Анализи и Коментари | Пет, 17 Май 2024г. 08:32ч. | Особености на евровота: Случаят "Кунева", преференциите и плаващият праг за ЕП
Двете седмици на преговори за климата на конференция на ООН в Глазгоу КОП26 завършиха с глобално споразумение, което има за цел поне да запази живи надеждите за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий и по този начин да се запази реалистичния шанс за спасяване на света от катастрофални климатични промени.
Кои са основните точки в постигнатото на КОП26 споразумение?, пише Франс прес.
Парижкото споразумение за климата от 2015 г., в което бе заложена целта за ограничаване на затоплянето на планетата до два градуса по Целзий, а ако е възможно и до 1,5 градуса, не съдържа думите "въглища", "петрол", "газ" и "изкопаеми горива", които са в същото време основните виновници за климатичните изменения.
В споразумението от Глазгоу изкопаемите горива са споменати по име, като това споменаване се възприема като историческо.
Първоначалната редакция на текста на споразумението призоваваше страните към "ускоряване на отказа от въглищата и от субсидиите за изкопаемите горива".
Под натиска на Индия, Китай и Саудитска Арабия текстът бе модифициран и в крайна сметка се стигна до формулировката "ще бъдат положени допълнителни усилия за намаляването на употребата на въглища без системи за улавяне (на въглеродния диоксид) и за прекратяване на неефективните субсидии за изкопаемите горива", отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.
Конвенцията на ООН за климатичните изменения от 1992 г. почива на два стълба: намаляване на емисиите на парникови газове и адаптация на най-уязвимите към бъдещите последици.
От 1992 г. насетне обаче катастрофалните последици на глобалното затопляне вече са реалност и вредите възлизат на милиарди долари.
Така се роди идеята за "загуби и вреди", която е свързана с предоставянето на помощи във връзка с катастрофите, които не могат да бъдат избегнати.
Създаденият през 2013 г. механизъм за справяне с този въпрос обаче не бе конкретизиран. В Глазгоу развиващите се страни се опитаха да предявят претенциите си, но напразно. Идеята им за създаването на нова система за финансиране бе блокирана.
Постигнат бе компромис за воденето на годишен диалог до 2024 г. за обсъждане на условията за финансиране на дейности.
Парижкото споразумение предвижда страните, които са го подписали, на пет години да си поставят по-амбициозни цели за съкращаването на емисиите на въглероден диоксид.
Първият цикъл за преразглеждането на поставените цели трябваше да приключи в края на миналата година, но се стигна до отлагане заради коронавирусната пандемия.
Въглеродните емисии обаче продължават да се увеличават и учените предупреждават, че остават по-малко от десет години за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.
Споразумението от Глазгоу, прието вчера, съдържа призив към страните да преразгледат целите си за борба с климатичните изменения за 2030 г.
"Член 6" от Парижкото споразумение за климата, който е свързан с функционирането на въглеродните пазари, от три години създава трудности за климатичните преговори.
След провала на КОП24 през 2018 г., а след това и на КОП25 през 2019 г., в Глазгоу най-сетне бе постигнато споразумение за правилата, по които ще функционират въглеродните пазари, които имат за цел да допринесат за съкращаването на емисиите от въглероден диоксид.
mediapool.bg