банката, и на длъжника, и на държавата, която отглежда сивата икономика. В този смисъл, Спас вероятно е виновен за лекомислието си, но фактът, че неговият случай всъщност е масов, говори, че има системен проблем.

Поръчителството наистина има своето място в кредитирането – като изключение, при много специфична семейна или житейска ситуация. В такъв случай има шанс то да приключи благополучно за всички замесени, както и нерядко се случва. То обаче не е редно да бъде масова практика, защото често води до крайно несправедливи последствия за добросъвестните лица и е въпрос на време да престане да поема недъзите на системата.

Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си секвестируемо имущество

"Поръчителството е вид обезпечение, при което при неплащане от страна на длъжника кредиторът насочва изпълнението към поръчителя. На практика поръчителят се съгласява да отговаря с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на длъжника", обяснява адв. Валя Гигова. Тя е член на Висшия адвокатски съвет и в миналото работеше с Асоциацията на банките в България.

По думите й длъжникът, който е изтеглил кредита, и поръчителят дължат парите солидарно. Тоест, ако се стигне до просрочие и неплащане на кредита, банката образува делото срещу двамата и налага запор по сметките и заплатите им, възбранява недвижими имоти и т. н.

Банката може да поиска парите директно от поръчителя, без да търси длъжника

"Там, където има поръчителство, банките винаги си вадят изпълнителния лист едновременно срещу длъжника и поръчителя. Причината това да става паралелно е, че има 6-месечен срок, в който, ако банката не потърси отговорността на поръчителя, задължението му се погасява и тя губи правата си спрямо него. Банката не е длъжна да действа последователно – първо да търси парите от длъжника, а после от поръчителя. А от кого ще събира вземането си, вече зависи от това кой има пари и имущество", посочва адв. Гигова.

По думите й в българския правен ред съществува и фигурата на гаранта, но тя не е много разпространена, защото гарантът обичайно отговаря субсидиарно – тоест само ако главният длъжник не плати. В този случай има последователност на изпълнителните действия.

"Гарантът не се прилага често, защото това не е изгодно за кредитора. Докато банката чака да си събере парите от длъжника, гарантът може да се разпореди с цялото си имущество и да не останат никакви секвестируеми имуществени права", коментира адв. Гигова.

Според адв. Весела Йорданова, кредитен консултант в "Кредитланд", рядко в практиката банките търсят парите директно от поръчителя.

"Банките обикновено не злоупотребяват, но често основният длъжник е надценил финансовите си възможности и няма друг начин да се съберат средствата освен от поръчителя. Нерядко и длъжниците сами се поставят в ситуация, в която банката няма какво да им вземе, крият се, докато поръчителят като едно лице, което е "на светло" (на добра заплата, с добра работа), не се стреми да се освободи от имущество, защото не подозира какво е финансовото състояние на главния длъжник", посочва адв. Йорданова.

Поръчителството е от римско време и съществува в цял свят

"Институтът на поръчителството го има в цял свят и ще продължи да съществува, защото някои хора наистина могат да искат да са поръчители по някаква причина", смята адв. Христо Расташки. Според него обаче тази правна фигура не бива да се прилага с лека ръка и освен ако поръчителят не обезпечава вземане на много близък човек, не следва да поема такъв риск.

Според адв. Валя Гигова поръчителството в България е уредено по същия начин като в Италия, Германия и Франция. Разликата е, че в Европа има кредитни бюра. Там отношенията между банката и лицето, което кандидатства за кредит, се случват само и единствено ако кредитното бюро гарантира пред банката, че този човек е платежоспособен. Ако бюрото даде погрешна информация за платежоспособността на някого, то може да се наложи да отговаря за събирането на дълга или губи репутацията си на надежден партньор на кредиторите.

[div class='center_orange']Солидарен длъжник (съдлъжник) или поръчител?

Поръчителят е вид солидарен длъжник, който обаче има много повече права и специална защита. Затова, ако човек се съгласи на подобна неизгодна сделка, той трябва да настоява да бъде вписан в договора за кредит като поръчител, а не като солидарен длъжник (съдлъжник). Във втория случай се подразбира, че той е съполучател на парите от кредита и в случай че се наложи да плаща, не може автоматично да влезе в правата на кредитора и да си търси парите от главния длъжник.

"Поръчителите не стига, че плащат чужд дълг, но не се сещат да поискат частният съдебен изпълнител да ги конституира на мястото на кредитора, на когото плащат! Защото поръчителят може, без да вади изпълнителен лист срещу длъжника, чийто кредит е платил, директно да встъпи в правата на банката по вече образуваното дело", отбелязва адв. Гигова. Освен това поръчителят може да сключи предварителен договор с длъжника за неустойка или обезпечение за изпълнение на задължението.

Дори поръчителят да е записан в договора като солидарен длъжник, има изход от ситуацията.

"В практиката на Върховния касационен съд по тълкувателен път се извежда, че лицата така са уговорили задълженията си, че те всъщност не са солидарни длъжници по смисъла на общото родово понятие, а всъщност са поръчители. Затова в решенията на ВКС се приема, че както и да е наречено лицето, важни са действително уговорените права и задължения. Тоест един солидарен длъжник има същите права като на един поръчител, ако той не е взел наравно с главния длъжник парите, а само отговаря да обезпечи дълга", разяснява адв. Десислава Филипова.

"Когато видите в договора си "солидарен длъжник", потърсете правна помощ, защото най-вероятно сте поръчител, а поръчителят има много повече права", съветва тя.

Основното преимущество е, че поръчителят носи отговорност за дълга само ако банката заведе дело срещу него в 6-месечен срок от крайната падежна дата. "И ако банката изпусне този срок, задължението на поръчителя се заличава. Освобождавала съм хора по този ред", посочва адв. Филипова. По думите й в момента се чака тълкувателно решение, защото има различна съдебна практика по спора дали въпросният 6-месечен срок тече от крайната падежна дата на целия кредит (съответно датата на предсрочната изискуемост), или от падежа на всяка отделна вноска в погасителния план.

По думите на адв. Христо Расташки поръчителят има всичките права на длъжника, разписани в Закона за защита на потребителите и в Закона за потребителския кредит. Така поръчителят може да направи всичките възражения, които може да внесе и длъжникът – за неравноправни клаузи, неправилно изчисление на лихвата и т. н.[class='center_orange' div]

[div class='center_orange']Защо хората изобщо стават поръчители?

"Драмите с поръчителството у нас са резултат от лекомислието на хората. В миналото се смяташе, че поръчителството е формален акт, което е много далеч от истината. Преди да се съгласят да поръчителстват, хората трябва да си помислят за варианта, в който длъжникът няма да плати. Те трябва да знаят, че независимо че не са взели един лев от кредита, могат да се окажат в ситуация да го върнат изцяло, при това с всички лихви и разноски", посочва адв. Валя Гигова.

На същото мнение е и колегата й адв. Христо Расташки. "В моята практика имам доста случаи на пострадали поръчители. Когато един поръчител е потърсен от банката, той обикновено връща кредита вместо основния длъжник и това, с което ние помагаме, е да заведем дело срещу главния длъжник. В повечето случаи подобни дела са успешни като съдебно решение, тоест успяваме да осъдим длъжника, но крайния резултат от събирането на сумите се затруднява, ако длъжникът е неплатежоспособен", споделя той.

"Поръчителството не трябва да се поема заради емоционалните отношения с роднини и близки хора, а да бъде много добре обмислен акт. То се случва заради доброто намерение на поръчителя да помогне, но в същото време не защитава от опасността длъжникът да завлече във фалит своите братя, сестри и близки хора, които са поели неговата отговорност. Аз съм виждала толкова случаи на завлечени хора от най-близкия семеен кръг, които след това не искат да се погледнат, когато се разминават на улицата. Така че това е риск и за семейните отношения", смята адв. Десислава Филипова.

Тя разказва за нейн клиент – "безкрайно интелигентен и фин човек", който станал поръчител на своя позната от "неудобство да откаже". "Когато ние се запознахме, той беше на много отговорен държавен пост и каза: "Досега съм платил 60 000 лв. От моята голяма заплата почти нищо не виждам, семейството ми не знае. Човекът искаше поне за няколко месеца да усети, че взима тази висока заплата, но за съжаление нищо не можех да направя за него", споделя адв. Филипова.[class='center_orange' div]

Трябва ли да се ограничи поръчителството?

Всички юристи, с които Mediapool се свърза, са категорични, че не бива по законодателен път да се ограничава правото на банките и фирмите за бързи кредити да изискват поръчител като обезпечение по кредита.

В същото време всички те съветват хората да не стават поръчители освен ако не са готови при нужда да платят изцяло, заедно с лихвите и разноските, чуждия дълг, от който не са ползвали нито лев.

"На всеки бих дала съвет: Не поръчителствайте! Винаги има риск. Преди години се шегувах, че дори на майка ми не бих станала поръчител, за да илюстрирам в какъв капан влиза човек", съветва адв. Филипова.

На подобно мнение е и адв. Валя Гигова. "Хората не трябва да бъдат лекомислени, трябва да бъдат разумни и трябва, преди да гарантират, да знаят за кого поръчителстват и дали ще бъдат в състояние да платят задълженията на своя близък, ако се стигне дотам. Те трябва също да си дадат много ясна сметка, че когато поръчителстват, лишават себе си от възможност да получат кредит, защото при оценка на тяхната кредитоспособност ще бъдат включени и задълженията, за които поръчителстват", споделя тя.

Адв. Весела Йорданова припомня, че от края на 2019 г. Българската народна банка (БНБ) задължи кредитните институции да подават информация към Централния кредитен регистър за свързаните лица по дълга, което в момента възпрепятства солидарните длъжници и поръчители да получават допълнително финансиране от банки. Mediapool потърси информация от БНБ, но оттам не успяха да отговорят каква част от потребителските кредити в регистъра са обезпечени с поръчител.

[div class='center_orange']Поръчителството постепенно отмира, защото е капан

"Моето усещане е, че в около 30-40% от случаите в моята практика в момента се стига до ползване на солидарен длъжник или поръчител по потребителските кредити", твърди адв. Весела Йорданова.

"Преди 10-15 години хората не бяха толкова правно грамотни и ако някой познат или приятел те помолеше да станеш поръчител, беше въпрос на изпитване на приятелството да приемеш или откажеш. Така много хора с лека ръка поръчителстваха. След кризата 2009-2010 г. обаче, когато се стигна до покачване на просрочията и необслужваните кредити, вече е доста трудно човек да намери поръчител. Към днешна дата са единични случаите, при които поръчител е лице извън семейството", коментира адв. Йорданова.

Същото е наблюдението и на колегата й адв. Расташки. "Намалява популярността на поръчителството. В България то е по-разпространено заради високия дял на сивата икономика и на необслужваните кредити. Ако се вземат мерки за изсветляване на икономиката, хората ще могат да теглят кредит със законните си доходи и няма да се налага да се въвличат поръчители", смята той.[class='center_orange' div]

Нужни ли са законодателни промени?

Въпреки че не съветват хората да поръчителстват, юристите виждат системна полза от съществуването на института.

"Не можем да виним кредитора, че иска да обезпечи вземането си. Европейската централна банка, комисията и Европейският банков орган имат строги изисквания към качеството на кредитния портфейл на банките. В този смисъл трябва ли да лишаваме от кредит лица, които биха получили такъв, ако осигурят поръчител на банката", пита адв. Гигова.

Според нея две лесни и бързи законодателни промени могат да подобрят съществено положението на всички вечни длъжници у нас, включително на поръчителите. Първата е сериозно да се намали размерът на законовата лихва, която в момента е минимум 10% на година. Тя се дължи в случаите, когато кредитът вече е нередовен. "Докато трае 5-годишният съдебен процес за дълга, той вече е нараснал от 10 000 лв. на 15 000 лв. само заради законовата лихва. Нивото й в нормалните правни системи е между 3 и 5%", твърди адв. Гигова.

Другата голяма несправедливост е редът на погасяване на законовата лихва преди главницата. "Тук не става дума за договорната лихва, която винаги се погасява преди главницата, а за законовата лихва. Защото, ако се погасява първо тя, както е в момента, автоматично и непрекъснато се генерира нов дълг. Така длъжникът никога не може да стигне до главницата и затова хората масово имат усещането, че отдавна са изплатили дълга, а кредиторът продължава да им търси пари", посочва адв. Гигова.

Според адв. Десислава Филипова е редно да се направят промени и по отношение на поръчителството. Тя смята, че кредиторът трябва да бъде задължен регулярно да се опитва да търси парите си от главния длъжник, независимо че е ангажирана отговорността на поръчителя.

"Когато се образува изпълнително дело, главният длъжник много често изчезва, минава в сивата икономика или бяга в чужбина. А поръчителят живее на светло, откриват го и той започва да плаща едни огромни чужди задължения. Кредиторът, като е намерил кой да му плаща, няма интерес по изпълнителното дело да прави периодични проверки дали случайно главният длъжник не е започнал работа. Защото всяка една проверка е свързана със средства и време, а като има кой да плаща, кредиторът няма мотивация да го прави. Трябва да бъде въведена някаква субсидиарност – тоест кредиторът да бъде задължен да прави повече усилия да търси главния длъжник", коментира адв. Филипова.

Адв. Весела Йорданова пък смята, че са нужни промени по отношение на предоставяната информация на поръчителя. В момента в доста случаи той практически няма как да разбере навреме, че длъжникът е спрял да плаща. Поръчителят например не получава месечните извлечения по кредита. Все пак в закона за ипотечните кредити бяха включени разпоредби, че банките са длъжни да уведомят потребителите, ако главният длъжник е спрял да плаща, както и да предоставят на поръчителите договорите за кредит с главния длъжник.

"Обикновено поръчителят разбира, че длъжникът не си плаща, към момента на обявяването на дълга за предсрочно изискуем. Често длъжникът мълчи до последно, не обяснява за просрочията си на поръчителя и в един момент поръчителят се озовава в позиция, че основният длъжник е предприел изпреварващи действия - заминава за чужбина или минава изцяло в сивия сектор, поради което поръчителят се оказва единственият човек, който може да поеме дълга", пояснява адв. Йорданова.

mediapool.bg