Свят | Четв, 18 Апр 2024г. 20:55ч. | Рухна фасадата на пламналата сграда на старата борса в Копенхаген
Специалният пратеник на САЩ за климата Джон Кери смята, че не бива да имаме прекалени очаквания от конференцията на ООН за климата, определяна като преломен момент за бъдещето на планетата. Той допуска, че преговорите следващия месец ще приключат без страните да са договорили такива цели за намаляване на емисиите при използване на въглища и петрол, каквито са необходими, за да се предотвратят разрушителните нива на глобално затопляне, предава Асошиейтед прес.
В интервю за агенцията обаче Кери отдаде дължимото на усилията на САЩ, Европейския съюз, Япония и други съюзници преди преговорите следващия месец в Глазгоу, Шотландия, които целят да доближат света до необходимото мащабно съкращаване на използването на изкопаеми горива. Той изразява надежда, че достатъчно страни ще се присъединят към инициативата през следващите две години. "След като конференцията в Глазгоу приключи, ще знаем, кой честно дава своя принос и кой не", казва специалният пратеник.
Кери говори също за това какви ще са последиците, ако американският Конгрес, където демократите имат крехко мнозинство, не успее да приеме законодателство за сериозни мерки за климата от страна на САЩ в момент, когато правителството на Байдън се стреми да поеме лидерството в действията за климата. "Това е все едно президентът Тръмп отново да ни извади от Парижкото споразумение", каза Кери.
Кери е дал интервюто за АП вчера в залата за конференции, намираща се близо до кабинета му в Държавния департамент, чиито коридори на горните етажи все още са зловещо празни заради пандемията. Коментарите на Кери са направени след девет месеца на интензивна "климатична дипломация" чрез пътувания в чужбина, телефонни и видеоконферентни разговори с цел да се договорят възможно най-много глобални ангажименти за действия за климата преди конференцията, която се открива на 31 октомври в Глазгоу.
Кери планира крайните му спирки да бъдат в Мексико и Саудитска Арабия, откъдето очаква нови, договорени в последната минута ангажименти за климата преди конференцията, на която ще замине за двуседмични преговори.
Усилията на Кери в чужбина и мултимилиардните обещания на американския президент Джо Байдън за приемане на законодателство и подкрепа за използването на по-чиста енергия в САЩ са нов етап, след като президентът Доналд Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата.
Кери отхвърля тезата, че се опитва да намали очакванията от конференцията, възприемана като краен, но не и последен срок, както започнаха на подчертават лидерите, в който страните им се очаква да обявят колко здраво ще работят, за да превключат икономиките си от замърсяващи към чисти енергийни източници. Кери и други политици бяха определили конференцията в Глазгоу като "последният и най-добър шанс" да се даде импулс на намаляването на вредните емисии, на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и да се помогне на по-бедните страни, така че да могат навреме да се откажат от замърсяващите въглища и петрол, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса.
Планетата вече се затопли с почти 1,1 градуса , откакто държавите по света приеха целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса в Париж през 2015 г. Учените предупреждават, че вредите, нанесени на климата, са непоправими и са довели до катастрофални нива на затопляне при липса на съществено съкращаване на вредните емисии.
Когато става дума за преодоляване на разликата между обещаното и необходимото съкращаване на вредните емисии, Кери казва: "Надявам се да стигнем доста близо до това, макар че все още ще има разминаване. Трябва да сме честни за това разминаване и трябва да го използваме като още един мотивиращ фактор, за да продължим да ускоряваме процеса, колкото се може повече", заявява той.
Междувременно парите, които се наливат в разработването на по-чисти технологии, като съхраняване на енергията в батерии, ще стимулират напредъка и ще направят по-лесно за изоставащите страни да наваксат изоставането си, отбелязва той.
Заслужава да се отбележи, че нееднократните пътувания на Кери в Китай и дипломатическите усилия на други страни досега не успяват да доведат до публичен ангажимент за по-бързо намаляване на емисиите от страна на този ключов играч по въпросите на климата. Китай държи да използва въглищните си електроцентрали и затова страната е най-големият замърсител в света в момента. Под ръководството на президента Си Цзинпин Китай не показва интерес да бъде възприеман като страна, следваща примера на САЩ по отношение на климата или каквото и да е друго.
Кери не спомена изрично Китай като една от причините, поради която конференцията в Глазгоу може да не се превърне в толкова голям успех, какъвто би могла, макар че е напълно възможно Китай да направи изненадващи изявления.
"Би било чудесно, ако всички сега излязат и се ангажират с целта за 1,5 градуса", казва той и добавя: "Това би било невероятно. Някои страни обаче просто все още не разполагат с енергиен микс, който да им позволи да го направят".
За Байдън във вътрешен план истинският проблем е миксът в Конгреса. Несъгласни с него конгресмени от собствената му партия засега блокират приемането на предложеното от правителството милтимилиардно климатично законодателство, каквото е нужно, за да бъдат реализирани климатичните обещания на САЩ в подкрепа на чистата енергия.
Попитан как проблемите на правителството с изпълнението на собствените си климатични обещания се отразяват на насърчаването на действията за климата в чужбина, Кери отговаря: "Наистина болезнено". "Няма да се преструвам, че това е най-добрият начин да предадеш най-доброто послание. Имам предвид, трябва да свършим тази работа", казва той.
Кери добавя, че е оптимист, че Конгресът ще се задейства. "Не зная каква форма ще приеме това . . . или какви точно законодателни промени ще се наложат, но смятам, че ще действаме отговорно" у нас в САЩ, казва Кери.
mediapool.bg
