За какъв дявол ни е ТЕЛК?

Само прокуратурата не се беше изказвала за нуждата от реформа в ТЕЛК. Но и това стана. Вече няма институция в държавата, която да не пее този рефрен. Рефрен на парадоксите. Защото “Реформа“ и “ТЕЛК“ са взаимо-изключващи се понятия.

ТЕЛК е онази патолологична, мазохистична привързаност на обществото ни към прогнила система и отношения, от която уж вече 30 години се отричаме. ТЕЛК е реликт, който обезкървява и разболява, генерира корупция и инвалидизира ненужно хиляди. И съществува извън всякаква нормална логика.

За какво е необходимо сега решение на ТЕЛК?

За инвалидна пенсия, за месечна финансова подкрепа, за личен асистент, за инвалидна количка, антидекубитален дюшек, патерици, слухови апарати и други отдавна морално остарели технически средства, синьо картонче за безплатно паркиране, 2 пъти годишно безплатно пътуване с БДЖ, по-евтина карта за градския транспорт, винетка, всякакви данъчни облекчения като освобождаване от данък МПС, намаление на данъка върху собствеността, намалена такса да вадене на лични документи.

С две думи лекари дават разрешения за всякакви други плащания и привилегии, само не и за помощ в лечението на “болните“. От решението на ТЕЛК не следва нито едно плащане за лекарства или финансиране на медицински изделия за ортопедично лечение, от каквото се предполага че най-често има нужда човек с физическо увреждане. Или пък медико-социална помощ за човек с ментално увреждане.

Решението не ТЕЛК не води и до възможност за ежедневна рехабилитация, от която често се нуждаят хората с физически увреждания. Вместо това, лекари имат думата в определяне на плащания, отговорност на други системи.

Инвалидната пенсия е осигурително плащане от НОИ. Или обезщетение заради някаква загуба на възможност да работиш с капацитета си преди настъпването на инцидента или заболяването.

Единственото плащане, за което думата на лекарите е нужна. Те трябва да определят вида и степента за на увреждането. Но не и размера и продължителността на плащането. То би трябвало да е обект на други експерти в НОИ.

Всеки заболял или пострадал при инцидент работник минава през здравната система, където лекари поставят диагнози и пишат епикризи. И където би трябвало да присъства вида на увреждане или загуба на функционалност.

Ако системата на НОИ се нуждае от повече подробности около здравословното състояние на даден човек, при всички положения е добре да го получи от неговите лекуващи лекари. Те са направили всички необходими изследвания, които също са отбелязани в епикризата. Която всяка една болница подава в електронен вид към НЗОК, а при добро желание може и в съществуващото електронно досие на всеки. А НОИ да прецени от къде да получи тези данни – електронно, разбира се. За какво й е ТЕЛК?

За нито едно от останалите плащания не е необходима санкцията на лекари. По същество те или са социални плащания или интеграционни мерки.

Социалните плащания са си плащания по бедност и би трябвало да имат съвсем друг механизъм за оценка. И там процентът за увреждане на ТЕЛК не може да е показател за бедност.

Да си инвалид определено не означава че си беден. Друг е въпросът, че в нашата действителност, уврежданията и липсата на подкрепа в крайна сметка водят до бедност.

И за да не става така, същината на реформата е именно в това – да се инвестира в интеграция.

Ключова дума – инвестира – харч, който има своята възвращаемост.

Картата за БДЖ и градския транспорт, инвалидната количка и всички декубитални дюшеци и т.н. по същество са плащания, които трябва да подпомагат интеграцията. Или от какво има нужда човек с дадено увреждане, за да може да се реализира на трудовия пазар. Освен че това е индивидуална оценка, която няма как да се изрази в проценти, лекарите не са компетентни да я дават.

Вярно, че е свързано с увреждането, но не като диагноза, а като състояние което произтича от дефицити на средата. Т.е. ако човек не вижда, ТЕЛК-ът също е сляп за неговите нужди да ходи на работа.

Той може да е оперен певец и да не се нуждае от никакви приспособления, за да пее. Или пък е бил художник и загубата му на зрение налага преквалификация и много техническа помощ, за да се върне на пазара на труда. И има нужда от придобивки, за да бъде активен и да не се превръща в социално слаб. А не защото е социално слаб да ги получава.

Какъвто е случаят с личните асистенти. Или ТЕЛК-ът не може да даде това, от което се нуждаят хората с увреждания – достъпна среда, включително и жилищна, достъпен транспорт, съвременни (а не морално остарели) технически помощни средства, лична помощ и достъп до образование

И още една уродлива придобивка с решение на ТЕЛК. Дава дискриминиращи предимства за прием в училища на едни деца за сметка на други, а в същото време спира и много деца да учат избраната от тях професия, поради факта че тяхното заболяване не отговаря на някакви критерии.

ТЕЛК е система, която корумпира родители, които плащат за неверни диагнози, за да осигурят детска градина за детето си. И така ТЕЛК “продуцира“ деца инвалиди

Ето защо и ООН чрез конвенцията за защита правата на хората с увреждания определя увреждането като проблем на средата, а не като медицински проблем. Т.е. увреждането не е проблем от компетенциите на лекарите.

Друг е въпросът, че ТЕЛК освидетелства най-вече хора с хронични заболявания. Т.е. болни хора, които се нуждаят от достъпна и адекватна медицинска помощ. Също и рехабилитация - медицинска и трудова, която да ги върне на работа. А не от ТЕЛК-ово решение, което ги вади автоматично от трудовия пазар. И ги прави насила социално слаби.

И тъй като очевидно ТЕЛК не решава нито един здравен проблем, е изключително необяснимо, защо системата на здравеопазването трябва да го финансира. При това с милиони. Тежат като воденичен камък и на всяка болница. Данните от една столична болница са показателни. За заплатите на петима лекари и петима технически секретари лечебното заведение отделя близо 113 хиляди лева. В същото време субсидията от здравното министерство за това е 84 хиляди. Или 29 хиляди загуба за болницата, вероятно на пари от здравни вноски, които не отиват за лечение.

Инвалид ли е жена без два пръста и как едно дете беше изключено от живота на връстниците си?

За да илюстрира корупцията в ТЕЛК една от националните медии с огромно възмущение извади случай на жена без два пръста на ръката, за която ТЕЛК решила, че е здрава.

А то най-вероятно е така. Липсата на два пръста, не е болест със сигурност. И не я прави инвалид. Освен ако жената не е пианистка или професията й се основава на всичките й 10 пръста. Но медията не уточнява занятието й. От многото примери, този е най-показателен за общото объркване на понятията и изтъпяването на сетивата, в което ни вкарва фикс-идеята за ТЕЛК.

Но ако случаят с липсващите 2 пръста е абсурден, другият за детето с аутизъм е истински вбесяващ.

ТЕЛК намалява процента на увреждане на дете с аутизъм и то губи правото да ползва личен асистент в училище. С други думи - губи възможност да посещава и да се интегрира в училище, което най-вероятно е довело до компенсиране на неговите трудности в общуването и подобряване на състоянието му.

До момента в който състоянието му отново ще се задълбочи и ще добие нужния процент за личен асистент, за да може да се подобри и отново да го загуби. Освен този параграф 22, този случай трябва да е и най-силния аргумент за уродливостта на тази система – за какъв дявол

ТЕЛК се бърка в интеграцията и включва или изключва едно дете в живота ни?

Дори само с този случай изводът е 100% – ТЕЛК е вреден за здравето и живота на хората.

Крайно време е да бъде закрит.

*Мария Чернева, журналистка на свободна практика с дългогодишен опит в здравните и социални теми.

mediapool.bg