Как да разпознаваме делата-шамари?

Както демокрацията не може да неутрализира хибридните атаки срещу ценностните ѝ устои, ако не разпознава тяхната имитация, така и съдът е безпомощен срещу процесуални злоупотреби, ако не ги забелязва и санкционира. Това пише правозащитникът адв. Михаил Екимджиев в статия за специализирания сайт lex.bg. Заглавието е на Mediapool.

Защо трябва да разпознаваме злоупотребата с право?

Злоупотребата с право, разноликите ѝ прояви и последици, рядко са фокус на обществен дебат и на задълбочен юридически анализ. Така сме обръгнали към нея, че дори не я разпознаваме сред карнавала от фалшиви новини, герои и авторитети. Както фасадната демокрация и хибридната война взривяват темелите на демокрацията, възползвайки се от нейни принципи като толерантност и плурализъм, така злоупотребата с право руши доверието в съда, използвайки го за противоправни цели.

Особено актуална е злоупотребата с т.нар. „дела-шамари“ (SLAPP). Тя подменя истинската защита на субективни права (най-често репутация и достойнство) с отровен двойник – процедурна стратегия, стагнираща в страх и автоцензура свободата на изразяване.

Както демокрацията не може да неутрализира хибридните атаки срещу ценностните ѝ устои, ако не разпознава тяхната имитация, така и съдът е безпомощен срещу процесуални злоупотреби, ако не ги забелязва и санкционира. Злоупотребата с права императивно е забранена с чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.17 от КЗПЧОС. Тълкувани в необходимата връзка помежду им, те я дефинират като злонамерено упражняване на дадено право, целящо неправомерен резултат – унищожаване или диспропорционално ограничаване на чуждо защитимо право. Противоправната цел на вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане. Необходими условия за ефективна защита срещу нея са познаването на материалния обхват на конкуриращите се права и свободи и умението за намиране на разумен баланс между тях. Намирането на оптимален баланс между защитими от правото ценности често изисква висш юридически пилотаж. Това с особена сила важи в България, където злоупотребата е двустранна. Все по-често се водят дела-шамари, а „медии“ системно злоупотребяват със свободата на словото.

Как да разпознаваме делата-шамари?

Злоупотребата с правото на процесуална защита срещу обида и клевета през последните години добива застрашителни размери в цяла Европа. Най-често тя е средство за саморазправа на публични институции, мощни бизнесмени и корпорации срещу медии, журналисти, правозащитници, активни граждани и техни сдружения (НПО), изнасящи данни за корупция, екологични нарушения и лоши управленски практики. Характерна за тези дела, наричани „SLAPP“ (в превод „шамари“), е финансовата и логистична неравнопоставеност между страните. Тя позволява на финансово по-силната страна, чрез предявяване на формално легитимни гражданскоправни претенции, най-често за обезщетение на репутационни щети от обида и клевета, да постигне финансово и организационно омаломощаване и дори унищожаване на ответника. За ищците не е най-важно делата да бъдат спечелени, а ефективно да бъде реализирана процесуалната им стратегия за съдебен тормоз и изтощаване на „противника“. Често това се постига чрез едновременно иницииране на множество еднотипни съдебни процеси пред различни съдилища, понякога в различни държави.

Когато през ноември 2017 г. е убита малтийската разследваща журналистка Дафне Галиция, срещу нея са водени над 40 граждански и наказателни дела за обида и клевета. Тъй като за тази стратегия крайният резултат от делото не е решаващ, нерядко исковете са явно неоснователни.

Друг белег на злоупотреба с процесуална защита са изкуствено завишените претенции за обезщетение на морални вреди, които съществено надхвърлят обичайно присъжданите в подобни казуси. Тактическата цел на този привидно нелогичен ексцес е още в началото на делото ответникът да бъде ангажиран със значителни адвокатски разноски, които според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, са функция от цената на иска. Надутият размер на исковата претенция създава и условия за налагане на реципрочни обезпечителни мерки, най-често чрез запор на банкови сметки на ответника. Процесуалната логика е ясна – колкото по-висока е цената на иска, толкова по-вероятно е съдът да запорира голяма сума в сметката на „противника“. В българските реалности не са много медиите, журналистите и гражданските сдружения, които биха издържали продължителен запор на значителна сума, покриваща текущите им нужди – наеми, заплати, консумативи…

За съжаление, съдът невинаги е готов на този ранен процедурен етап задълбочено да анализира вероятната основателност на иска, като условие за допускане на обезпечението му. Описаната, без претенция за изчерпателност, процедурна тактика на ищеца допуска, ако съдът не улови навреме индикациите за злоупотреба, още в началото на „банален“ исков процес за непозволено увреждане, ответникът да е с блокирани банкови сметки и със значителни разходи за адвокатска защита. Следва контролирано бавене и отлагане на делото, призоваване и разпити на множество свидетели, назначаване, изготвяне и изслушване на експертизи…

Когато срещу журналист или НПО са предявени множество, макар и явно необосновани искове, организацията на процесуалната защита трайно препятства нормалната им работа и се превръща в съдебен тормоз. Междувременно, в продължение на месеци, понякога на години, банковите сметки са запорирани, а съдебните разноски за адвокати, експерти, свидетели растат, правейки все по-трудно финансовото оцеляване на ответника. Тъй като не познавам в детайли тази патологична страна на правото, маркирам само типичните тактически ходове за постигане на прикритите стратегическите цели на делата-шамари. Пряката цел е унищожаване или изтощаване на „противника“, което го „респектира и профилактира“, за да внимава с кого и с какво се захваща. Генералната дългосрочна цел е назидателният съдебен процес и травматичният опит на съсипания ответник да предизвикат „смразяващ ефект“ и да формират устойчива „култура“ на предпазливост и автоцензура в цялата активистка общност – журналисти и медии, правозащитници и НПО, упражняващи граждански контрол.

Злоупотребата с дела-шамари в България

У нас противодействието на SLAPP често е неефективно. Както беше посочено, има „медии“ – бухалки, чието основно предназначение е, злоупотребявайки със свободата на словото, да руинират човешки съдби и авторитети. В адвокатурата няма надеждна етична регулация, възпираща злоупотребата с правото на защита. Съдиите трудно разпознават тази злоупотреба, ако не е в чистия ѝ вид на явно необосновани и завишени искове, а формален повод се използва за диспропорционалното увреждане на ответника. В такива случаи, както беше посочено, решаващо е умението за намиране на разумен баланс между реално накърненото достойнство на засегнатото лице и свободата на изразяване на медията, при съответно отчитане на степента на злонамерената и вредоносна процесуална защита. Поради сложността на преценката и липсата на професионална рутина за прилагане на такъв логически метод, някои магистрати лековато игнорират елемента на злоупотреба, толерирайки безнаказаното му възпроизвеждане.

Още по темата

Смразяващ ефект: Споменаване за близост с ДПС струва 4000 лв. на журналисти

Публично известни са няколко казуса, носещи белези на дела-шамари. Вече две съдебни инстанции (Софийският градски съд и Софийският апелативен съд) осъдиха „Медиапул“ и журналиста Борис Митов за „клевета“ на бившия председател на Софийския градски съд – Светлин Михайлов, заради твърдение за връзка с ДПС, което не изглежда произволно. В първоинстанционния процес съдията докладчик, командирован в СГС скоро преди делото, наложи тежки и продължителни запори върху банкови сметки на ответниците. Сега само ВКС може да вразуми ситуацията, припомняйки, че правото и справедливостта са по-важни от „колегиалната“ солидарност.

Второ подобно дело срещу „Медиапул“ с безпрецедентна претенция от 1 милион лева за морални вреди е инициирано от застрахователната компания „Лев инс“. Според

ответника, основание на иска е цитиране на стенограма от заседание на Министерския съвет, в което се дебатира заплахата България да бъде изключена от европейската застрахователна система „Зелена карта“, а министърът на финансите свързва проблема, с неплатени дългове на „Лев инс“.

Още по темата

"Лев инс" срещу Mediapool: Иск за 1 милион лева

Преди няколко години журналистът от „Капитал“ Росен Босев беше осъден за клевета по наказателно дело от частен характер, водено от бившия председател на Комисията за финансов надзор – Стоян Мавродиев, заради цитирана информация от съдебно заседание, свързваща Мавродиев с пране на пари от наркотрафик. Поради съдебна вендета срещу Босев и отказа на националните съдилища да изложат мотиви по ключовите му тези, България ще бъде осъдена за пореден път в Страсбург.

Още по темата

Как да смачкаш журналист

С Решение от 25 юли 2022 г. Разградският окръжен съд осъди гражданско сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ да плати на Община Завет обезщетение за морални вреди от 1000 лева заради доклад, съдържащ данни за сключен от общината неизгоден договор. Това е направено със завидна лекота, въпреки че четири месеца по-рано в решението ООO Мемо срещу Русия ЕСПЧ прие, че публични институции, каквато е общината-ищец, не могат да претендират обезщетение за морални вреди. Съдът в Страсбург балансира този извод, приемайки, че за разлика от Областния съвет, който, като публична институция, няма чест и достойнство, неговите членове – физически лица, биха могли да търсят такава защита. Демонстрирайки впечатляваща независимост от ЕСПЧ и от Конституцията, съдът в Разград спести подобни усложнения на местните общински съветници.

Друг тип злоупотреба е установена от ЕСПЧ в решението Мирослава Тодорова срещу България. Съдът в Страсбург прие, че формално легитимни дисциплинарни производства срещу Тодорова, която тогава е председател на Съюза на съдиите, са злоупотребени заради нейна критика срещу ВСС и главния прокурор.

Миналата година Европейският парламент отказа да снеме имунитета на евродепутата Елена Йончева, приемайки, че зад димната завеса „fumus persecutionis“ на наказателно обвинение, главният прокурор цели вендета срещу журналист и политическо острие на опозиционна партия, с остър език и шокиращи разкрития за корупция сред управляващите.

Европейската защита срещу SLAPP

Осъзнавайки растящия риск делата-шамари да унищожат или да потиснат „имунните клетки“ на демократичното общество, каквито са медиите и гражданските активисти, Европейският съюз (ЕС) подготвя координиран институционален отпор. Налице е проект за Директива срещу т.нар. „стратегически съдебни дела срещу публично участие“. Тъжна ирония е, че първообразът на „стратегическите дела“, но в обществен интерес, се появи през миналия век като инструмент на светлата страна на правото. Тези дела най-често бяха водени от адвокати-правозащитници и граждански сдружения и постигнаха забележителни стратегически цели – знакови промени в закони и в съдебната практика, осигуряващи по-надеждна защита на основните права и свободи. Хибридното съвремие, в което реалността се размива и разтваря в паралелни светове и имитации, роди SLAPP – злият аватар на стратегическите дела, който, като изчадието на д-р Франкенщайн, цели унищожение на създателите си.

При изготвянето на проекта за анти-SLAPP Директивата е посочено, че чл.10 § 3 от Договора за ЕС (ДЕС) предвижда право на участие на всеки гражданин в „демократичния живот на Съюза“. Истинската демокрация изисква хората да могат активно да участват в обществения дебат. Това е невъзможно, ако те нямат достъп до надеждна информация, позволяваща им да формират и свободно да изразяват собствено мнение. Поради това, оценявайки вредата, която нанасят делата-шамари на тези ценности и ненужната им тежест върху съдилищата, Директивата цели въвеждане на ефективни, възпиращи и пропорционални на установената злоупотреба мерки. Предвидените в проекта мерки се прилагат само при дела „с трансгранично значение“. Въпреки това, специална Препоръка на Комисията „приканва“ държавите членки да въведат правните стандарти на Директивата на национално равнище. Те следва да се допълват с механизмите, въведени на национално ниво от Директива (ЕС) 2019/1937 за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. Без претенция за изчерпателност, процесуалните гаранции в Директивата, могат да бъдат резюмирани така:

а) Възможност съдът да поиска от ищеца обезпечение за разноските и/или за вредите на ответника, ако искът съдържа елементи на злоупотреба и шансовете за уважаването му са ниски.

б) Прекратяване на делото на ранен етап, ако предявеният иск изцяло или частично е явно неоснователен.

в) Спиране на главното исково производство, ако ответникът е поискал прекратяване на делото поради явна злоупотреба, до приключване на процедурата по прекратяването, за да бъдат намалени разноските на ответника.

г) Прехвърляне върху ищеца на доказателствената тежест, че искът не е явно неоснователен, когато ответникът е направил искане за прекратяване на делото поради злоупотреба.

д) Осъждане на ищеца, при установена злоупотреба, да заплати всички разноски по делото, включително адвокатските разноски на ответника, ако последните не са прекомерни.

е) Възможност на увредения от SLAPP ответник да предяви иск за репарация на всички вреди – имуществени, морални и пропуснати ползи, както и за всички разноски във връзка с делото-шамар.

ж) Налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции върху страната, инициирала злонамерения процес.

и) Предвижда се възможност, по преценка на съда, да бъдат допуснати „неправителствени организации, които защитават или насърчават правата на лицата, ангажирани в участието на обществеността“, да участват в делото в подкрепа на ответника, или „чрез предоставяне на информация“.

До имплементирането на Директивата, жертвите на делата-шамари могат да се бранят с наличните вътрешноправни средства, а проектът за Директива, препоръките и обяснителните бележки към нея са тълкувателен ориентир при решаването на делата.

Процесуални стратегии за защита срещу делата-шамари

а) Следвайки обичайната за деликтния процес хронология, първата мислима стъпка е възражение на ответника за прекратяване на делото поради злоупотреба с правото на защита, водеща до явна неоснователност на иска, респективно до липса на защитимо по исков ред субективно материално право. Това възражение, което може да бъде направено още в отговора на исковата молба, би могло да проработи в рядката хипотеза на явна неоснователност на иска, прозираща от съдържанието на исковата претенция и на приложените към нея доказателства. Ако доказателствената необоснованост и явната неоснователност на иска са съчетани с индикации за SLAPP-процес, каквито бяха посочени в началото, ерудиран и познаващ принципите на правото съдия би могъл да прекрати делото. Това може да стане, въпреки доминиращата противоположна съдебна практика, като се отчете фактът, че делата-шамари са ново предизвикателство пред съда, изискващо нов процесуален подход, съобразен с духа на проекта за Директива.

б) Този нов подход би могъл да бъде стабилизиран с отправяне на преюдициално запитване до СЕС още на този ранен стадий от процеса. Както беше посочено, чл.10 § 3 от ДЕС признава правото на всеки гражданин на ЕС да участва в „демократичния живот на Съюза“. Това означава, че преюдициално запитване относно ефективността на съществуващите процесуални гаранции за упражняването на това право може да бъде отправено във всеки етап от производството. Решението на СЕС може да бъде полезен ориентир за надеждна защита срещу SLAPP до пълноценното имплементиране на Директивата.

в) Ако бъде допуснато прекомерно по размер и/или продължителност обезпечение на SLAPP-иск, което сериозно затруднява дейността и/или бита на ответника, ЕСПЧ може да бъде сезиран с жалба по чл.10 (свобода на изразяване), чл.1 от Протокол № 1 (право на притежания), чл.13 (ефективни вътрешноправни средства) и чл.17 (злоупотреба с права) от КЗПЧОС. Такава жалба, фокусирана върху обезпечителните мерки, може да бъде подадена преди приключването на главния процес, след изчерпване на процедурите по обжалване на допуснатите обезпечения.

г) Жалба до ЕСПЧ със същите оплаквания може да бъде подадена и в 4-месечен срок от окончателното решение по основното дело. Тогава обаче акцент ще бъде нарушението на свободата на изразяване, допуснато в същинския исков процес, а характерът на обезпечителните мерки може да бъде относим към пропорционалността на намесата в правата по чл.10 и по чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията. За допустимостта на жалбата до ЕСПЧ е важно тезата на ответника за злоупотреба с право последователно да бъде изложена пред всички национални инстанции.

д) Както беше посочено, вредоносната злоупотреба с право е непозволено увреждане. Следователно, aко SLAPP-иск бъде отхвърлен с мотиви, приемащи, че ищецът е злоупотребил с правото си на иск, ответникът ще бъде легитимиран да води дело за обезщетение на всички вреди от тази злоупотреба, на основание чл.45 или чл.49 от ЗЗД. От гледна точка на правната, фактическа и житейска връзка между злонамерената SLAPP-претенция и претърпените от ответника вреди, не изглежда процесуално абсурдна възможността за предявяване от ответника на насрещен иск с деликтно основание. В такава ситуация съдът би могъл най-точно да балансира между защитимите права на процесуалните опоненти, отчитайки както елементите на основателност на основния иск, така и степента на злоупотреба, обуславяща реципрочно на нея уважаване на насрещния иск.

е) Съобразявайки духа на Директивата и съпътстващите я документи, при индикации за злоупотреба с правото на процесуална защита, националният съд би могъл да укаже на ищеца още в началото на делото да представи доказателства, че добросъвестно упражнява правото си на иск.

Липсата на адекватна правна уредба, съобразена с нов правен и социален феномен, какъвто е SLAPP, несъмнено е професионално предизвикателство пред националните съдии. Тя обаче не е непреодолимо препятствие пред ерудирани магистрати, готови да отстояват принципите и ценностите на правото, независимо от нормативната конюнктура. Според популярно клише „няма лоши закони, има лоши съдии“. Най-честно клишетата са клишета, защото са верни, а най-устойчивите и витални от тях най-убедително са доказали верността си.

mediapool.bg