България | Ср, 20 Ноем 2024г. 17:01ч. | ДБ: Проблем е формирането на мнозинство с незаобиколимата роля на "Възраждане"
Над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще продължат се изразходват от частните болници непрозрачно, след като парламентът отхвърли предложените от правителството промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвождаха и частните лечебни заведения, които се финансират от Здравната каса, да правят търгове за лекарства и медицински изделия. Това сочат разчети на Министерството на финансите, публикувани от ведомството в четвъртък.
Според анализа на Министерството на финансите през 2022 г. българските данъкоплатци, чрез вноските си в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са заплатили 2.04 млрд. лв. на всички болници в страната за осигуряване на лекарства, консумативи, медицински изделия и др. Поне 750 млн. лв. от тях, или 37% от тези над 2 млрд. лв., са били платени от НЗОК на частни болници.
От финансовото министерство дават и конкретен пример за това как липсата на обществени поръчки в частните болници ощетява публичните средства за здраве.
Отново става въпрос за доставката на лекарството "Пеметрексед", което се използва при лечение на рак на белия дроб. През май месец 2023 г. НЗОК е заплатила на частните болници общо 138 887 лв. за това лекарство, а за почти същото количество в държавните болници – само 9 638 лв., т.е. цената на единица лекарствено вещество е 12.4 пъти по-висока в частните болници. "Това не е изолиран случай, а тенденция, която се отчита при много от доставките на лекарства, медицински изделия и консумативи", коментираха от Министерството на финансите.
Данните на МФ на практика показват, че скандалната практика НЗОК да плаща за лекарството "Пеметрексед" няколкократно по-скъпо на частните болници, отколкото на държавните, продължава и след скандала от началото на 2020 г. Тогава бившият управител на НЗОК Дечо Дечев изнесе данни, от които стана ясно, че НЗОК е плащала "Пеметрексед" по 118 лв. за опаковка на държавни болници и по 1063 лв. за опаковка на частните, което е максималната законова цена в позитивния лекарствен списък.
Причината за огромната разлика в цената, е че при обществените поръчки в държавните болници се явяват по няколко доставчика и в конкуренция свалят цените, докато частните болници отчитат лекарството пред НЗОК и тя им го плаща на пределната цена. Това поражда множество съмнения, тъй като някои частни болници имат собствени дистрибутори и подозренията са, че се зареждат на по-ниски цени, но отчитат пред НЗОК на високи и от разликата формират печалба.
Тази практика спря за кратко, когато Министерството на здравеопазването проведе в началото на 2020 г. успешен електронен търг за онколекарства и на него бе постигната дори още по-ниска цена за "Пеметрексед" от 102 лв. за опаковка от 500 мг. Тази цена стана референтна и НЗОК започна да плаща на всички болнииц по нея. Срокът на споразуменията по този първи търг обаче изтече, а вече три години опитите на МЗ да проведе нов електронен търг са бойкотирани от дистрибутори, които обжалват процедурите.
"Независимо че болниците са собственост на частни лица, тези средства са публичен ресурс и е задължително да се разходват прозрачно, в условията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се постига чрез доставки по Закона за обществените поръчки. Именно затова Европейският съюз е въвел изискване всички болници, които разходват публични средства, да прилагат при покупките си правилата на ЗОП, независимо дали са частна, общинска или държавна собственост", коментираха от Министерството на финансите.
С отхвърленото от депутатите предложение за промени в Закона за обществените поръчки се дава право на частните болници да продължават да разходват тези средства на данъкоплатците без конкуренция, публичност и прозрачност, които да гарантират оптимални цени. Това беше гласувано, независимо че срещу страната ни е започнала процедура за нарушение на европейското право, във връзка с прилагането на това изключение досега.
От Министерството на финансите казаха за Mediapool, че от страна на Европейската комисия имаме официалното уведомително писмо от 25.01.2019 г., с което България е уведомена за започналата процедура за нарушение заради изключението частните болници да не провеждат обществени поръчки. Към момента наказателната процедура е на етап досъдебна фаза. Евентуални санкции за страната ни ще бъдат определени от Съда на Европейския съюз, ако страната ни бъде осъдена.
В периода 2019 – 2022 г. страната ни е водила официална кореспонденция с ЕК и България е приела аргументите, че неправилно е транспонирала Директива 2014/24/ЕС. Затова правителсвтото предложи отмяна на изключението за частните болници с поселдните поправки в ЗОП, но това беше отхвърлено от партиите в парламента. Единствено ПП-ДБ подкрепиха предложението частните болници да провеждат обществени поръчки.
От Министерството на финансите коментираха, че законовите възможности да се предприемат допълнителни действия за привеждането на законодателството ни към европейските изиквания към момента са ограничени, но ведомството ще продължи да предлага законодателни промени в областта на ЗОП, които съответстват на европейското законодателство в тази област.
mediapool.bg
