Русия нанесе удари по градове в Южна и Източна Украйна (Обновява се)

По-важните новини от поредния ден на войната срещу Украйна накратко:

Най-малко трима души загинаха и петима бяха ранени тази сутрин при руско нападение срещу южния украински град Николаев.

Руските войски в Източна Украйна се опитваха да заобиколят стратегически важния град Лисичанск в Луганска област. Според украинската армия руските сили са достигнали южния край на града, докато проруски сепаратисти съобщават, че боевете вече се водят в града.

Проруската военна администрация, която управлява района около окупирания украински град Херсон, каза, че се готви да произведе референдум за присъединяване към Русия.

Руската армия е задържала кмета на Херсон Игор Колихаев, който бе свален от власт след овладяването на южния украински град. Колихаев е обвинен, че открито е призовавал служителите на градската администрация да саботират и да пренебрегват указанията на новата администрация.

Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека изброи поредица нарушения и възможни военни престъпления, извършени от руските сили в Украйна от началото на войната на 24 февруари.

Върховният съд на Русия за втори път отложи заседание, на което трябваше да реши дали да определи украинския полк "Азов“ като терористична организация. Полкът "Азов“ участваше в защитата на украинския град Мариупол, който седмици наред беше обсаден от руските войски.

ЕК увеличава значително помощта за украинските бежанци, потърсили закрила в ЕС. Бюджетът ще продължи да покрива разноските за подслон, здравни грижи и езиково обучение на украинците. ЕК отпуска още 3,5 милиарда евро до края на следващата година.

Подробностите по тези и други новини:

Русия нанесе удари по градове в Южна и Източна Украйна, съобщават украинските власти

Най-малко трима души загинаха и петима бяха ранени тази сутрин при руско нападение срещу южния украински град Николаев, съобщи военният губернатор на региона Виталий Ким, цитиран от ДПА.

"Руските окупатори нанесоха ракетен удар срещу Николаев", заяви Ким в Телеграм, като уточни, че една от ракетите е ударила висока сграда.

Местните власти призоваха хората да останат в бомбоубежищата и да не публикуват снимки на причинените от ударите разрушения.

Руските войски в Източна Украйна се опитваха да заобиколят стратегически важния град Лисичанск в Луганска област. Според украинската армия руските сили са достигнали южния край на града, докато проруски сепаратисти съобщават, че боевете вече се водят в града.

Руските сили извършват и нападения около град Бахмут, на запад от Лисичанск, се казва в съобщение на генералния щаб.

Две тела бяха открити тази сутрин след нападение срещу източния украински град Днипро. Вчера по града бяха изстреляни общо шест ракети, една от които е поразила работилница за ремонт на автомобили.

Спасителните служби са открили телата на мъж и жена под останките на сграда, засегната от руска ракета, съобщи в Телеграм губернаторът на Днепропетровска област Валентин Резниченко.

Новите власти в окупирания Херсон възнамеряват да произведат референдум за присъединяване към Русия

Проруската военна администрация, която управлява района около окупирания украински град Херсон, каза, че се готви да произведе референдум за присъединяване към Русия, предаде ДПА.

"Да, подготвяме се за референдум и ще го произведем“, каза заместник-ръководителят на проруската военна администрация на Херсон Кирил Стремусов във видео, публикувано в "Телеграм“. Той допълни, че Херсонска област трябва да стане "пълноправен член“ на Русия.

Наложената от Москва администрация на Херсонска област и преди е давала да се разбере, че възнамерява през есента да организира подобно допитване. Украинското правителство също отдавна очаква, че референдум, организиран по модела на анексирания Крим и в украинските сепаратистки области Луганск и Донецк, ще бъде произведен и в Херсон. Важният пристанищен град, разположен на брега на Черно море, е изцяло под руски контрол от началото на март.

Руските окупатори са арестували сваления кмет на Херсон

Руската армия е задържала кмета на окупирания град Херсон Игор Колихаев, който бе свален от власт след овладяването на южния украински град, съобщи ДПА.

Заместник-ръководителят на проруската военна администрация на Херсон Кирил Стремусов потвърди задържането пред руската информационна агенция РИА Новости.

Колихаев е обвинен, че открито е призовавал служителите на градската администрация да саботират и да пренебрегват указанията на новата администрация. Стремусов заяви, че Колихаев е “герой от нацисткото обкръжение“ и е допринесъл много за нанасяне на вреда на “денацификацията“ на Украйна.

Колихаев бе избран за кмет на Херсон на последните редовни избори, но избра да остане в града след руската окупация, като отказва да сътрудничи на руснаците.

Колихаев е бил задържан от Националната гвардия и вътрешното разузнаване на Русия ФСБ след среща с други бивши членове на градския съвет. Според помощничката му Галина Ляшевска става дума за отвличане.

Вестник "Украинская правда“ цитира думите ѝ, според които във вторник сутринта бившият кмет е отишъл в едно от местните учреждения, където продължават да работят останалите в града служители на местните власти.

"Веднага след като излезе от колата, него го задържаха въоръжени хора от Руската гвардия и по-скоро от ФСБ. Те иззеха твърди дискове от компютри, отвориха всички сейфове, търсеха документи. През това време държаха Колихаев с белезници под въоръжена охрана в друг кабинет“, разказва Ляшевска.

Доклад на ООН показва мащабите на цивилните жертви на руската инвазия в Украйна

Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека изброи днес поредица нарушения и възможни военни престъпления, извършени от руските сили в Украйна от началото на войната на 24 февруари, предаде ДПА.

Русия нахлу в Украйна в нарушение на международното право. "Цивилните продължават да стават основна жертва на военните действия", каза днес ръководителката на Комисията на ООН за правата на човека в Украйна Матилда Богнер. Тя посочи конкретно атаката срещу железопътната гара в контролирания от украинските сили град Краматорск в началото на април, при която загинаха 60 души, а 111 бяха ранени.

Гъстонаселени райони биват обстрелвани с тежка артилерия и атакувани от въздуха, като на някои места нееднократно са използвани касетъчни боеприпаси, заяви Богнер на пресконференция, която съвпадна с публикуването от службата на върховния комисар на ООН за правата на човека на нов доклад за броя на жертвите на войната.

Докладът е установил "основателни причини да се смята, че както руските въоръжени сили и свързаните с тях въоръжени групировки, така и в по-малка степен украинските въоръжени сили" са използвали касетъчни боеприпаси, които се взривяват във въздуха, разпръсвайки малки бомби.

Представителите на ООН са регистрирали досега 202 повредени или унищожени медицински заведения и 272 повредени образователни институции. Реалният им брой обаче вероятно е по-голям, каза Богнер.

Тя съобщи, че по данни от тази седмица над 10 000 цивилни са били убити или ранени, като сред жертвите има стотици деца.

"Ще отбележа, че истинските числа са значително по-големи", каза Богнер, изчислявайки броя на убитите на повече от 4700 души.

Руските сили са извършили убийства на повече от 30 места, включително Киев, Чернигов и Суми, през февруари и март, сочи докладът.

ООН досега е разследвала 28 случая на сексуално насилие, включително масови изнасилвания.

Събраните от ООН данни са основани на стотици беседи с жертви и очевидци, както и посещения на терен.

Руски съд отложи решението дали полкът "Азов“ е терористична организация

Върховният съд на Русия днес за втори път отложи заседание, на което трябваше да реши дали да определи украинския полк "Азов“ като терористична организация, предаде Ройтерс. Съдебен представител каза, че заседанието, първоначално насрочено за 26 май, сега е предвидено за 2 август. Не беше посочена причина за отлагането.

Полкът "Азов“ участваше в защитата на украинския град Мариупол, който седмици наред беше обсаден от руските войски.

През май Русия заяви, че 2439 украински защитници на града са се предали след отчаяна съпротива в бункерите и тунелите на металургичното предприятие "Азовстал“. Сред тях е имало членове на полка "Азов“, чийто бойци са почитани като герои в Украйна, но често наричани от Москва антируски настроени неонацисти.

Подразделението беше създадено през 2014 г. като крайнодясно доброволческо формирование, чиято задача бе да се бие срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна, но впоследствие беше включено в състава на Националната гвардия на Украйна. Киев казва, че полкът е реформиран и е скъсал с радикалните си националистически корени.

Роднини на украинските бойци призовават техните права да бъдат защитавани съгласно Женевските конвенции от 1949 г., а Украйна казва, че очаква те да бъдат разменени за руски военнопленници.

Ако Върховният съд на Русия обяви полка "Азов“ за терористична организация, това може да позволи някои от бойците да бъдат съдени, както настояват руски депутати.

В Русия терористичната дейност се наказва с доживотен затвор. За участие в терористична организация се предвиждат между 10 и 20 години затвор.

ЕС увеличава значително помощта за украинските бежанци

Европейската комисия съобщи, че увеличава значително помощта за украинските бежанци, потърсили закрила в ЕС. Предвижда се да бъдат осигурени допълнителни средства от общия бюджет, неусвоени след 2014 г. по различни фондове.

Бюджетът ще продължи да покрива разноските за подслон, здравни грижи и езиково обучение на украинците. Тези разходи ще бъдат плащани с европейски средства, включително от фондовете за сближаване, които не са използвани заради пандемията или заради поскъпването на строителните материали и суровините.

ЕК отпуска още 3,5 милиарда евро до края на следващата година, като ще признава на държавите от ЕС разходи на човек по 100 евро седмично, вместо по 40 евро, както досега. Удвоява се срокът, в който тези средства ще бъдат осигурявани - от 13, на 26 седмици от пристигането на украинския гражданин.

Поне 30 на сто от средствата трябва да достигат до местните власти и граждански организации. Ще може да се изисква осребряването на вече направени разходи, свързани с посрещането на украинските бежанци.

Великобритания наложи санкции срещу руския олигарх Владимир Потанин

Великобритания съобщи, че налага санкции на олигарха Владимир Потанин, известен като руския „крал на никела“ и втория по богатство човек в Русия, предаде Ройтерс.

Освен Потанин днес британското правителство включи в списъка си със санкции още 12 юридически и физически лица, сред които има бизнесмени, финансови фирми и други.

„Потанин продължава да трупа богатство чрез помощта, която оказва на режима на Путин. В периода след началото на руската инвазия в Украйна той е станал собственик на „Росбанк“ и е придобил дялове от „Тинкоф банк““, се казва в прессъобщение на британското правителство.

Потанин е един от най-богатите хора в Русия, въпреки че нетното му състояние до голяма степен зависи от стойността на 36-процентния му дял в компанията „Норникел“, най-големия производител на паладий и рафиниран никел в света.

Като мотив за включването му в британския санкционен списък се посочва, че Потанин „се е облагодетелствал от подкрепата си за руското правителство, управлявайки „Росбанк“. Според британските власти тази банка работи в сектора на руските финансови услуги, който е от стратегическо значение за руското правителство.

Списъкът включва също и Анна Цивилева, за която британското външно министерство каза, че е братовчедка на Путин и председател на руската миннодобивна компания "Колмар груп", която също е санкционирана.

Индонезийският президент е на посещение в Украйна с мисия за мир

Индонезийският президент Джоко Видодо пристигна на посещение в Украйна, което има за цел да помогне за възобновяване на мирните преговори между Русия и Украйна и да проучи възможностите за освобождаването на износа на зърно към международните пазари, предаде Ройтерс. Видодо и съпругата му пристигнаха в украинската столица Киев с влак, отбелязва сайтът на индонезийското президентство.

Тази година индонезийският президент е ротационен председател на планираната за ноември среща на Г-20. Той е и един от шестте лидери, които ООН обяви за "шампиони“ на Глобалната група за реагиране при кризи, която беше формирана в отговор на заплахите от глад и бедност, предизвикани от войната в Украйна.

Индонезийският лидер заяви, че се е ангажирал да се справи с нарастващата продоволствена криза и с проблемите с увеличаващите се цени на енергията, след като украинският конфликт доведе до недостиг на храни и енергия и до инфлация в много страни. Преди войната Украйна беше един от най-големите доставчици на пшеница за Индонезия.

Видодо ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски, а след това ще замине за Русия, където ще разговаря с руския президент Владимир Путин. Индонезийският президент каза, че ще призове Путин да приеме спиране на огъня.

mediapool.bg