Кламер БГ - Новини: Окончателно: Макрон загуби абсолютното си мнозинство в Националното събрание

Окончателно: Макрон загуби абсолютното си мнозинство в Националното събрание

Европа

|
Пон, 20 Юни 2022г. 13:29ч.
Окончателно: Макрон загуби абсолютното си мнозинство в Националното събрание

Сн. ЕПА/БГНЕС

Центристкият лагер на френския президент Еманюел Макрон получава 245 от общо 577-те места в Националното събрание, предаде Ройтерс, цитирайки окончателните резултати от парламентарните избори, съобщени от френското вътрешно министерство.

Центристката коалиция "Заедно!" (включваща преименуваната на "Възраждане" партия на Макрон, както и партиите "МоДем" на Франсоа Байру, "Хоризонти" на бившия премиер Едуар Филип и партията "Да действаме") постигна най-добър резултат на втория тур на парламентарните избори, но този резултат е доста далеч от абсолютното мнозинство в 577-членното Национално събрание (за което са необходими 289 места).

Така се оправдаха прогнозите на социолозите, че Макрон и неговата коалиция ще трябва да съжителстват със странни партньори.

Коалицията на Макрон "Заедно!" взема 38,48 на сто от гласовете, сочат данните след преброяване на 100 процента от бюлетините. Следва Новият екологичен и социален народен съюз на Жан-Люк Меланшон с 31,76 процента от гласовете, които му осигуряват 131 места в парламента. На трета позиция е крайнодесният "Национален сбор" на Марин Льо Пен със 17,20 на сто от гласовете и 89 депутати. Консервативната партия "Републиканците" получава 7,25 процента от гласовете и 64 места.

Избирателната активност бе още по-ниска, отколкото на първия тур на 12 юни, спадайки до около 46 процента - второто си най-ниско равнище в историята. Тя все пак надмина историческото "дъно" от над 42 процента, регистрирано през 2017 г.

Няколко министри от новото френско правителство, формирано от президента едва миналия месец, и други политически фигури, близки до Макрон, загубиха в своите едномандатни избирателни райони, посочва АФП. По неписано правило те ще трябва да подадат оставка.

Бившите министри Жан-Мишел Бланкер и Еманюел Варгон бяха елиминирани още на първия тур. Вчера към тях се присъединиха председателят на Националното събрание Ришар Феран, трима представители на правителството - министърките на екологичния преход и на здравеопазването, Амели дьо Моншален и Брижит Бургиньон, както и Жустин Бенен, която е държавен секретар по морските въпроси. Елиминирани бяха също бившите министри Кристоф Кастанер и Роксана Марасиняну.

Петгодишна безизходица

Еманюел Макрон се изправя пред петгодишна безизходица след смайващото поражение на парламентарните избори, извежда днес в заглавие европейското издание "Политико". Според изданието заради историческите изборни успехи на крайната левица и крайната десница френският президент ще трябва да се бори, за да извърши реформите, обещани преди преизбирането му в Елисейския дворец пред няколко седмици.

"Политико" цитира изявление на назначената наскоро за премиер Елизабет Борн, спечелила с малка разлика депутатски мандат в Нормандия, че тази "безпрецедентна ситуация" представлява риск за французите "у дома и в чужбина". Тя декларира, че президентският блок "Заедно!" ще управлява "особено отговорно" като най-голяма парламентарна група.

Министърът на икономиката Брюно Льо Мер пък твърди, че страната не е неуправляема сега, но допълва, че центристите на Макрон ще трябва да проявят голямо въображение, за да продължат напред с управлението.

Вестникът отбелязва, че такава политическа картина не е имало във Франция от 80-те години на миналия век, тоест действащият президент да разполага с относително мнозинство в Националното събрание и да има най-многочислената група депутати, но не и абсолютно мнозинство от 289 мандата. При липсата на абсолютно мнозинство Макрон ще срещне трудности в прокарването на всеки законопроект, включително на спорните си планове за пенсионна реформа, заключава "Политико".

Изданието привежда думите от вчера на бившия консервативен премиер Жан-Франсоа Копе, че "Републиканците" трябва да сключат "споразумение за управление" с блока на Макрон, за да бъде предотвратен възходът на екстремистите във Франция. Но лидерът на партията възрази, че "Републиканците" ще останат в опозиция. Обаче президентът ще се нуждае от десетки гласове на консервативни депутати, за да прокара реформите си, което поражда предположения, че той може да свика след година и нещо предсрочни избори, пише медията.

Какви са възможните сценарии пред Макрон?

Във Франция няма установен сценарий за това как ще се развият нещата оттук нататък, а Макрон и центристкият му блок в парламента търсят изход от ситуацията, за да избегнат блокиране на работата на правителството, отбелязва Ройтерс и обрисува някои възможни варианти.

КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ

Тази форма на управление доминира по времето на Третата и Четвъртата френска република, но тогавашните коалиции са толкова нестабилни, че често пъти правителствата просъществуват едва по няколко месеца.

Според някои наблюдатели тези турболенции дори са довели до поражението на Франция от нацистка Германия в началото на Втората световна война през 1939 г. По онова време Франция е неподготвена и поради това лидерът на Франция след войната Шарл де Гол предлага нова конституция на Петата република, която предоставя широки правомощия на президентската власт и предвижда система от два тура, която има за цел да осигури на държавния глава силно мнозинство.

В резултат на всичко това изграждането на коалиции не е характерно за следвоенната политика във Франция и политическата класа има твърде малко опит и традиции в изграждането на консенсус за разлика от други страни като Нидерландия и Германия.

Макрон може все още да опита да се обърне към консервативната партия "Републиканците" - единствената политическа структура от мейнстрийма с достатъчно депутати, чиято подкрепа би му помогнала да премине прага от 289 гласа, необходимите за абсолютно мнозинство. Ройтерс научи от правителствен източник, че миналата седмица Макрон тихомълком се е обърнал към председателя на Сената Жерар Ларше, който е ветеран от "Републиканците" и това дава основание да се допусне, че държавният глава прокарва пътя за подобен сценарий. Вчера обаче високопоставени представители и на консервативната партия бързо попариха надеждите за съставянето на официална коалиция.

СПОРАЗУМЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ВЗАИМНА ИЗГОДА

Ако формирането на коалиция се окаже невъзможно, на президента може да се наложи да сключи споразумение, основано на взаимна изгода.

Досега само веднъж в историята на Петата република се е налагало държавен глава с правителство на малцинството да преговаря за подобна сделка. През 1988 г. президентът социалист Франсоа Митеран не успя да си осигури абсолютно мнозинство и през следващите пет години трябваше да търси компромис с останалите партии – понякога с дясноцентристки, друг път - с някога силната комунистическа партия.

Тогава бяха приети, макар и само с няколко допълнителни гласа, важни законодателни актове като например въвеждането на данъци, с които да се подпомогне набирането на средства за социално подпомагане, действащи и до днес.

Партия "Републиканците" - на бившите президенти Никола Саркози и Жак Ширак - биха били очевидният партньор, особено по отношение на икономическата политика.

Същите високопоставени представители на "Републиканците", които отхвърлиха перспективата за коалиция, казаха, че тяхната партия ще бъде отворена към подкрепа за определени закони при всяко отделно гласуване.

"Ако някои законопроекти са в правилната посока, очевидно "Републиканците" ще ги подкрепят, но няма да има какъвто и да е съюз с Макрон", каза Сесил Рише, заместник-председателка на партията.

Говорителката на правителството на Макрон Оливия Грегоар заяви, че кабинетът ще се обърне към умерените гласове от левицата и десницата.

Освен това източници близки до Макрон посочват, че "Републиканците" може в даден момент да се разделят на две, ако някои депутати бъдат убедени да дезертират в президентския блок "Заедно!". И при двата сценария, които предполагат подкрепа от консерваторите, позицията на премиера Елизабет Борн, която е технократ и произхожда от левицата, става още по-рискована.

ХАОС

Ако френските партии не успеят да постигнат съгласие, блокирането на работата на парламента е гарантирано. Правителство на малцинството ще има единствено ограничена административна власт и може дори да не бъде в състояние да приеме бюджета в края на годината.

В качеството си на президент Макрон има правомощието да свика предсрочни избори във всеки един момент. Възможно е той да поеме този риск след продължителен период на блокаж. Няма гаранция обаче, че ще получи мнозинство при повторни избори.

Жак Ширак претърпя паметна загуба на мнозинството, след като през 1997 г. свика предсрочни избори, които си мислеше, че ще спечели. Това доведе до период на съжителство с ново мнозинство, водено от социалистите, и той загуби буквално всички лостове на властта.

При липса на достатъчно гласове Макрон няма да може да свика нови избори преди следващата година. Призивите за институционални реформи и евентуално дори за оставка на Макрон, със сигурност ще се засилят.

mediapool.bg