България иска еврото, но дали еврото иска България

"България иска еврото. Но дали еврото иска България?"

Под това заглавие неделното издание на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" публикува обширна статия от отличния познавач на България Михаел Мартенс. Повод е скорошното посещение на германския финансов министър Кристиан Линднер в София.

Още в началото на статията Мартенс уточнява изнесеното в заглавието: "Правителството се надява да се доближи до една преследвана от години цел: България желае да стане член на еврозоната. А казано по-точно: българският елит го желае".

По-точно казано: българският елит иска това. Сред населението едва 44% наскоро са подкрепили въвеждането на единната европейска валута. От друга страна повече от 70% са съгласни с твърдението, че страната им не е готова за новата валута, а 60% заявяват, че се опасяват от отрицателни последици от приемането на еврото, преди всичко от повишаване на разходите за живот. Това сочат публикуваните резултати от проучване на "Евробарометър" - инструмент за проучване на общественото мнение, използван от Европейската комисия за проучване на настроенията в държавите членки.

В България Линднер се срещна с ръководителя на правителството Кирил Петков и с министъра на финансите Асен Василев - "момчетата от Харвард", както е известно това дуо в страната, пише Мертенс. Петков и Василев са завършили елитен американски университет и бяха успешни предприемачи, преди да влязат в политиката като аутсайдери. През миналата година Петков и Василев успяха да сформират най-силната фракция след парламентарните избори с новосъздадена партия и да съставят правителство. Най-важното им обещание по онова време беше: цялостна реформа на съдебната система и нулева толерантност към всякаква корупция. По този начин правителството се надява да доближи балканската държава, която се присъедини към ЕС през 2007 г., до цел, към която тя се стреми от години: България иска да стане член на еврозоната.

Действителността е по-добра от имиджа на България

Авторът посочва, че ниската подкрепа на българите за присъединяване към еврозоната предизвиква облекчение в много други държави от ЕС. "Защото, предпазливо формулирано, имиджът на България не е от най-прекрасните. За това има известни основания, но някои от подозренията са несправедливи, защото имат връзка по-скоро с вчерашната, отколкото с днешната България. Имиджът на България е изостанал с около 15 години, или казано другояче: действителността в България е изпреварила имиджа на страната с повече от десетилетие. България е всичко друго, но не и образцова демокрация, обаче тя не е и посткомунистическият рай за мошениците от 1990-те години, когато мафиотските босове си разчистваха пътя чрез поръчкови убийства. Само дето образът на България като разбойническа държава край Черно море се запазва", коментира Михаел Мартенс.

По повод посещението на германския финансов министър Кристиан Линднер в България авторът отбелязва, че партията на Линднер би се радвала "Продължаваме промяната" (ПП) да се присъедини към АЛДЕ в ЕС, доколкото българският финансов министър Асен Василев заема сходни политически позиции. Мартенс цитира и българския икономист Стефан Колев, който работи в Германия и е придружавал Линднер в София.

Деликатна ситуация заради правителствена криза

Според автора на статията от всички хора в самолета на Линднер тъкмо Колев може най-добре да отговори на следния въпрос: "Дали за България е добра идея да се стреми да въведе еврото, след като мнозинството от населението не го желае?".

А икономистът явно не го смята за добра идея, най-вече по политически причини, пише Мартенс. "Подобна стъпка вероятно би била контрапродуктивна в момента. Темата предизвиква много емоции в България. Националната валута, левът, е популярна, защото е много стабилна. След войната в Украйна настроенията станаха още по-полярни. Русофилите се опитват с всички сили да проведат антизападна кампания", казва Колев. Лесно е да се води полемика срещу еврото, което вече се случва. Ситуацията в България в момента е толкова крехка, че не е препоръчително да се води дебат за еврото: "Прекалената динамика наведнъж понякога може да значи и динамит".

Мартенс се съгласява, че положението в момента е деликатно, а страната е изправена на ръба заради настоящата правителствена криза.

По-нататък в обширната си статия във авторът се връща към едно свое интервю с Бойко Борисов, в което бившият премиер дава своя версия за снимките от спалнята му с кюлчетата, пачките и пистолета.

"Мнозина в България обвиняват Борисов, бивш бодигард и треньор по карате, за всички болести на страната. Това е преувеличено. Именно по времето на Борисов България закупи 20-процентов дял в строящата се регазификационна инсталация край бреговете на гръцкия пристанищен град Александруполис", припомня Мартенс. Това ще даде възможност на страната да купува втечнен газ - значението на този газ стана ясно през април, когато руската група "Газпром" спря всички доставки за България. По време на управлението на Борисов България изпълни изискванията за включване в Европейския банков съюз и в така наречения "Валутен механизъм II", често наричан "чакалнята на еврозоната".

Но годините на управление на Борисов са белязани и от друго наследство. И най-вече в съдебната система, която винаги хваща само "малките риби", докато големите систематично се изплъзват. "Причината за това вероятно стана ясна през лятото на 2020 г., когато снимки от спалнята на Борисов станаха публично достояние и поставиха тогавашния правителствен ръководител в трудно положение. Показаха го заспал и с отворено нощно шкафче. Вътре имаше златни кюлчета, пачки банкноти от 500 евро и пистолет", припомня скандала германският журналист.

Дълго време Борисов мълча за снимките или правеше мъгляви изказвания, а през ноември 2020 г. в интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" той наруши мълчанието си и за първи път говори подробно: за това как се твърди, че зад снимките стои тогавашната му любовница, подстрекавана от враговете му: "Една красива дама може много лесно да преодолее охраната ми. Така враговете ми вкараха златото и пачките с пари в дома ми. Снимаха ме, когато спях, а друг път снимаха нощното ми шкафче с пари и злато в него".

Борисов не може да бъде смятан за ново начало в България

"С този разговор Борисов се опита да се представи за невинна жертва, но е твърде съмнително дали е успял да постигне този ефект. Щефен Зайберт, тогавашният правителствен говорител на Ангела Меркел бил разпратил това интервю с приблизителния коментар, че онези, които се интересуват от секс и кримки, би трябвало да го прочетат. Така поне разказва човек, който тогава работел в канцлерството. Колкото до самия Борисов, той меко казано едва ли може да бъде смятан за ново начало в България – нито пък за привърженик на нулевата толерантност по отношение на корупцията. Тъй че, ако успее да събори правителството на Петков и ако се стигне до нови избори, надеждата за бързо въвеждане на еврото в България на първо време може да бъде погребана", коментира германският журналист.

Той припомня, че миналата година българите вече гласуваха три пъти, а ако сегашното правителство падне, за реформи по пътя към еврозоната няма да може и да се помисли. Мартенс отново цитира икономиста Стефан Колев, според когото в момента нито България, нито еврозоната са готови за българско членство. Колев по принцип подкрепя въвеждането на еврото в България, но смята, че трябва да се изчака подходящият момент.

Проблемът с главния прокурор

Още повече, че на фона на правителствената криза в София едва ли ще се стигне и до процедура срещу главния прокурор Иван Гешев, който има лошо реноме и според много хора в България представлява най-важното препятствие по пътя към една истинска съдебна реформа. "Гешев е абсолютна катастрофа, той блокира всякаква сериозна борба срещу корупцията", казва Колев", цитиран към края на обширната статия в германския вестник.

В швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" друг добър познавач на българската действителност също писа за напреженията около въвеждането на еврото в България. В началото на месеца Фолкер Пабст отбеляза, че скептицизмът по въпроса достига дори до високите правителствени кръгове.

Разликите в жизненото равнище

"След бурните спорове относно позицията към войната в Украйна на България като страна, която членува в НАТО, но по традиция е приятелски настроена към Русия, коалицията се раздвои и по тази тема. (…) България е най-бедната страна в ЕС, тъй че разликата в жизненото равнище спрямо държавите от еврозоната е голяма", пише авторът.

Към края на статията си Мартенс привежда и други аргументи срещу прибързаното присъединяване на България към еврото: "Да, страната има един от най-ниските дългове като процент, но бюджетният дефицит и инфлацията са над нормата и продължават да растат. По отношение на независимостта на институциите има още много да се върши независимо от амбициозната програма за реформи на правителството."

*Използвани са преводите на Дойче веле и Investor.bg.

mediapool.bg