Anigozanthos - Kangaroo paws - Кенгурува лапа

Австралия ,Австралия,Австралия....!Земя на чудесата...Счита се ,че материка Австралия е най стария масив на Земята,отделил се от древния континент Гондвана преди милиони години.Поради географската си изолация,еволюцията е протекла по уникален начин. Значителна част от нейната флора и фауна, е различна от другите части на света. Повечето видове са ендемити за Австралия.Името и, свързваме с "крокодил","кенгуру""аборигени","евкалипт","дървовидна папрат"....все далечни нам същества,и растения. Легенда разказва: Когато европейски изследователи видели непознато животно , попитали местните „Какво е това животно“? Аборигените отговорили „Кенгуру“, което на техния език всъщност означавало „Не разбираме въпроса Ви“. Европейците обаче помислили, че това е името на животното и така то получило познатото ни днес име.Кенгуруто е изобразено вурху герба на Австралия....но и растението, което е свързано с името на това животно - Kangaroo paws - Кенгурува лапа.

Това растение е обект на голям интерес за цветари любители.

Anigozanthos - Kangaroo paws - Кенгурува лапа

Ендемичен вид ,естествено разпространен в юго-западна Австралия. Anigozanthos - е многогодишно вечнозелено растение, чиято дължина на стъблата в природата могат да достигнат близо два метра. Листата, събрани в розетка, имат зелен цвят и мечовидна форма. Необичайните цветя са зелени и се отварят на дълъг цветонос .

Клонките са цветно окосмени, като придават на растението ефект на кадифе и прилика с козината на кенгуруто.В САЩ,Япония ,Израел, цветето се отглежда с търговска цел - отрязан цвят.В по топъл и сух климат може де се отглежда на открито ,но са създадени дребни сортове ,които се развиват добре в контейнер в стайни условия.Цъфти от май до август в останалата част от времето е пищен храст.

Семейство - Принадлежи на сем.Haemodoraceae, и наброява 11 вида.

Осветление - Anigozanthos обича слънцето. През лятото се изнася на открито . Ако не получи достатъчно светлина, растението не цъфти ,и просто би могло да изчезне.

Температура и влажност - Anigozanthos обикновено расте при стайна температура с отлична поносимост към сухия въздух.Растението не понася оросяване,особенно цветните клъстери. През зимата температурата не трябва да пада под 10 градуса.

Поливане - През пролетта и лятото се полива обилно без да се преовлажнява субстратът, тъй като предизвиква кореново гниене. Пресъхването на почвата води до отпадването на съцветията.Препоръчително е да се полива в подложката.

Почва - Почвената смес трябва да съдържа листовка,пясък и торф.На дъното на контейнера ,задължително се прави дренаж.

Цъфтеж - Започва през пролетта и продължава през лятото.За обилен цъфтеж, растението изисква почивка през зимния сезон и торене с универсален тор по време на вегетацията.В родината си ,се опрашва от птици.

Размножаване - Анигозантос образува туфа, която нараства интензивно, развива много стебла, които се сбиват в плътна маса и вместо да растат добре, започват да дават само листа, цветовете избледняват и в крайна сметка растението загива. На всеки 3-5 години, когато саксията отеснее,по време на почивката (добре е рано на пролет), храста се разделя внимателно на части .Всяка част трябва да има няколко листа и добри корени.Почистват се мъртвите листа и корени,скъсява се листната маса до 1/3, посипват се корените с дървен въглен ,и се садят в малки саксии,като се внимава шийката на розетката да бъде на същото ниво ,на каквото е била в майчиното растение.Задължително се осигурява дренаж. Задължително се осигурява сенчесто и закътано от ветрове място.След един месец ,би трябвало да има признаци за вкореняване...започва да се полива внимателно.Размножава се и със семена...доста трудно.

Проблеми - Ако се отглежда на хладно ,влажно или сенчесто е податливо на гъба предизвикваща "мастилена болест" .По листата се появяват мастилено черни петна.Болеста е трудна за лечение.Заразените листа трябва да се отстранят и изгорят.Фунгицида меден оксихлорид, може да помогне за забавяне на заболяването.Растението е лакомство за охлювите .