Великобритания след Елизабет е изправена пред трудно бъдеще, но не я отписвайте

Какво предстои за Великобритания след кралица Елизабет?

Каквото и да мислите за институцията на монархията в една демокрация, трябва да има огромно уважение към нейните 70 години всеотдайна служба, като безпристрастен държавен глава и обединяваща фигура във Великобритания и извън нея. И все пак толкова много от това, което тя представляваше, сега е под съмнение.

Кралица Елизабет подкрепяше почти парадоксалното единство на четири нации в една - Обединеното кралство. Но сега е много вероятно шотландците да напуснат британския съюз, за да се присъединят отново към европейския. Северна Ирландия все повече вижда бъдещето си с Република Ирландия, като един вид неформален член на Европейския съюз. Дори ако Великобритания не се върне обратно към Англия и Уелс, тя ще се нуждае от конституционно пренареждане.

Великобритания представлява приемственост, защита и сигурност, но днес е изправена пред растящи разходи за живот, увеличаващ се национален дълг, вероятна рецесия и хроничен проблем с производителността и всичко това при неопитен министър-председател Лиз Тръс с до голяма степен непроверено правителство. Няма много сигурност.

Въпреки характерния оптимизъм на Тръс, 69% от запитаните в скорошно проучване на общественото мнение казват, че Великобритания е "в упадък".

Кралицата се ползваше с уважението и вниманието на света. В продължение на много десетилетия тя беше може би най-известната жена на планетата. Приблизително 1 милиард души са гледали епизодичната й роля с Джеймс Бонд на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Част от тази магия се отрази върху Обединеното кралство - държавата, която тя олицетворяваше.

Но след Брекзит международното положение и влиянието на Великобритания са на ново дъно. Кралица Елизабет изглади прехода от империя към Британска общност, а за Обединеното кралство - от имперска велика сила към средна по размер евроатлантическа сила.

Но няколко от бившите колонии и владения, на които тя все още беше държавен глава, активно обмислят да се откажат от услугите на нейния наследник - крал Чарлз III. Експерт по Британската общност дори предполага, че може да има "бързане към излизане през вратата".

Крал Чарлз III също ще бъде изправен пред нарастващи призиви да признае и изкупи вредите, нанесени от тази империя. По-сериозна, от евентуална загуба на тези до голяма степен символични задгранични офиси, е геополитическата несигурност за самата Великобритания.

През 1962 г. Дийн Ачесън, бивш държавен секретар на САЩ, каза известната шега, че Великобритания е "загубила империя и все още не е намерила своята роля". Четиридесет години по-късно, по време на златния юбилей на кралицата през 2002 г., беше възможно да се вярва, че Великобритания най-накрая е намерила тази роля. Обединеното кралство ще бъде здраво закотвена както в Европа, така и в англосферата. Великобритания ще има специални отношения със САЩ, но също и със страни като Франция, Германия и Полша.

Малцина извън Великобритания смятат, че днес страната ни има ясна и силна стратегическа позиция. Това е трагедията на моята родина: да намериш постимперска роля и след това отново да я загубиш.

След гласуването за Брекзит през 2016 г. Обединеното кралство се спусна от злочест, но все още сравнително прагматичен консервативен премиер (Тереза ​​Мей) до пародия на Уинстън Чърчил (Борис Джонсън) и оттам до пародия на Маргарет Тачър (Лиз Тръс). Делът на грандиозното самохвалство се е увеличил, докато този на базирания на фактите и реализмът е намалял.

И все пак, ако британското отразяване на погребението на Елизабет II имаше елемент на психологическо бягство от настоящите проблеми, част от чуждото отразяване преувеличаваше слабостта, скрита зад помпозността и обстоятелствата. Но тази страна все още има големи сили.

Много наблюдатели предполагат, че след Брекзит Великобритания ще бъде безнадеждно разделена между две враждебни групи - останали и напуснали.

Националното единство по време на пандемията на коронавируса и сега около смъртта за кралицата предполагат друго. Гледайки лицата на скърбящите хора тази седмица и на тези от новото правителство (без бял мъж в нито една от четирите големи държавни служби), виждаме, че Великобритания се е приспособила по-добре към разнообразието, което произтича от имиграцията отколкото повечето други европейски демокрации.

Великобритания има страхотни учени и университети, едни от най-добрите медии в света (както и някои от най-лошите), творчески индустрии, финансови услуги и технологии.

Безпроблемният, почти едновременен преход от миналата седмица към нов държавен глава и нов министър-председател предполага конституционна демокрация в прилична форма.

Въпреки някои спекулации за противното, не виждам причина да вярвам, че крал Чарлз ІІІ ще бъде нещо друго освен достоен и сдържан държавен глава.

Ако правителството на Лиз Тръс забърка нещата, както вероятно ще стане, ние ще ги изгоним на следващите избори, вероятно през 2024 г.

За разлика от хиперполяризираните Съединени щати, никой няма да постави под въпрос дали това са били свободни и честни избори. Ще бъде възстановено по-добро съотношение между реализъм и реторика.

Великобритания след Елизабет я очакват много трудни времена, но ако се позовем на утешителната фраза, която самата кралица е използвала от време на време, трябва да кажем: можеше да бъде и по-лошо.

Текстът е публикуван тук

mediapool.bg