Зеленски: Руснаците опитват настъпление в Донбас и към Харков

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви тази нощ, че ситуацията на фронта остава тежка, като руските сили опитват настъпление в Донбас и към Харков, предаде Ройтерс.

В редовното си видео обръщение към нацията той съобщи, че "въпреки крайно тежките си загуби окупаторите все още се опитват да напреднат в Донецката област, да превземат територия в Луганската област, да настъпят към Харков и планират нещо на юг".

Двете източни украински области Донецка и Луганска, които образуват т.нар.Донбас, са от месеци арена на ожесточени боеве между руските и украинските сили.

Русия твърди, че е превзела две села близо до Бахмут

Русия обяви днес, че е превзела две села близо до Бахмут - град в Източна Украйна, който руските въоръжени сили се опитват да завладеят от лятото, предаде Франс прес.

"В резултат на настъпателни действия руските войници освободиха Белогоровка и Первомайское (Озарянивка на украински)", съобщи руското министерство на отбраната.

Първото село се намира на около 25 километра северно от Бахмут, а второто - на приблизително 20 километра южно от града в Донецка област.

Още от лятото се водят боеве за Бахмут, който Москва се опитва да завладее, но без успех, въпреки подкрепата на частната военна компания "Вагнер". Градът, който има стратегическо значение, вече до голяма степен е разрушен.

Руската армия редовно обявява превземането на по-малки населени места в околностите на Бахмут. Засега обаче тя не изглежда в състояние да превземе града, където според представители на украинските власти е останало близо половината от довоенното му население от 70 000 жители, отбелязва АФП.

В Бахмут, който е подложен на артилерийски обстрел, вече няма електричество и газ, съобщиха тази сутрин от канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски.

Шефът на "Вагнер", милиардерът Евгений Пригожин, нарече битката "касапницата при Бахмут", заричайки се да "унищожи украинската армия" там.

Руският напредък около този град обаче е незначителен, коментира днес Институтът за изследване на войната, който анализира всекидневното развитие на бойните действия. Според американския мозъчен тръст е малко вероятно руски сили в сегашното си влошено състояние да могат бързо да обкръжат Бахмут.

Украйна е получила френски реактивни системи за залпов огън LRU - еквивалента на американските Хаймарс

Украйна съобщи, че е получила ракетни системи за залпов огън LRU (френския еквивалент на американските Хаймарс), с които ще подсили военния си арсенал срещу Русия, предаде Франс прес.

LRU пристигнаха! Украинската армия вече е по-силна, написа в Туитър украинският министър на отбраната Олексий Резников.

Министърът не уточни колко такива системи са доставени, но в интервю за в. "Журнал дю диманш" на 19 ноември неговият френски колега Себастиан Льокорню каза, че Франция ще изпрати в Украйна "две системи LRU за наземни удари в дълбочина".

Системите LRU са с обсег около 70 км и могат да поразят мишената си с точност до метър, се казва на сайта на френското министерство на отбраната.

През последните месеци Украйна използва няколко типа чуждестранни ракетни установки, включително високоточните американски Хаймарс, за атаки срещу руските тилови линии и най-вече линиите за снабдяване.

След като си върна териториите в североизточната част на Харковска област и на юг, около Херсон, Киев продължава да призовава западните си съюзници да му доставят високо прецизни оръжия, за да противодейства на руската армия.

В интервюто си за "Журнал дю диманш" Льокорню заяви също, че Париж ще изпрати две батареи ракети "Кротал" - системи за отбрана "земя-въздух" срещу дроновете камикадзе, използвани от руснаците.

"Проучваме също украинско искане за радари, защото превантивното засичане на удари е от решаващо значение", добави той, без да навлиза в подробности.

От 15 000 украински войници, които ще бъдат обучени в Европейския съюз през следващите месеци, Франция ще поеме 2000, допълни министърът.

Украйна приветства обявените ангажименти за нови доставки на оръжие

Украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба обяви днес, че колегите му от страните членки на НАТО са поели "многобройни ангажименти" за допълнително въоръжение, но отказа да отговори дали те включват исканите от Украйна зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът", съобщи Асошиейтед прес.

Кулеба взе участие в срещата на външните министри на държавите членки на организацията, която се провежда в Букурещ. Основна тема по думите му е била снабдяването на Украйна с оръжие и оборудване, за да може да възстанови пораженията в електроснабдителната си мрежа и да преживее зимата под руски обстрел.

Пред журналисти външният министър сподели, че на срещата "са се чули много обещания, много нови ангажименти от страните членки на НАТО за доставка на въоръжение за отбраната на Украйна и оборудване за производство на енергия".

Вчера Кулеба заяви, че най-необходими на Украйна са ЗРК "Пейтриът" и електрически трансформатори, за да успеят да се справят с руския обстрел, целящ да осакати енергоснабдяващата система на страната преди началото на зимата.

Украйна разчита да получи произвежданите в САЩ ЗРК "Пейтриът" или други по-модерни системи за противовъздушна отбрана, в сравнение с получените до момента от Запада. Преди срещата си днес с американския държавният секретар Антъни Блинкън, Кулеба отказа да отговори на неколкократно зададения му въпрос дали е получил обещание за доставка на "Пейтриът".

Блинкън на свой ред заяви, че подкрепата за Украйна от страна на външните министри на НАТО с оръжие и друга помощ остава "силна, твърда и решителна".

Изчерпващи се запаси

Запасите от резервни части за електроразпределителната мрежа на Украйна се изчерпват на фона на продължителните руски обстрели и европейски компании са били помолени спешно да дарят излишните си комплекти, за да помогнат на страната да преживее зимата, пише британското издание "Гардиън".

Миналата седмица в цялата страна имаше прекъсвания на електрозахранването с продължителност 48 часа или повече след нова вълна от руски ракетни атаки, насочени срещу електроцентрали и подстанции, посочва вестникът. Спешната акция за доставка на резервни части за Украйна се координира от европейски търговски орган в опит да се попречи на съгласуваните руски опити за раздробяване на украинската мрежа "на малки изолирани единици" чрез унищожаване на нейните електрически подстанции. Въпреки че вече са организирани 37 пратки, не е ясно дали има достатъчно комплекти, за да се поддържа електроразпределителната мрежа на Украйна и това предизвика призив за повече дарения и повишено безпокойство сред западните съюзници на страната, коментира "Гардиън".

Правителството на Байдън ще отпусне 53 милиона долара за възстановяване на повредената електрическа мрежа на Украйна, пише в. "Вашингтон пост". Но обещанията за незабавна помощ за пълното пускане в експлоатация на украинската енергийна система може да се сблъскат с трудности, като се има предвид недостига в световен мащаб на основни части като например трансформатори, предупреждава "Вашингтон пост". Някои страни, подкрепящи Украйна, разполагат с енергийни системи с елементи, които са несъвместими с украинската, докато други държави едва ли биха искали да се разделят със собствените си резервни части. Не е ясно и как новото оборудване, след като бъде инсталирано, може да бъде защитено от руски атаки, коментира столичното издание. Въпреки че САЩ и други страни бързат да предоставят на Украйна допълнителна техника за противовъздушна отбрана, официални представители признават, че не е възможно цялата страна да бъде защитена от руските удари.

Германия ще достави "над 350 генератора" на Украйна

Германия ще достави "над 350 генератора" на Украйна, чиято енергийна инфраструктура е частично унищожена от руските удари, обяви говорител на правителството, цитиран от Франс прес.

Канцлерът Олаф Шолц е говорил с украинския президент Володимир Зеленски и "го е уверил в допълнителната подкрепа в краткосрочен план" , обяви в комюнике Щефан Хебестрейт, уточнявайки, че германската помощ в енергийната област до момента е на стойност 56 милиона евро.

Германският канцлер е "осъдил продължаващите бомбардировки и е уверил Украйна в допълнителната подкрепа в краткосрочен план", каза говорителят.

Олаф Шолц е "потвърдил отново, че Германия ще продължи да подкрепя Украйна, включително в областта на въздушната отбрана и дългосрочното възстановяване", заключава Щефан Хебестрейт.

Пожар в петролен склад в руската Брянска област

Пожар избухна рано тази сутрин в голям петролен склад в руската Брянска област, която граничи с Украйна, предадоха Франс прес и Ройтерс. Складът се намира в Суражки район, в северната част на областта.

Губернаторът на областта не каза каква е причината за пожара, но проправителственият руски в. "Известия" съобщи, че той е причинен от неидентифициран снаряд, пуснат от дрон, пише в. "Дейли телеграф".

"На място работят екипи на пожарната и на спасителните служби", заяви в "Телеграм" губернаторът на Брянска област Александър Богомаз.

Пожарът е обхванал площ от 1800 кв. м и над 80 души са ангажирани с неговото потушаване, съобщи губернаторът. По думите на Богомаз няма смъртни случаи.

Руските сили укрепват отбранителните си линии в Южна Украйна

На фона на украинските предупреждения, че Москва подготвя нова вълна от удари по нейните енергийни централи, руските сили укрепват отбранителните си линии в Южна Украйна, пише в. "Ню Йорк таймс".

Предупреждението за нови инфраструктурни атаки дойде, след като Институтът за изследване на войната, изследователска група, базирана във Вашингтон, в неделя публикува свой доклад, в който също така твърди, че сателитни снимки показват, че руските сили копаят окопи и издигат противотанкови заграждения на източния бряг на река Днепър срещу град Херсон, посочва изданието.

Реките в Украйна са се оказали огромно препятствие и за двете страни в конфликта, като опитите за прекосяването им често са поставяли военните в уязвими позиции, коментира "Ню Йорк таймс". Анализатори твърдят, че всеки съгласуван опит на украинските сили да пресекат Днепър най-вероятно ще трябва да бъде предшестван от продължителна подготовка.

Черно море в центъра на събитията

Войната в Украйна измества Черно море от периферията на НАТО в центъра на събитията, пише в. "Уолстрийт джърнъл". Много политици и геополитически стратези в САЩ и Европа казват, че е необходимо да му бъде обърнато повече внимание, коментира изданието. Във Вашингтон обаче правителството на Байдън се колебае дали да противодейства на Русия в Черно море, отчасти поради опасения за ескалация на конфликта или че инцидент в открито море може да въвлече САЩ или НАТО във войната, казват американски служители.

Преди войната страните от НАТО, които не граничат с морето, често патрулираха в неговите води, но през февруари нито една от тях нямаше кораби там, посочва "Уолстрийт джърнъл". Тази ситуация беше замразена от решението на Турция в началото на войната да затвори пролива между Средиземно и Черно море за всички военни кораби, които не са базирани в черноморско пристанище. Този ход, разрешен от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., пречи на Русия да вкара в Черно море допълнителни военни кораби. Но той също така пречи на повечето държави от НАТО да разположат военни кораби в Черно море. Някои членове на Конгреса са разкритикували Белия дом и Пентагона, че не са прехвърлили кораби в морето, преди Турция да ограничи достъпа, особено след като Вашингтон е имал сериозни разузнавателни данни, че Русия ще нахлуе в Украйна, пише американският вестник.

ЕС ще се опита да създаде специализиран съд, който да разследва руски военни престъпления

Европейският съюз ще се опита да създаде специализиран съд с подкрепата на ООН, който да разследва извършени от Русия военни престъпления в Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на изказване на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Готови сме да започнем работа с международната общност, за да получим възможно най-широката международна подкрепа за този специализиран съд", каза Фон дер Лайен.

Украйна оказва натиск за създаването на специализиран съд, пред който да бъдат изправени руските военни и политически лидери, които тя смята за отговорни за започването на войната.

Базираният в Хага Международен наказателен съд (МНС) започна свое собствено разследване за престъпления срещу човечеството и военни престъпления след началото на руската инвазия, но той няма правомощия да преследва агресията срещу Украйна. "Въпреки че продължаваме да подкрепяме МНС, ние предлагаме да бъде създаден специализиран съд с подкрепата на ООН, който да разследва и води дела срещу престъпната агресия на Русия", заяви Фон дер Лайен.

Европейската комисия също така предложи план за конфискация на замразени руски активи, за да бъде наказана Москва за инвазията в Украйна. "Блокирали сме 300 милиарда евро от резервите на руската централна банка и сме замразили 19 милиарда евро, принадлежащи на руски олигарси", се казва в изявление на Фон дер Лайен. Тя каза, че в краткосрочен план ЕС и неговите партньори ще управляват средствата и ще ги инвестират. Приходите от това ще бъдат в полза на Украйна, за да бъде тя в крайна сметка компенсирана за щетите, понесени от войната. "Ще работим по международно споразумение с нашите партньори, за да направим това възможно. И заедно ние можем да намерим законни начини да го постигнем", заяви Фон дер Лайен.

Русия изпраща затворници на работа в оръжеен завод

Руските власти искат да изпратят 250 затворници в Урал, за да работят в оръжеен завод, съобщи ДПА.

Осъдените трябва да работят в предприятието "Уралвагонзавод" в град Нижни Тагил като оператори на машини и кранове, стругари и заварчици, съобщават руски медии, като се позовават на властите. Според публикациите работата осигурява някои привилегии. Например затворниците няма да са настанени в килии, а в общежитие, и ще имат възможност да живеят с роднини.

Съобщенията не могат да бъдат проверени по независим начин, посочва ДПА.

„Уралвагонзавод“ е една от най-големите руски отбранителни корпорации, известна с производството на бойни танкове - от "Т-72" до новия "Т-14".

Папа Франциск е "жертва на пропагандата", заяви Рамзан Кадиров

Чеченският лидер Рамзан Кадиров заяви днес, че папа Франциск е "жертва на пропагандата", след като последният нарече "жестоки" руските войници от малцинствата, участващи в офанзивата в Украйна, предаде Франс прес.

В интервю за американския йезуитски в. "Америка", публикувано на сайта му в понеделник, папата каза, че притежава "много данни за жестокостта на войските" на Русия, пристигащи в Украйна.

"Най-жестоки са може би идващите от Русия, но не (принадлежащи към) руската традиция като чеченците, бурятите", заяви между другото той.

Чечения е република в руски Кавказ, предимно мюсюлманска, а Бурятия - будистки регион в Сибир, разположен между езеро Байкал и Монголия.

"Папата представи чеченците и бурятите като най-жестоките (бойци) в руската армия", реагира днес Рамзан Кадиров, авторитарен лидер на Чечения.

"Как може да се разбере - само по външен вид - от коя народност е даден войник в дадено подразделение, щом в страната ни живеят над 190 народности?" - запита Кадиров в комюнике, качено в Телеграм.

"Главата на Ватикана естествено няма да може да отговори на този въпрос. Той просто е станал жертва на пропагандата и настървението на чуждестранните медии", добави чеченският ръководител.

Той припомни на папата жестоки епизоди от историята на католическата църква, като спомена инквизицията и кръстоносните походи.

В редиците на чеченците "няма нито алкохолици, нито наркомани, всеки е много религиозен", заяви Кадиров и допълни, че войските му редовно предлагат на украинските войници да се предадат, преди да влязат в бой с тях.

"За съжаление е, че една световноизвестна религиозна фигура не знае нищо за това как мюсюлманите се държат с враговете си", изтъкна той.

mediapool.bg