България | Съб, 16 Ноем 2024г. 13:30ч. | Трима получиха нов шанс за живот след донорска ситуация във Варна
В България няма нито една река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране. За това алармира Световният фонд за дивата природа - WWF.
В същото време, противно на възприятията ни, страната ни е сравнително бедна на водни ресурси – те представляват едва 0.3% от територията ни. За сравнение при среден воден ресурс за света 8000 куб.м на човек за година, България разполага с едва с 2250 куб.м на човек за година.
Към момента на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж. Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като "зелена енергия". На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут, посочват от WWF.
Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години, твърди екоорганизацията.
В Червената книга на България вече има 50 вида риба, от тях 4 са изчезнали напълно, а 46 са застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.
Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда, казват от WWF.
Позитивното в ситуацията е, че има какво да се направи. Световният фонд за опазване на дивата природа призовава за защита на европейския закон, който регулира намесата на човека във водните басейни - Рамковата директива за водите на Европа, която е приета през 2000 г. В момента тя се преразглежда и това е най-добрият шанс да се защити живота в българските реки през следващите близо 20 години, допълва организацията. Крайният срок за изпращане на предложения по директивата е до 4 март.
mediapool.bg
