100-годишна декларация още задълбочава пропастта между Израел и палестинците

Израелците я празнуват, палестинците а ненавиждат. Декларацията на Балфур - британското обещание към ционистите за създаване на еврейско отечество там, където днес е Израел, навършва 100 години тази седмица. Тази годишнина ще бъде отбелязана с прояви и събития в Израел, палестинските територии и Великобритания, които ще привлекат вниманието към пожълтелия вече от времето документ, съхраняван в лондонската Британска библиотека.

Историците все още умуват относно мотивацията на Великобритания и ангажимента й с тази декларация, размиващи се в десетилетията след нейното публикуване. И все пак 67-те думи, написани от един британски министър, все още имат силен отзвук 100 години по-късно.

Както израелците, така и палестинците използват годишнината, за да придадат повече тежест на своята версия и да оправдаят своите позиции.

Всяка от двете страни отбелязва вековната годишнина по коренно различен начин, което хвърля светлина върху пропастта между Израел и палестинците, зейнала според някои именно на 2 ноември 1917 г.

"Тя остава все така разделяща дори и днес, защото ционистите смятат, че Декларацията на Балфур е заложила основния камък на съвременен Израел - и те са прави да мислят така. По същата причина палестинците и арабите виждат в нея първопричината за отнемането на тяхната собственост и за своята мизерия", каза Джонатан Шниър - историк, който е автор на книга за документа. "Всичко произтича от тази декларация", добавя той.

Декларацията бе резултат от дебатите между британските ционистки лидери, търсещи политическо признание на своите цели за създаване на еврейска държава, и британските политици, въвлечени във водовъртежа на Първата световна война. Декларацията, написана от британския външен министър лорд Артър Балфур и адресирана до британския финансист и ционистки лидер лорд Лайънъл Уолтър Ротшилд, обещава британска помощ за създаването на еврейско отечество.

"Правителството на негово величество ще подкрепи създаването в Палестина на родина за еврейския народ и ще положи всички възможни усилия за улесняването и постигането на тази цел", се казва в декларацията, която продължава със забележката: "Трябва да бъде ясно, че няма да бъде направено нищо, което може да накърни гражданските и религиозните права на живеещите в Палестина нееврейски общности".

Политическите мотиви за появата на декларацията включват империалистически политически сметки, имащи за цел да се заеме солидна позиция в източния Левант, където в онзи момент е в ход разпад на Османската империя. Роля играе и месианството на британските политици, коренящо се в библейската история, които се надяват да върнат евреите в родината на техните предци.

Декларацията послужи като основа за британския мандат върху Палестина, който бе одобрен през 1920 г. от Обществото на народите - предвестника на ООН. Резултатът през последвалите десетилетия бе поток от евреи, имигриращи към Палестина, и възникването на първичните институции на ционистката държава. Заедно с това се засилиха и търканията с (местното) арабско население, с което бяха заложени и корените на конфликта, който продължава и до ден днешен.

Тази противоречива история намира израз днес в начина, по който Израел и палестинците използват столетието на декларацията в подкрепа на своите позиции.

Израел разглежда (британското) обещание като първото международно признание на желанието на еврейския народ да се завърне в земите на историческото си отечество. Той смята, че Великобритания е дала подкрепящо рамо на неговата версия на историята, изпълнена с решимостта, героизма и пионерския дух на ранните (еврейски) заселници, борили се за изграждането на държавата.

"Държавата не би могла да възникне без заселване, саможертви и готовност за борба в името на тази цел, но международният импулс за това, несъмнено, бе Декларацията на Балфур", каза тази седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Израел планира мощна (пропагандна) кампания, за да наложи това свое послание, като го съсредоточи върху топлите отношения с Великобритания - важен съюзник в момент, когато Европейският съюз през последните години предприема стъпки срещу израелските селища на Западния бряг. Нетаняху ще отиде в Лондон, където утре ще отбележи годишнината с празнична вечеря, домакини на която ще бъдат днешните лордове Балфур и Ротшилд и ще присъства британската премиерка Тереза Мей. В "юбилеен концерт" в Лондон през уикенда ще участват британски изпълнители заедно с израелски еврейски кларинетист и пианист, който е арабски гражданин на Израел.

Годишнината се отбелязва в далеч по-мрачни краски от палестинците. Те гледат на декларацията като на "първичния грях", предизвестил тяхната "накба", или катастрофа, довел до масовото им прокуждане (от родните земи) в резултат на войната, свързана със създаването на Израел през 1948 г. Възникналата тогава бежанска криза и до днес отеква в региона, а палестинците обявяват Израел, заради декларацията и нейните британски империалистически вдъхновители, за колониална креатура.

Палестинците, които през последните години се борят за международно признание на тяхната държава от международните институции, настояват британците да поемат отговорност. Те искат извинение и заплашват Великобритания със съд заради декларацията.

"Ние искаме те да поправят нещата, да коригират този исторически репресивен акт, като признаят държавата Палестина и се извинят на палестинския народ", заяви палестинският външен министър Риад Малки. Той добави, че те са настояли пред Великобритания да излезе с нова декларация, която да бъде по-благосклонна към палестинците. Лондон обаче отхвърли това искане, посочи Малки.

Планирани са протести в палестинските територии, където хиляди ученици утре ще се съберат в училищните дворове с искане Великобритания да се отрече от декларацията, и в самата Великобритания, където ще дефилират десетки коли, изрисувани с постери и плакати, осъждащи декларацията. На британското консулство в Ерусалим ще бъдат връчени хиляди писма от палестински ученици.

Лондон в същото време "стъпва" предпазливо, представяйки годишнината като възпоминание, а не като празнуване. "Ние ще отбележим тази вековна годишнина с гордост и уважение, но също и с известна тъга, тъй като проблемите между Израел и палестинците остават нерешени", каза заместник-министърът по близкоизточните въпроси Алистър Бърт миналата седмица.

Едно от последвалите британски правителства през 1930-те години започна да отстъпва от предишното си обещание към ционистите. Една официална разследваща комисия стигна до извода, че британският мандат върху Палестина, съпроводен от постоянни кръвопролитни насилия, се е оказал несъстоятелен. През 1937 г. т.нар. комисия "Пийл" препоръчва земята (в Палестина) да бъде поделена между араби и евреи. Отношенията между евреите в подмандатна Палестина и Великобритания продължиха да се влошават, преди Израел да обяви независимост.

По-късно Израел щеше да завладее още територии в резултат на (т.нар. Шестдневна) близкоизточна война през 1967 г., включително Източен Ерусалим, Западния бряг (на река Йордан) и ивицата Газа - земи, на които палестинците се надяват да създадат своята държава. Последвалите години оттогава са изпълнени с непрестанни изблици на насилие, докато надеждите за мир угасват.

"Декларацията на Балфур се използва от двете страни, за да поставят сегашните си искания, каза Мартин Крамер, историк в колежа "Шарем" в Ерусалим. Израелците имат причини да са благодарни за нея, а палестинците - за да съжаляват. Но такава е историята. Тя не може да бъде променена."

По БТА

mediapool.bg