Българското правителство в оставка алармира за това как мафиоти са завзели контрола върху ключов граничен пункт към Европейския съюз, с което подкопават безопасността на храните и предполагаемите общи стандарти на вътрешния пазар на блока.
В продължение на много години ГКПП "Капитан Андреево" на границата на България с Турция е известен като входен пункт за наркотици в Европейския съюз и като място, където вносителите могат да бъдат рекетирани. Сега кръстоносците на антикорупционните усилия, които оглавяват краткотрайното реформаторско управление, хвърлят светлина върху това как при предишни политически администрации една престъпна група е допускала огромни количества храна в ЕС без надлежни проверки.
Премиерът Кирил Петков, който дойде на власт само преди седем месеца с антикорупционна платформа, подаде оставка миналата седмица, след като загуби вот на недоверие. Но неговите съюзници, които все още са на поста до поемането на ново правителство, проведоха силна публична кампания, насочена към организирана престъпна група на границата.
Разбиването на корупционните практики на граничната бразда в България, които са свързани с мафията и са причина България да не може да влезе в Шенген, идват в момент, когато "Продължаваме промяната" - партията на Кирил Петков се готви за евентуални парламентарни избори през есента. Правителството на Петков се изправи срещу Кремъл, слд като изгони 70 руски дипломати и шпиони, и срещу организираната престъпност. Кирил Петков се опитва да начертае ясна разделителна линия между своята и предишните администрации, опетнени от връзките си и с мафията и Москва.
Справянето с мощните мафиотски интереси на България не е за хора със слаби сърца. Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов, който е от квотата на "Продължаваме промяната" и ръководи работата по случая на ГКПП "Капитан Андреево", сега трябва да живее под охрана, заради заплахите, които получава. В мига, в който той е поискал досието за ГКПП "Капитан Андреево" през янари, още на следващия ден е получил предпруждуние от мафията.
"Получих съобщение от мафиотите под формата на въпрос - ще воюваме ли с вас или ще имаме мир?", каза Христанов в интервю за "Политико".
Подобни заплахи са получавали и други държавни служители.
"Частната граница" на Европа
Разследването на българското правителство се фокусира върху организирана престъпна група. Тя използва позицията си на монополист, за да контролира един от най-натоварените гранични пунктове в Европа и да генерира незаконни приходи, като допуска храни в ЕС, които при нормални обстоятелства биха били отхвърлени или унищожени по законови причини.
Финансовият министър в оставка Асен Василев публикува анализи, според които щетите от корупцията на граничния пункт възлизат на 2500 евро на час, което е близо 22 милиона евро годишно. Пред българска телевизия Василев каза, че на ГКПП "Капитан Андреево" на практика е имало "частна граница" от десетилетие.
Престъпната група, според длъжностни лица, е имала монопол върху граничния контролно-пропускателен пункт, като е взимала подкупи и е изнудвала компании, докато властите не са се намесвали.
"Има доказателства, че храни, които не са били подложени на нужния контрол и много вероятно са имали завишени нива на пестициди са влезли в Европейския съюз и са стигнали до европейската трапеза за консумация", каза Христанов.Той допълва, че българските власти са се отнесли изключително сериозно към прблема, защото става впрос не само за европейските граждани, но и нашите деца.
Българското правителство постави граничния пункт под свой контрол и поиска помощ от чужди правителства и организации.
"За последните 10 години всичко на Капитан Андреево е функционирало в крещящ конфликт на интереси, което не е било от полза за здравето на българските граждани и гражданите на ЕС", каза Христо Даскалов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Частна фирма носеше отговорност както за товаро-разтоварната дейност на пратките, така и за фитосанитарния и ветеринарния контрол, допълва Даскалов в отговор на въпроси на "Политико".
По този начин според него "операторите са имали интерес да имат по-малко проблеми с товарите, за които отговарят, и стимули да крият данни".
Ситуацията на ГКПП "Капитан Андреево" беше "публична тайна", каза Константин Бачийски, депутат от партията на Петков "Продължаваме промяната". "В миналото всички знаеха, но допреди седем месеца никой не искаше да я разкрие", допълва той.
До този момент корупцията по границата беше "възможна", защото "политиката на високо ниво" осигуряваше "чадър" за защита на престъпната дейност, каза депутатът. Бачийски добави, че "за първи път от последните 30 години през последните месеци България е имала правителство, което иска да се бори с корупцията".
Българската граница с Турция предизвика безпокойство и сред европейските длъжностни лица.
През 2017 г. тогавашният член на Европейския парламент Кати Пири, политик от холандската Лейбъристка партия, се оплака във въпрос до Европейската комисия, че "хиляди граждани на ЕС отново са претърпели сериозни неудобства поради корупционни практики в България. Той даде пример, че хората са били принудени да плащат подкупи на границата.
Но години наред всички тези опасения бяха до голяма степен игнорирани, както в България, така и на ниво ЕС.
Въвеждане на ред в "превзета държава"
През пролетта, в опит да възстанови реда, правителството на Кирил Петков започна процеса на връщане на контрола върху ГКПП "Капитан Андреево". Българските власти поканиха на посещение и чужди митничари, а в сряда пристигна делегация от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" на Европейската комисия.
Когато правителството пое проверките, подозренията му за липсата на строг контрол се потвърдиха.
"Лабораторните ни данни показват, че през последния месец и половина имаме по-висок процент проби с пестициди, отколкото миналата година", каза Даскалов, шефът по Агенцията по безопасност на храните.
И докато правителството беше изправено пред "огромен саботаж и съпротива" по време на прехвърлянето от контрола от частната компания, Даскалов каза, че сега служителите са в процес на изграждане на нова държавна лаборатория на границата и назначаване на нови служители.
"Това, което е важно за българските и европейските граждани, е, че сега те могат да бъдат спокойни - след години на тормоз българското правителство е възстановило реда на тази граница и е установило действащ санитарен контрол", каза Даскалов.
Заместник-министърът на земеделието посочи, че ключовото предизвикателство за българското реформаторско правителство е, че неговият екип трябва да работи в "превзета държава". Даскалов се оплаква, че българската съдебна система до голяма степен си затваря очите за делата на мафията на високо ниво. Затова държавните служители в правителството на Петков казват, че сега се страхуват от възмездие, както от организираната престъпност, така и от прокурорите - заради усилията си да привлекат общественото внимание към границата.
"Имам купища доказателства тук, но няма "нищо" от прокурорите, "дори нито един въпрос", каза заместник-министърът на земеделието Иван Христанов.
"Ние сме много, много уверени, че след като не сме в изпълнителната власт, те ще ни преследват - вместо да преследват групите, са създали цялата тази схема. Притеснява ли ме това - да, абсолютно", добави той.
Българските прокурори и партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, която доминираше политиката на страната повече от десетилетие, бяха обект на масови протести срещу корупцията през 2020 г., в които протестиращите обвиниха съдебната система и правителството в подкрепа на интересите на мафията.
Но докато Борисов падна от власт през 2021 г., позицията на всемогъщия главен прокурор е защитена от политическа намеса и той отказа да се подчини на искането на правителството на Кирил Петков да подаде оставка.
Проблем и на Европа
В търсене на външна подкрепа в борбата с могъщата мафиотска мрежа, много българи заявяват, че корупцията в България трябва да получи общоевропейски отговор.
"Това не е границата само на България, това е границата на Европейския съюз и защитата на границата е защита на интересите на европейците", каза депутатът Бачийски. Той допълве, че финансовите щети са "не само за бюджета на властта у нас, но и за бюджета на Европейския съюз, така че ЕС също има интерес да реши този проблем".
През последното десетилетие обаче администрациите на бившия германски канцлер Ангела Меркел и Европейската комисия, водени от дясноцентристката Европейска народна партия, неизменно заемаха мека позиция по отношение на България и избягваха да накажат своя съюзник Борисов.
Служител на Еврокомисията каза, че Брюксел наскоро е изпратил "спешен одит на място" в отговор на опасенията, но за момента ЕК няма доказателства, които да показват, че общественото здраве, здравето на животните или растенията е било компрометирано.
Бившият министър на земеделието в първото правителство на Бойко Борисов - Мирослав Найденов, обвини Христанов в лъжа за процеса, с който държавата тогава е прехвърлила отговорността за проверките на храните. През Mediapool Найденов е цитиран да твърди, че мониторингът на нивата на пестицидите "никога" не е бил предаван в частни ръце. От ГЕРБ не отговориха на запитването на "Политико" за коментар.
Някои анализатори отбелязват, че акцентът върху граничния пункт от страна на политици от реформаторите в отиващата си коалиция на Петков е част от подготовката за очакваната изборна битка с ГЕРБ.
"Петков събира подкрепа, държи на своето", каза Димитър Бечев, гостуващ учен в мозъчния тръст "Карнеги Европа". Той добавя, че "хората на Капитан Андреево са известни мафиоти, които имат съдебна защита".
"Ако наистина преследвате корупцията, клиентите на ГЕРБ може да започнат да дезертират", каза още той.
Матириалът е публикуван тук
mediapool.bg