Безсилието на правото и моралният императив по време на война

В мирно време правовата държава търси разумен баланс между противоречиви права и интереси на социални групи и граждани. Намирането на оптимално равновесие между конкуриращи се ценности е висш политически пилотаж - критерий за зрелостта и ефективността на демократичното управление.

Кризата от Covid-19 инцидентно предефинира

някои от тези баланси чрез ясно приоритизиране на ценностната йерархия на обществото. Опазването на живота и здравето обуслови пропорционални на заплахата ограничения на свободата на придвижване и правото на личен живот.

Войната, дори когато не участваме пряко в нея, налага още по-решително ценностно фокусиране, чрез изчистване на "страничните шумове", на етичните и правни нюанси и полутонове при вземането на управленски решения. Военната драма налага екзистенциален морален избор, защото международното публично право е безсилно пред бомбите и снарядите. Дори при очевидни военни престъпления и геноцид, виновните могат да бъдат наказани едва след края на военните действия. Това е така, защото международните юрисдикции, включително Международният наказателен съд (МНС) в Хага, който има обща компетентност по делата за военни престъпления, са базирани на междудържавни споразумения, сключени най-често в рамките на ООН. Затова юрисдикцията на този съд е задължителна само за държавите, които доброволно са я приели, а всяка от тях, във всеки момент, едностранно може да се оттегли от договора.

Емблематичен е примерът с Русия, която през 2016 г. обяви, че няма да признава решенията на Международния наказателен съд в Хага. Повод за това е изявление на бившия френски президент Франсоа Оланд, че ще настоява Русия да бъде съдена за военни престъпления в Сирия – по-конкретно за бомбардировките в Алепу.

Юрисдикцията на Международния наказателен съд не е призната от САЩ, Китай и Индия, а успехите му се ограничават до осъждане на военнопрестъпници от Уганда, Конго, Кения, Либия и Кот д`Ивоар… Ето защо хипотетично Путин може да бъде изправен пред този съд, само след свалянето му от власт и след евентуално признаване на решенията на съда в Хага от новото руско управление.

Подобна е и ситуацията в ad hoc създадения през 1993 г. от Съвета на сигурност на ООН Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Отговорните за зверствата и етническите прочиствания в бивша Югославия, сред които Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич, Хашим Тачи, Слободан Пресяк, бяха изправени пред трибунала на преклонна възраст – близо 20 години след края на войната, когато държавите от бивша Югославия се съгласиха да сътрудничат при разследването на военните престъпления и при залавянето и предаването на обвиняемите на съда. Милошевич почина в затвора преди края на процеса, а Слободан Пресяк – военен лидер на босненските хървати, се самоуби с отрова по време на публично заседание на трибунала.

Международните търговски арбитражи също са базирани на международни договори от субекти, заинтересувани от бързо и ефикасно решаване на търговски спорове. Когато обаче договарящите решат да не изпълнят решение на такъв арбитраж, или да се оттеглят от споразумението за създаването му, никой не може да ги спре. Затова воденето на арбитражни дела за нарушения на Русия и на "Газпром" при доставките на газ, би имало смисъл само при разумно очакване, че евентуално осъдително решение ще бъде изпълнено. Стимул за изпълнение са само неблагоприятните икономически и политически последици от неизпълнението, които и без това се стоварват върху Русия заради агресията в Украйна.

Показателни за неефективността на международното публично право при война са излизането на Русия от Съвета на Европа от 15.03.2022 г., отказът ѝ да спазва Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и да съблюдава решенията на Европейския съд по правата на човека. Така в хода на войната в Украйна Руската федерация едностранно отхвърли задълженията си за недопускане на изтезания, нечовешко и унизително отношение, за зачитане на човешкия живот, личната неприкосновеност, свободата на словото...

Примерите показват как войната замества силата на правото с "правото" на силата и на силния. Безсилието на международното право налага моралния императив като единствен ценностен ориентир и решаващ мотив за поведението на хората и на цивилизованите държави. Пред моралния разлом на войната, без угризения можем да се освободим от предизвикателството да изследваме цялостния исторически, политически и социален контекст на конфликта. Докато анализираме повода и причината за агресията, докато се лутаме в терминологични уточнения (война или ограничена военна операция), докато планираме за Гергьовден пак да отскочим до Гърция, войната сее смърт. Екзистенциалният избор ни освобождава от сложни ценностни колебания. Просто трябва да разпознаем Доброто и Злото, да ги назовем с точните им имена и да защитим жертвата от агресора.

Категоричният морален императив, разголва истинските мотиви и основания в действията на политиците и публичните институции. Шокираща е метаморфозата на президента Радев. От стълб на държавността и вдъхновител на протестите срещу мафията, буквално за дни той се срина в блатото на политическия провинциализъм до Бойко Борисов и Тодор Живков, които при буря оцеляваха чрез снишаване. По- тревожна от твърдото приземяване на ген. Радев в моралната котловина е безумната му теза, че военните са гарант за мира и демокрацията…

Висшият съдебен съвет (ВСС) рутинно не пропусна шанса за резил. Единодушно и без обсъждане той прати в кошчето предложението на Полша за участие на български магистрати в разследването на военни престъпления в Украйна. Това не изненадва помнещите, че докато руски агенти, заподозрени в политически убийства, шетаха из България и взривяваха оръжейни складове, Цацаров и Гешев гостуваха на руския главен прокурор и обменяха опит с руски колеги. Вероятно челният руски опит мотивира Гешев да обвини в метеж хората, искащи оставката му, а атентаторите срещу Емилиян Гебрев дори не бяха търсени. За сравнение през 1943 г., по време на Втората световна война, "фашистка" България изпраща патоанатомът д-р Марко Марков да помага в разследването на масовото убийство на полски офицери и интелектуалци в Катин. Срамът от безхаберието на ВСС може да бъде преодолян само ако Министерският съвет или Парламентът вземат решение за изпращане на доброволен принцип на български лекари, разследващи полицаи и магистрати в Украйна.

Историческият ни опит доказва, че снишаването и малодушието травмират и оставят ценностни белези върху цели поколения. Моралните погроми, които те нанасят, са сравними с национални катастрофи. Неслучайно само ние от бившия социалистически блок нямахме нито унгарското възстание от 1956 г., нито Пражката пролет от 1968 г., нито полската "Солидарност" от 80-те години на XX век. Освен върховно морално изпитание, войната в Украйна е шанс да надмогнем националните си комплекси и да освободим децата ни от срама и страха. Време е да разберем, че, когато жертваме достойнство в името на илюзорна сигурност, най-често губим и двете.

mediapool.bg