Трудно е да си представим, как е възможно в ХХІ век да има лагери, наподобяващи на нацистките. Такъв е и лагерът Ал-Хол, разположен в северносирийската провинция
Ал-Хасака на границата с Ирак. В него живеят или по-скоро оцеляват над 50 000 души, включително жени и деца, изложени на жестокото пустинно слънце, чийто единствен "покрив" над главите са износени платнени палатки.
Ал-Хол се появи през март 2019 г., непосредствено след разгрома на ИДИЛ, за да "приюти" семействата на терористите, които са от различни държави в света. На практика това бе начин правителствата на съответните страни, да се отърват от тези "странични жертви", при това при мизерни условия на полуглад и без минимални грижи за здравеопазването и образованието на огромния детски контингент.
Този, вероятно най-голям и същевременно най-опасен лагер за цивилни в света. е под контрола на "Сирийските демократични сили" (съюз на кюрди и араби в споменатия регион). Появата на този и на други подобни лагери там предизвикаха международна полемика и дискусии не на последно място и поради факта, че сред затворените в тях има и 10 000 жени и деца от американска, канадска и европейски националности. Част от тази полемика визираше факта, че около 60 арабски и други държави отказаха да приемат своите граждани, задържани в тези импровизирани лагери, позовавайки се на съществуващите национални закони и разпоредби, или поради съображения за сигурност
Най-опасният лагер в света
От общо 51 000 души в Ал-Хол около 26 000 са иракски членове и привърженици на ИДИЛ , 18 000 - разселени сирийци, както и 7700 граждани на трети страни. Описван е като "най-опасния лагер в света", тъй като основната част от затворените в него са семействата на терористите от ИДИЛ. УНИЦЕФ посочва в изявление, че в лагера има 22 000 чуждестранни деца от 60 националности и добавя, че те "не само са стигматизирани, но и принудени да оцеляват при много трудни условия на живот, характеризиращи се с оскъдни или недостъпни основни услуги“. Говорителката на Пентагона по въпросите на Близкия изток Дана Строул предупреди: "Ислямска държава" смята този силно охраняван лагер, в който са затворени нейните бойци, като място за преконфигуриране на армията си“. Тя посочи, че младежите в лагерите Ал-Хол и Ал-Рой ще бъдат следващото поколение джихадисти на ИДИЛ.
В цитиран от "Ню Йорк Таймс" вътрешен документ на Европейския съюз от 2021 г., Ал- Хол се характеризира като "миниатюрен халифат".
Основен актьор във финансовата мрежа на Ислямска държава
Лагерът Ал-Хол е събирателна точка за повече от 12 000 членове на джихадистки семейства, от които 4000 жени и 8000 деца. Това е човешка бомба, която рано или късно ще детонира международната сигурност. Според Европейския център за борба с тероризм, Ал-Хол е засилил ролята си на основен актьор във финансовата мрежа на "Ислямска държава" и е допринесъл за прехвърлянето на нейните парични резерви, които бяха оценени на около 300 млн. долара. Американските разузнавателни служби съобщиха на 14 февруари 2021 г., че "посредници в Турция пренасят контрабандно пари в Сирия чрез системите за парични преводи в лагерите". Разузнавателната информация показва, че простото проникване на хора от лагерите за разселените може да бъде голям бизнес, тъй като контрабандистите вземат такса между 2500 и 3000 долара на човек, който понякога достига и до 14 хиляди долара.
Въпреки тези констатации обаче, международната общност обърна гръб на затворените в тези лагери и не им предостави необходимата подкрепа чрез автономната администрация или Сирийските демократични сили/ SDF.
От самото начало SDF поиска международната общност да поеме задълженията си към семействата на организацията, но се сблъска с пренебрежение към проблема. Ясно е, че кюрдската администрация напълно сътрудничи на онези страни, които правят постъпки за оказване на съдействие на своите граждани в лагерите, без да изисква каквато и да е компенсация и без изнудване. Причините за отказа на повечето страни се дължи на нежеланието им да поемат последствията от екстрадирането на семействата на терористите, при съществуващите опасения, че те на свой ред ще се превърнат в машини за производство на терористи.
Фабрики за тероризъм
Децата в организацията "Ислямска държава" сякаш не присъстват в картината, още повече, че по отношение на тях се сблъскват два диаметрално противоположни подхода. Докато хуманитарни организации ги третират като невинни жертви, изоставени на произвола, други виждат в тяхно лице новото поколение джихадисти, не по-малко опасни от родителите си. Според вторите, те са съучастници в плана за извършването на насилствени бракове с цел раждането на нови и нови бойци в името на халифата.
В зоната, в която са въдворени семействата на чуждестранните джихадисти, лоялността към екстремизма и конкретно към ИДИЛ е по-изразена. Над палатките им се веят черните знамена на организацията, прилагат се строги правила на поведение, а някои жени се държат така, сякаш все още са част от бригадата Khansaa. Въпреки някои ограничения, задържаните в тази зона имат възможност да се срещат, да съгласуват действия, да ги планират и по такъв начин да влияят на останалите лагерници, както и да налагат своите правила на останалите. В нея има обаче и жени, които са се разочаровали от джихадизма и просто искат да се върнат в страните си, след като са разбрали, че ръководството на ИДИЛ ги е използвало само за постигане на идеологическите цели на организацията.
Въпреки това, ИДИЛ използва жените в Ал-Хол като един от своите ресурси и като важно оръжие в рамките на своята експанзионистична идеология. Жените в лагера управляват акаунти в редица социални медийни платформи, за да разпространяват пропаганда или да събират дарения, и също така са участвали в контрабандни операции от всякакъв вид.
Някои женски клетки, свързани с организацията, насилствено налагат идеологията на ИДИЛ на други жени в лагера чрез т.нар. звена Hisba, която е вид религиозна полиция. Понякога тези звена са в състояние да наложат сурови наказания, които включват бичуване, изтезания, лишаване от храна, изгаряне на палатки и убиване на непослушните.
Най-опасното е, че някои жени в лагера са го превърнали в център за преподаване на екстремизъм за техните деца. Не са малко децата, чиито родители са били убити по време на войната срещу ИДИЛ. Колкото по-дълго те пребивават в лагера, толкова по-голямо е желанието им за мъст.
Приблизителният брой на децата под седемнадесет години в лагерите на семействата на ИДИЛ в Североизточна Сирия е около 32 000. Те са разпределени между лагера Ал-Хол, в който има около 30 952 деца, и лагера Рож, където техният брой е около 1757. Те представляват три четвърти от жителите в тези два лагера. Що се отнася до навършилите пълнолетие (над 18 години), за тях липсва информация и не се знае какво се случва с тях в периода след разгрома на ИДИЛ. През 2019 г. имаше хипотези, според които при навършване на пълнолетие те отиват в затворите, а според други – те се изпращат
в в специални лагери за рехабилитация.
През последните няколко години се натрупваха доказателства, че тези деца са били експлоатирани, независимо дали това става с цел подготовка за бъдеща джихадистка дейност или чрез насилствени браковех, от които са били родени близо 1500 деца от 2019 г. насам.
Международната общност няма никаква реалистична визия за защитата на тези деца и поради това ги е изоставила на индоктринацията от страна на техните майки, които ги възпитават в дух на джихадизъм, обещавайки им възраждането на правоверния Халифат.
Затворени общества на джихадизма
Международната общност остави семействата на джихадистите от "Ислямска държава" в лагери, които са се превърнали в тренировъчни и образователни бази на едно напълно отчуждено и озлоблено поколение бъдещи последователи на Халифата. При това, с тази цел организаторите на тези фабрики за ислямисти акцентират върху необходимостта от бързия им прираст. Това закономерно е свързано с организирано сексуално насилие върху децата, които стават бащи и майки още на детска възраст. Сексуалната експлоатация на деца е стигнала до там, че тези деца имат повече от една жена. Тези деца са имали многобройни сексуални връзки, независимо дали под знамето на брак или изнасилване. Това е още по-пагубно за тяхната психика и за презумпцията за детската непорочност.
Но международната общност предпочита да не забелязва множеството случаи на изнасилване, тормоз или сексуална експлоатация, на които са изложени тези деца. Вярно е, че управляващите в контролираните от кюрдите
райони са създали рехабилитационни центрове, в които живеят близо двеста деца на възраст между тринадесет и петнадесет години, но другите, останали извън тях, са десетки хиляди. С други думи, двата центъра, в които децата са изолирани от контакти с жени, са крайно недостатъчни. Философията на подобни рехабилитационни центрове е, че те съдействат за интегриране на тези деца и тяхната рехабилитация чрез изолирането им от досегашната им среда и от внушаваните от техните майки екстремистки идеи.
Тези мерки обаче не отменят необходимостта лагерите на семействата на ИДИЛ да бъдат ликвидирани, или, ако това не е възможно, поради нежеланието на съответните държави да репатрират своите граждани, трябва поне тези семейства да бъдат също обхванати от рехабилитационни програми в подготовка за интегрирането им в нормалния живот.
Организацията на обединените нации трябва да се намеси, за да защити тези деца от тормоз, сексуална експлоатация и злоупотреби с тяхната невинност, а международната общност трябва също да преодолее своята незаинтересованост и да положи усилия за реабилитирането на всички жители на лагерите Ал-Хол и Рож, в частност на децата. В противен случай утре може да се окаже късно да се предприемат каквито и да са превантивни мерки.
mediapool.bg