Вярата в конспиративни теории, свързани с ваксините срещу Covid-19, е силно разпространена в ромските квартали в страната. Всеки втори вярва, че ваксините съдържат вредни вещества, водят до безплодие и стерилитет, а всеки трети (38%) вярва, че с ваксините се поставят чипове. Това сочат данните от изследване за нагласите към ваксините и ваксинирането срещу Covid-19 сред ромските общности в страната, проведено от Институт Отворено Общество – София през декември 2021 г, данните от което бяха публикувани в четвъртък.
Изследването обхваща 5 квартала с преобладаващо население от ромски произход в градовете Монтана, Кюстендил, Сливен, Нова Загора и Мъглиж. Във всеки от кварталите са проведени анкетни проучвания, фокус групови дискусии и дълбочинни интервюта с местни експерти, имащи отношения по темата.
Под 4% са с поставена ваксина
Към момента на проучването под 4% от анкетираните в обхванатите ромски общности заявяват, че имат поставена поне една доза ваксина. Тези, които заявяват готовност да се ваксинират, са още около 5%, но не е сигурно дали те действително ще го направят. По-голямата част от участниците в проучването твърдят, че не биха се ваксинирали срещу Covid-19 при никакви обстоятелства, дори ваксините да станат задължителни. Малка част от респондентите биха се ваксинирали, ако ваксината се изисква от работодател или за да пътуват в чужбина.
Като цяло ваксинационното покритие срещу Covid-19 сред ромските общности в България е изключително ниско и е твърде далеч от стойности, които биха имали някакво значение от епидемиологична гледна точка. Основната причина за това състояние е наличието на силно и всеобхватно недоверие към ваксините срещу Covid-19, което е свидетелство, че институциите в България са загубили информационната битка за вниманието и доверието на тези общности по отношение на пандемията.
83% вярват в конспирации
Общо 83% от анкетираните определят като вярна поне една от разпространяваните конспиративни теории по темата. На практика няма нито една важна антиваксинационна теза или теория, която да не се открива сред анкетираните.
За сметка на това официалната здравна информация е позната относително слабо и е споделяна и одобрявана от много ограничен кръг хора. Изследването оставя общото впечатление, че около антиваксинационните тези има изграден широк консенсус и именно те се възприемат като общоприети в изследваните общности.
В рамките на изследването приблизително двама от всеки трима анкетирани вярват, че ваксините срещу Covid-19 са по-рискови за здравето от другите ваксини, не се препоръчват при редица хронични заболявания, имат опасни странични ефекти, не са тествани достатъчно, за тях има информация, която умишлено се укрива и в крайна сметка тези ваксини имат за цел само да увеличат печалбите на фармацевтичните компании.
Ниско доверие във властите
Тези убеждения са в пряко противоречие с основните послания на институциите, които отговарят за прилагането на ваксинационната политика в България и свидетелстват, че официалните институционални източници на българската държава или са били относително слабо представени в огромния информационен поток по темата, или са загубили битката за вниманието и доверието на публиката в изследваните общности.
Общото доверие към информацията относно ваксините срещу Covid-19 е изключително ниско. Огромната част от респондентите нямат доверие на никого, що се отнася до информацията за ваксините. Личният лекар, телевизията, интернет и пасторите са сред основните източници на информация за ваксините, спрямо които хората имат относително по-малка степен на недоверие. От това обаче не следва, че тези източници на информация действат в подкрепа на ваксинирането. В много случаи това съвсем не е така. Сред немалка част от участниците в изследването доминира не чувството за липса на информация, а на объркване и несигурност сред заливащия ги информационен поток. На този фон изграденото мнение е, че преобладаващата част от източниците, независимо дали се ползват с доверие или не, са против ваксинирането.
Високата степен на несъгласие с препоръките на здравните власти върви паралелно с висока степен на приемане на почти всички известни възражения срещу ваксините и ваксинирането. Най-важните сред тях са свързани с основните конспиративни теории, които описват процесите на създаване, производство и разпространение на ваксини като съзаклятия, в които наред с корумпирани елити участие взимат правителства, здравни власти и международни организации; омаловажаването на заплахата и опасните последствия за здравето от заболяванията, предотвратими с ваксини; разпространението на невярна или подвеждащо интерпретирана информация относно вредни последствия за здравето в резултат от ваксинирането.
Риск от отлин и от други ваксини
Преди да бъдат лансирани по отношение на ваксините срещу Covid-19, много от тези възражения са били използвани и по отношение на други масово поставяни ваксини, които безспорно предпазват от опасни предотвратими болести. Този факт крие риск от потенциално подкопаване на доверието и в други ваксини. Данните от проучването на този етап обаче не установяват подобен риск да се е проявил в изследваните общности. В тези общности към останалите ваксини, с изключение на тези срещу Covid-19, продължава да има висока степен на заявено доверие. Това обаче може лесно да се промени на фона на регистрираното ниско доверие към здравните власти и институциите като цяло.
Събраните данни свидетелстват за силна информационна уязвимост на изследваните общности, като ниската готовност за ваксиниране срещу Covid-19 е само едно от проявленията на тази уязвимост. Съдържанието на масово разпространените конспиративни теории директно подкопава доверието в самите процедури и институции за опазване на общественото здраве в България и по света, представяйки ги в най-добрия случай като неефективни и некомпетентни, а в най-лошия – като прикрити и злонамерени. Доверието в подобни теории може потенциално много лесно да породи недоверие към всяка здравна, а и не само здравна политика.
mediapool.bg