Агенцията по вписванията – незащитени данни, несъразмерни такси и несвързаност

Неефективна работа на Агенцията по вписванията, незащитени от институцията лични данни, несъразмерни такси, несвързаност с националните бизнес регистри на останалите държави от Евросъюза, липсата на имотен регистър на база кадастрални карти и ненавременно обявяване на финансовите отчети на фирмите.

. Това констатира доклад на Сметната палата на дейността на агенцията, която е на подчинение на правосъдния министър, в периода от началото на 2017 г. до края на 2019 г., чиито изводи бяха оповестени в понеделник. Одитната институция е изпратила на правосъдния министър десет препоръки за подобряване дейността на агенцията и шест – на шефа й. Те трябва да бъдат изпълнени до една година

Проверката установила, че Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете – за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.

Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти, макар до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече да има одобрени кадастрални карти и регистри. Към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113 района.

Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.

Четири години след крайния срок за връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните-членки – 8 юни 2017 г., агенцията все още не е осигурила връзка със системата BRIS, която позволява да обмен на трансгранични съобщения между отделните регистри относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС.

В края на 2017 г. Агенцията по вписванията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението му обаче е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС;

Обявяването на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г. се бави изключително, въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност, и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията, констатира Сметната палата.

Тя отбелязва още, че изостава и създаването на публичен регистър на особените залози. Срокът за това е 1 януари 2022 г.

Установено е още, че Агенцията по вписванията събира такси, приходите от които превишават 2 пъти предоставената им бюджета финансова издръжка в проверените три години. Въпреки двойно по-високите такси, агенцията остава недофинансирана, тъй като агенцията е поискала тройно повече от предоставените й от бюджета средства.

Тъй като агенцията няма достатъчно помещения, документите й се налага да се съхраняват в преустроени гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания. Отчитат се и проблеми с недостатъчно щатове за служителите и честата смяна на шефовете на агенцията. За периода 2017 г. – 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, 5 пъти.

mediapool.bg