Кламер БГ - Новини: Киев: очакват се нови руски атаки; в Черно море се появи руски ракетен кораб

Киев: очакват се нови руски атаки; в Черно море се появи руски ракетен кораб

Война в Украйна

|
Пон, 28 Ноем 2022г. 15:41ч.
Киев: очакват се нови руски атаки; в Черно море се появи руски ракетен кораб

Киев: очакват се нови руски атаки; в Черно море се появи руски ракетен кораб

Украинското ръководство заяви днес, че очаква тази седмица нова вълна от руски атаки, след като предишните, насочени към критична инфраструктура, предизвикаха масови прекъсвания на електро- и водоснабдяването, по-специално в Киев, предаде Франс прес.

"Твърде е вероятно началото на седмицата да бъде белязано от такава атака", заяви днес говорителката на Южното командване на украинската армия Наталия Гуменюк, като изтъкна, че в Черно море се е появил руски ракетен кораб, носещ 8 ракети тип "Калибър". Това показва, че тече подготовка, посочи тя в предаване на украинската телевизия.

След руските атаки в сряда милиони украинци останаха без ток. Според националния оператор "Укренерго" днес все още 27 на сто от домакинствата са без ток и продължават спешни изключвания в цялата територия на страната.

Зеленски: Русия се опитва да използва зимата срещу Украйна

Украинците трябва да се подготвят за дълга и тежка зима, белязана от руски атаки, каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в най-новото видеопослание към страната си, предаде ДПА.

"Докато имат ракети, те няма да спрат", заяви Зеленски по повод руските удари по основна инфраструктура през последните седмици.

"Русия се опитва да използва тази зима, студа, срещу хората", каза украинският президент.

Той съобщи, че украинската армия се подготвя да отвърне на атаките по възможно най-добрия начин, но призова съгражданите си да бъдат готови да помогнат на хора в нужда през идващите месеци. "Заедно ние ще успеем да преживеем всичко", каза Зеленски.

Кметът на Киев Кличко отговори на обвиненията на Зеленски и ги определи като политически игри

Кметът на Киев и бивш професионален боксьор Виталий Кличко отхвърли обвиненията на президента на Украйна Володимир Зеленски, който в събота отправи критика към киевските общински власти, че не се е справят добре със задачата по разкриването на специални подслони в столицата за хората, останали на тъмно и студено заради руските атаки, съобщи Ройтерс.

"Нужна е, меко казано, още доста работа", каза президентът.

Във видео, публикувано в Телеграм, Кличко каза, че 430 "центрове за отопление" помагат на жителите на украинската столица да се справят с последствията от руските удари, а още 100 са планирани в случай на извънредни обстоятелства.

"Не искам да бъда въвличан в политически битки, особено в настоящата ситуация", каза Кличко. "Меко казано, това не е хубаво. Нито за украинците, нито за нашите чуждестранни партньори. Днес, както никога по-рано, всички трябва да се обединят и да работят заедно. А тук виждаме някакъв вид политически игри", заяви кметът на Киев.

Кличко, който беше въвлечен в няколко политически дебата със Зеленски преди руската инвазия, каза, че президентските съюзници се занимават с "манипулация" за усилията, които полагат местните власти в Киев.

От своя страна обаче Давид Арахамия, председател на парламентарната група на партията на Зеленски "Слуга на народа", заяви, че обясненията на Кличко се "различават значително" от това, което съобщават гражданите. "Имам предложение. Градските власти имат една седмица да поправят проблемите и след това ще направим инспекции заедно с кмета", написа Арахамия в Телеграм.

Назначената от Москва администрация отрече руската армия да се подготвя да се изтегли от Запорожката АЕЦ

Назначената от Москва окупационна администрация отрече руската армия да се подготвя да се изтегли от Запорожката АЕЦ в Украйна, предаде Ройтерс.

Тя излезе с този коментар днес, след като вчера ръководителят на украинския държавен ядрен оператор "Енергоатом" Петро Котин каза, че има признаци за възможно руско изтегляне от атомната електроцентрала в югоизточната част на страната.

"Медии активно разпространяват фалшиви новини, че Русия уж планира да се изтегли от (град) Енергодар и да напусне (Запорожката АЕЦ край града). Тази информация не е вярна", заяви в "Телеграм" назначената от Москва администрация в окупираната част от Запорожка област.

В унисон с твърденията на шефа на "Енергоатом", Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, каза снощи, че не се съмнява, че Русия ще се изтегли от Запорожката АЕЦ. Руските сили започват да се изтеглят към границите на страната и Украйна ще си върне контрола върху атомната централа, заяви Подоляк.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили обяви днес, че при сражения близо до Енергодар в края на миналата седмица са били унищожени шест единици руска военна техника и ранени около 30 руски войници.

Твърденията и на двете страни в конфликта не са проверени по независим път, отбелязва Ройтерс.

Много служители на Запорожката АЕЦ живеят в Енергодар. Русия превзе през март най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Двете страни в конфликта се обвиняват взаимно в обстрел на Запорожката АЕЦ. Всяка от тях обвинява другата, че създава риск от ядрена катастрофа.

Назначените от Москва власти в Нова Каховка съобщиха за убита жена и ранен мъж при украински обстрел по града в частично окупираната Херсонска област в Южна Украйна снощи, предаде ТАСС.

Нанесени са щети и на инфраструктурата.

В петък окупационната администрация съобщи за седем убити цивилни при украински обстрел по Нова Каховка - стратегически град на източния бряг на Днепър. По-рано този месец руските въоръжени сили се изтеглиха от териториите, които бяха окупирали в Херсонска област на западния бряг на реката.

Пентагонът обмисля предложение на "Боинг" за производството на ново ударно оръжие за Украйна

Пентагонът обмисля предложение на "Боинг“ да започне да доставя на Украйна евтини малки бомби с прецизно насочване, прикачени към ракетни двигатели, с каквито САЩ разполагат в изобилие, предаде Ройтерс.

Системата, предложена от "Боинг“, се нарича "бомба с малък диаметър с наземно базиране“ (GLSDB). Такива бомби може да бъдат доставени най-рано през пролетта на следващата година, сочи документ, до който Ройтерс е получил достъп. Информацията е потвърдена и от три добре информирани източника. Предложеното "Боинг“ оръжие е съчетание между бомбите с малък диаметър GBU-39 и ракетни двигатели М26, от които САЩ имат голям запас. Една бомба GBU-39 струва около 40 000 долара, така че производството на GLSDB няма да излезе скъпо.

Служител, отговарящ за закупуването на оръжия за американската армия, миналата седмица заяви пред журналисти в Пентагона, че военните разглеждат и възможността за ускоряване на производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди. В момента те се произвеждат само в държавни заводи, но е възможно да бъдат издадени разрешителни за производството им и на частни компании.

Инвазията в Украйна повиши търсенето на американски оръжия и боеприпаси и съюзниците на САЩ в Източна Европа "правят големи поръчки“ на редица видове оръжия, тъй като снабдяват Украйна, допълни цитираният от Ройтерс служител.

Войната изчерпа скромните запаси на европейските армии

Западните страни смятаха, че в Европа повече никога няма да има война с артилерия и танкове, и поради това държавите на Стария континент съкращаваха оръжейните си запаси. Те обаче сгрешиха, пише днес друг американски всекидневник - "Ню Йорк таймс".

Когато Съветският съюз се разпадна, европейските държави решиха да се възползват от "дивидентите на мира", като драстично намалиха бюджетите си за отбрана, както и числеността на своите армии и арсеналите си.

Близо десетилетие по-късно възходът на "Ал Каида" превърна тероризма в основна мишена на европейските въоръжени сили, като борбата изискваше друг тип военни инвестиции и изграждането на по-леки експедиционни части. Но дори и проточилите се с години военни действия на НАТО в Афганистан имат малко сходства със сегашната война в Европа, която се води с тежка артилерия и танкове.

Войната в Украйна, която бе смятана за нещо немислимо, изчерпва скромните запаси от артилерия, боеприпаси и противовъздушна отбрана на европейските "армии бонсай", както ги наричат някои длъжностни лица от НАТО. САЩ разполагат с ограничени запаси от оръжията, които украинците искат и от които се нуждаят, а Вашингтон не желае да пренасочи свои ключови оръжия от специфични региони като Тайван и Южна Корея.

"Един ден в Украйна се равнява месец и дори повече в Афганистан", казва Камил Гранд, експерт по отбрана в Европейския съвет за външна политика, който доскоро беше помощник-генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната.

През лятото украинците са изстрелвали в Донбас между 6000 и 7000 артилерийски снаряда на ден. При руснаците тази бройка възлиза на между 40 000 и 50 000 на ден, заяви високопоставен служител на алианса.

За сравнение, САЩ произвеждат само 15 000 снаряда на месец, посочва "Ню Йорк таймс".

Затова Западът прави всичко по силите си да намери съветско оборудване и боеприпаси, а те стават все по-оскъдни. Обсъжда се дори възможността НАТО да инвестира в стари заводи в Чехия, Словакия и България, за да се възобнови производството на съветски 152- и 122-милиметрови снаряди за украинската артилерия. Пречките обаче са многобройни.

ЕС одобри плащания в размер на 3,1 милиарда евро за страните членки, които са предоставили военна помощ на Украйна. Този фонд (Европейският механизъм за мир) обаче е изчерпан почти на 90 процента.

Досега страните от НАТО са предоставили на Украйна оръжия на стойност около 40 млрд. долара, което е приблизително колкото годишния бюджет за отбрана на Франция.

Според друг служител на алианса по-малките държави са изчерпали своя потенциал, като оръжейните запаси на 20 от 30-те членки са намалели значително. Останалите 10 обаче все още могат да предоставят още оръжия. Това важи особено много за по-големите съюзници като Франция, Германия, Италия и Нидерландия, смята източникът на "Ню Йорк таймс".

Украйна ще изнесе под 3 млн. тона зърно през ноември заради спънки от страна на Русия

Износът на зърно от Украйна през ноември няма да успее да достигне до 3 млн. тона, защото Русия се опитва да ограничи инспекциите в пристанищата, договорени по силата на споразумението, сключено през юли и удължено с четири месеца в средата на ноември, съобщи в неделя украинският министър на инфраструктурата Олександър Кубраков, цитиран от Ройтерс.

През октомври украинските пристанища са напуснали 4,2 млн. тона зърно, написа Кубраков в страницата си във Фейсбук.

"Беше практика да се провеждат по 40 инспекции на ден, а сега, заради руската позиция, има пет пъти по-малко проверки", каза Кубраков.

Според него 77 кораба чакат да преминат инспекция в Турция, а трите украински пристанища, през които се извършва експортът, работят едва с 50 процента от капацитета си.

През септември руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и развиващите се страни са били "измамени" от постигнатата с посредничеството на ООН сделка за износ на украинско зърно и каза, че повечето от доставките отиват в европейските страни.

В събота украинският президент Володимир Зеленски беше домакин на среща в Киев със съюзниците си с цел реализирането на план за износ на зърно на стойност 150 млн. долара за страни, уязвими на глад и суша.

mediapool.bg