Ние не можеме да не честитиме тоа най-светъл ден в историята на българския народ! Че Девети септември е най-хубавата дата, това всички го признават – и съветските другаре, и всички по света!

Девети септември е! Сърцето на пишещия тея редове се изпълва с радостен трепет, защото това е празникът на Свободата! Стига с тея буржоазни и великобългарско-шовинистични остатъци – нема вече Трети март, нема Шести септември, а Двайсет и втори септември никога не е и имáло. Има само Девети. Е, да, може и Седми ноември да има. Може и Първи май. И толкоз.

Сво-бо-да-та, другари и другари! Она изгре на Девети с големата истина, че народът суверенитета така го разбира – да има да яде, да жевее. Една боза от шест стотинки, евтин салам, кебапчета като пушки и кисело млеко от истинското. Паница леща, както се казваше в онаа фашиска книга, Библията. Това е истинското мерило за Свобода, другари – паницата леща! Всичко друго е бошлаф работа. Друг въпрос е, че хлебът и саламът от периода на победилата Свобода са продукти хем на национализирани мощности, отнети от кулаци и недобити буржуи, хем по-скоро на тежката химическа, отколкото на леката хранително-вкусова промишленост. Но диалектиката, другаре, е другаде.

Девети септември купи геврече на всички ни! Верно е, че първо требваше да го вземе от онаа зла буржоазия, която случайно беше създала Третата българска държава, но това, другаре, са дреболии. Временни неудобства пред неумолимия ход на Историята. Нема как, жертви требват.

Девети септември трудоустрои целия народ – и така хубаво го устрои само! Всички регенти, министри, професоря и офицери – под земята, за хубав и здрав грунд, върху който да стъпи социалистическото строителство. Дето се вика, сигурно и на онези бивши хора отдолу им е хубаво, като виждат как красиво пушат заводските комини върху бившите ниви, градинки и горички. Всички селяни Девети ги обезземли и ги разпредели между ТКЗС-то и панелния кафез. А ТКЗС-то си е хубаво нещо – все си е по-добре да крадеш бензинец от държавното, вместо да си работиш своето. Някак краденето от общата паница възпитава онези стари български трудови добродетели, с които заслужено се гордееме. Създава едно такова чувство на възторг и солидарност, на признателност към социалистическата Родина и към ръководството. Човек си крадне и се умилява. Щото за всички има, нали, ама ако си асълен да си го вземеш. Докато да си работиш своето е някак алчно и неправилно.

Пък за гражданете какви хубави неща направи Девети! Такова трудоустрояване настъпи, другаре, че само като си помисля и ми става топло, свободно, хубаво и мило. Преди адвокати и инженери бедстваха, другаре. Лекари, офицери и свещеници мизерстваха, страдайки над учебниците и по работните си места. А народната власт свидно ги взе под крилото си и ги разпрати от Дивдядово до Злокучене на отдих сред природата. Това арфиски, цигулари (със и без пръсти), журналя и прочие получатели на нетрудови доходи се озоваха близо до родната почва и попиха живителните й сокове, защото, разбира се, човек не може да жЕвее истински, ако не е близо до народа и до живия жевот. А през това време ръководството винаги гледа да бъде близо до масите, хем до възможно най-широките маси.

И образованието, другаре, прокопса много от Девети! Децата взеха рано-рано да научават, че учиш – не учиш, все тая, защото има превелегии. Има синове и дъщери на активни борци, които винаги ше влезнат по ВУЗ-овете преди некой си там буржоазен син, дето разчита на едните голи оценки. А такъв един жетейски урок, другаре, е ценен за младежта, защото она отрано започва да разбира истините за жевота. То стана по-весело да се жевее у нас, защото царството на моя човек, на връзките и превелегиите е некак лесно разбираемо: знае се на кой другар подарък да занесеш, на кого услуга да направиш. Като при феодализъмът некак си. Като боб с люти чушки, ама без много боб в него, а само с чушки, хем от най-върлите.

Верно е, не е като да не е имало и недоволни от достиженията на Девети. Недоволни е имало, има и ще има. Но къде са те, питам, другаре? Правилно – недоволните са щастливо трудоустроени в Белене. И там се превъзпитават в добродетелите на новия, социалистическия човек, защото няма как, в светлото бъдеще на социализъма, където всички ще сме братя, ще има повече нужда от копачи, отколкото от учители. Зер некой че требва да копа гробове.

Честит 9-и… ъъъ 8-и март!

mediapool.bg