Излишните боеприпаси на армията се превърнаха в голям бизнес

На 3 юли 2008 г. около 06:30 ч. се взриви складът за боеприпаси в поделението край Челопечене, разтресе част от София и осветли дългогодишния проблем на военното министерство със съхранението на излишните боеприпаси. Това ще бъде предизвикателство още дълги години, тъй като армията ни продължава да генерира хиляди тонове боеприпаси всяка година. Те обаче все повече се превръщат в успешен бизнес и МО предпочита да ги продава вместо да инвестира в тяхната утилизация (обработване).

През последната година МО е продало впечатляващите 6980 тона на обща стойност 8 563 882 лв. без ДДС, съобщиха от министерството в отговор на въпроси на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

Количеството изненадва експертите в бранша, които обаче смятат, че това е моделът, по който трябва да се решава този проблем.

Продадени са различни боеприпаси - класически (стрелкови, артилерийски, противотанкови, танкови, зенитни и минохвъргачни), инженерни, авиационни и морски.

За сравнение през миналата година МО е утилизирало едва 90 тона излишни боеприпаси на обща стойност 441 900 лева с ДДС. Количеството е незначително, но практиката е това да са най-спешните и опасни боеприпаси. Най-голямо е предизвикателството с утилизацията на специални морски и авиационни боеприпаси.

Какъв е бизнес моделът?

Основните играчи са на-големите оръжейни фирми и заводи в България, които все още разполагат със специалисти. След като оръжията бъдат закупени, те се преработват.

Сменят се части (взриватели, заряди и други), преправят се при необходимост, боядисват се и се привеждат в търговски вид. След това се продават в страните, в които се използва съветско оръжие - основно в Африка, Азия и други страни.

Според експерти бизнесът е регулиран много сериозно – на три степени. Има междуведомствен съвет по отбранителна индустрия към МС, който дава лицензите за работа. Всяка сключена сделка отива в междуведомствена комисия под ръководството на министъра на икономиката. Там се проверява всеки конкретен договор дали контрагентите не присъстват в забранителни списъци.

Има и неформални канали за съгласуване на чувствителни сделки включително и с Русия, когато става въпрос за съветско и руско оръжие.

Най-голям е интересът към средствата за близък бой и боеприпасите. Все още за реализирането на сделки се използва и държавният оръжеен търговец "Кинтекс". Въпреки това е имало и протестни ноти заради оръжейни сделки.

Преди години имаше практика в складове на МО да съхраняват боеприпаси и частни фирми, но тя вече е преустановена.

Основен приоритет обаче трябва да бъде и гарантирането на безопасността на целия процес, за да не се стига до инциденти, каквито имаше не малко през годините.

Ограничена утилизация

По данни на МО към момента има около 3944 тона излишни боеприпаси, като разчетите на МО са през следващите години средно да се освобождават по около 2500 тона. Според експерти това количество може да достигне при определени условия и 5000 тона.

Числата са далеч по-малки на фона на положението преди 12-15 години, когато имаше до 90 000 тона излишни боеприпаси.

Оттогава МО обърна модела и се стреми повече да продава, отколкото да утилизира.

През 2020 година, например, не са били утилизирани никакви боеприпаси.

Тази година обаче е предвидено провеждането на обществени поръчки за сключване на рамкови споразумения за утилизация и унищожаване на боеприпаси на стойност по 5 млн. лв. за срок от 4 години. Целта е да се утилизират общо 1335 тона излишни боеприпаси.

Касетъчните бомби

Касетъчните бомби обаче остават проблем. В изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси България трябва да унищожи 600 тона.

Договорът за това се планира да бъде изпълнен през 2022 година, посочват от МО.

Предизвикателствата

Като най-сериозно предизвикателство в последните години се очертава продължаващото използване на ракети и боеприпаси с изтичащ срок, който се удължава от българска страна.

"Боеприпасите остаряват и стават по-опасни, а ние не купуваме нови. На много боеприпаси сроковете са изтекли", обясни източник на Меdiapool.

mediapool.bg