Алерголози и пулмолози настояват НЗОК да финансира адекватно изследването спирометрия

Българското дружество по алерголоия (БДА) и Българското дружество по белодробни болести (БДББ) подготвят общо становище до Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса за това фондът да започне да финансира адекватно спирометрията – функционално изследване на дишането, което дава представа за работата на белия дроб. Това стана ясно на VIII Национален конгрес по алергология.

Прегледът на астматици, който НЗОТК покрива, е на цена 24 лева. За диспансерното наблюдение на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лева, като в тази цена задължително е включена и спирометрията - изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за количеството въздух, което преминава през през белия дроб и при вдишване и издишване. Във всички други страни това е отделна дейност, която има отделно финансиране, посочват специалистите.

"Спирометрията не се реимбурсира допълнително от здравната каса, а това е престъпление спрямо българските алерголози и пулмолози", коментира д-р Александър Симидчиев, пулмолог, член на БДББ и заместник-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Той и обясни, че всички консумативи и провеждането на изследването са за сметка на лекарите. Симидчиев припомни, че НЗОК и БЛС са уведомени още преди 2 години в началото на Covid пандемията. Белодробните болести не са национален здравен приоритет, както преди години държавата е постъпила с туберкулозата. "Днес в условията на Covid, който прониква в белия дроб, уврежда го и след това започва да уврежда всички останали органи ние трябва да се справим с това предизвикателство. За 30 годишната ми практика в рамките на една година не съм виждал толкова тежки пневмонии. И ако искаме добра грижа за нашите пациенти, то трябва да се погрижим и за лекарите", каза Симидчиев.

Затова двете медицински дружества ще излязат с общо становище с аргументи за отделното реимбурсиране на спирометрията, която да се изведе като високоспециализирна дейност. Становището ще бъде изпратено най-напред до Българския лекарски съюз, а след това и до Националната здравноосигурителна каса.

По време на форума председателят на Българското дружество по алергология (БДА) проф. д-р Мария Стаевска проведе разговор с доц. Владимир Ходжев, по повод лечението на бронхиалната астма, болест с много голямо социално значение. В България грижата за пациентите с астма е специализирана и е реимбурсирана, затова у нас смъртността при това заболяване е много ниска. Има обаче проблеми на ниво НЗОК, критериите за лечение на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни в сравнение с други държави по света. "Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, правим усилия в момента да разширим критериите. За момента с малък ресурс лекарите дават много добра грижа за пациента. За сравнение с Великобритания – ресурсът там е много по-голям, но и смъртността е по-голяма", каза проф. Стаевска.

По време на конгреса проф. д-р Мария Стаевска бе преизбрана за председател на Българското дружество по алерголоия (БДА) с пълно единодушие.

В рамките на форума Българското дружество по алергология (БДА) проведе съвместна научна сесия с Българското дружество по белодробни болести (БДББ). Председателят на БДББ, доц. Владимир Ходжев изнесе презентация на тема: Астма. От фенотип към еднотип - кратък исторически преглед. В нея той проследи промените в разбирането за бронхиалната астма във вековете и особено през последните години, които значително промениха представите ни. Проф. Ваня Юрукова говори за хипресензитивните пневмонити, за които има нова класификация и обещаващо лечение.

Д-р Александър Симидчиев се включи с презентация, "Бариерна (дис)функция на респираторния епител" нова хипотеза, много популярна в момента, която за първи път поставя въздействието на променените фактори на околната среда върху епитела на дихателните пътища, кожата и стомашно-чревния тракт в центъра на възникването на голяма част от алергичните и автоимунни болести, но също така и на голяма част от възпалителните болести на стомашно-чревния тракт и на нервната система като болестите от аутистичния спектър, болест на Паркинсон и Алцхаймер. Замърсяването на въздуха, консервантите и емулгаторите в храната, детергентите, използвани в домакинството водят до увреждане на епитела, а неговото увреждане на свой ред води до нарушаване на бариерната му функция, промяна и дислокация на нормалния микробиом и навлизанено им в организма. Тези промени стартират възпалителния отговор от страна на имунната система.

mediapool.bg