Кламер БГ - Новини: ЦИД: Кризата с газа и цените е напълно решима без "Газпром"

ЦИД: Кризата с газа и цените е напълно решима без "Газпром"

Анализи и Коментари

|
Четв, 11 Авг 2022г. 16:12ч.
ЦИД: Кризата с газа и цените е напълно решима без "Газпром"

ЦИД: Кризата с газа и цените е напълно решима без

Настояването на българския бизнес и политически лидери за връщане към директни доставки на газ от "Газпром" е погрешно. То се основава на преувеличен риск от недостиг на газ и пълно непознаване на геополитическите рискове от последващи съкращения на доставките и от изнудване от страна на Кремъл.

Това са част от изводите на анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), озаглавен "Кремълският наръчник в България: нова страница или още от същото?"

Според неговите автори Констанца Рангелова и Мартин Димитров причините за настоящата криза с газовите доставки в България са както инфраструктури, така и политически, но и липсата на достъп до алтернативен на руския природен газ.

Двамата припомнят, че в последните дванадесет месеца "Газпром" намали четири пъти доставките за европейските си клиенти, което предизвика поредица от ценови сътресения на газовите пазари. При 200 евро за мегаватчас (МВтч) през август 2022 г. цената на газа в Европа вече е над 10 пъти по-висока от петгодишната средна стойност от преди август 2021 г.

"Европейският съюз беше този, който създаде и се вкара в този капан. Геополитическите рискове за европейската енергийна сигурност се влошиха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 г., тъй като редица европейски държави задълбочиха зависимостта си от вноса на руски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от нарастващата зависимост на ЕС от вноса на руски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха примера им, като политически лидери от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази зависимост дотолкова, че продължават да настояват да се наруши европейското единство по отношение на санкциите на Кремъл", пише в анализа.

До края на април 2022 г. страната зависеше от "Газпром" за 94 % от потреблението си на газ. Повечето руски доставки идваха през газопровода "Турски поток" по дългосрочен договор, който приключва на 31 декември 2022 г. След спирането им заради отказа на "Булгаргаз" да плаща в рубли, държавният газов доставчик купува газ месец за месец основно от дружества в Югоизточна Европа с дългосрочни договори с "Газпром". Така на практика купува руски газ на цени между 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дългосрочен договор. Забавянето на изграждането на ключовия интерконектор с Гърция означава, че България плаща по-висока цена за 2/3 от договорените обеми азерски газ, въпреки че азерските доставки, основани на 25-годишно споразумение със 100% нефтена индексация, в момента са много по-евтини от средната европейска цена на спот пазара, посочва се в доклада.

Рискът от недостиг на газ е управляем

"Няма газ" се превърна в популярен рефрен сред българските бизнес и политически лидери, след като новото служебно правителство встъпи в длъжност на 3 август 2022 г. Кабинетът и "Булгаргаз" са призовавани да подновят доставките директно от Русия. Това би било погрешно и би възстановило дългосрочната уязвимост на България от шантажа на монопола "Газпром", смятат анализаторите на ЦИД.

Според тях макар рискът от недостиг на газ през зимата да е реален, той е управляем и без директния внос от Русия. Рангелова и Димитров отбелязват, че "Газпром" се доказа като ненадежден доставчик много преди сегашната ситуация, изнудвайки с десетилетия своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, предлагайки им по-високи цени. А последната половин година прекъсна доставките за дузина държави – членки на ЕС, включително и за "най-лоялните" си клиенти – Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които дори бяха изявили готовност да приемат плащания в рубли.

Експертите от ЦИД обясняват като проблем за кризата в Българи това, че макар страната ни да има множество входни точки на газ, реално няма добър достъп до неруски газ. Газовата връзка с Гърция още не е пусната в експлоатация, а достъпът на България до терминали за регазификация на втечнен газ на бреговете на Егейско и Средиземно море зависи от добрата воля и съображенията за национални доставки на съседните Гърция и Турция.

Анализът се спира и на оставащото спекулативно сравнение на цените на руските, азерските и други газови доставки заради това, че те са търговска тайна. Като цяло, поради индексирането на нидерландската газова борса TTF в дългосрочните договори на "Газпром" с европейски компании, получената цена обикновено е близка до цените на TTF, а понякога дори по-висока. Това се случва, защото цената по дългосрочния договор отразява цените на TTF със закъснение от поне един месец, обясняват авторите.

Те посочват, че дори България да успее да осигури капацитет за регазификация на втечнен природен газ и да получи предложените три товара на Cheniere, това все още оставя дефицит, който според изтекъл документ на "Булгаргаз" няма да бъде запълнен с газ от хранилището в Чирен в значителна степен (само 240 ГВтч през декември, или средно 7.7 ГВтч на ден). Това се случва въпреки очакванията, че всички договорени азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният дефицит за четвъртото тримесечие е 1-1.5 Твтч,според данните.

Фигура 1: Очакван недостиг на газ от страна на $Булгаргаз"

Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на данни от писмо на "Булгаргаз" до Министерството на енергетиката, публикувано в българските медии.

Прогнозите на "Булгаргаз" повдигат въпроси доколко реалистични са данните за търсенето и може ли газохранилището в Чирен да помогне за намаляване на недостига.

Търсенего на газ от потребителите ще продължи да спада

Що се отнася до търсенето, данните на "Булгаргаз" са само малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува "Булгартрансгаз"), които се базират на средни сезонни стойности. Въпреки това има сериозни основания да се твърди, че през идващата зима търсенето ще е по-ниско. Данните на ENTSOG в последните месеци сочат, че дневните потоци към крайните потребители в България са 20-30% по-ниски от миналогодишните – вероятно заради прекалено скъпия газ, отбелязват експертите.

Според тях, въпреки че в момента газохранилището в Чирен е пълно едва 48%, при запазване на темпа от края на юли, до 1 октомври може да достигне 76% и съоръжението напълно може да поеме дфицита на доставки през октомври и ноември спрямо нормалното търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде отново запълнено едва на 48% и ще може да поддържа само 38 ГВтч на ден като максимален капацитет на добив. Това ще остави непокрит дефицит на доставките от 17%, а до края на годината нивото на газ в "Чирен" ще е едва 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад спрямо нормалните нива, поради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 г., като не оставя дефицит, смятат от ЦИД.

Фигура 2: Сценарий за търсене и предлагане на природен газ

Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на ENTSOG, писмо от "Булгаргаз" до Министерството на енергетиката, публикувано в българските медии, и AGSI.

Фигура 3: Газ в "Чирен" – исторически стойности и прогнози

Източник: Център за изследване на демокрацията въз основа на данни от AGSI.

Според центъра дефицитът е управляем, тъй като вероятно много домакинства ще мита на ток, заради скъпия газ и това ще намали и без това спадналото вече с 20 процента потребление. Допълнителна държавна подкрепа за инвестиционните разходи, особено за термопомпи, би могла да ускори този пазарно-обусловен отказ от газ. Организирането на търгове за намаление на потреблението от страна на промишлените потребители също е подходяща стратегия не само за облекчаване на потенциалния дефицит, но и за получаване на много по-ясна представа за това какво ще бъде действителното търсене на газ от сектора през следващите месеци, коментират авторите на анализа.

Рискът от връщането към "Газпром" надхвърля ценовата полза

Те оценяват като погрешен ход търсене на възобновяване на доставките на руски газ с ценови аргументи, вместо опити за осигуряване на алтернативно синьо гориво. "Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този подход, далеч надхвърлят всяко потенциално (и силно несигурно) ценово предимство, което може да се получи. В крайна сметка този въпрос се свежда до решението дали евентуално по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната икономика да продължат да бъдат подлагани на поредните произволни съкращения и изнудване от страна на "Газпром" в бъдеще", коментират Рангелова и Димитров.

Отбелязват, че десетократното увеличение на световните цени на природния газ със сигурност изисква спешни мерки за защита на най-уязвимите групи в обществото. "Осигуряването на адекватно жилищно отопление на достъпни цени за домакинствата ще изисква финансова подкрепа от страна на правителството. Същото се отнася и за промишлените потребители, за да се запази тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е стабилен и може да понесе такива мерки, каквито вече бяха приложени на пазарите на електроенергия и горива", пише в анализа.

В заключение в него се препоръчва да се продължи търсенето на алтернативни на газпромовските доставки дори и след края на годината – до приключването на отоплителния сезон, както и пълненето на "Чирен". Това трябва да стане чрез по-широки споразумения за солидарност с Гърция и Турция.

За промишлените потребители осигуряването на планомерно намаляване на потреблението изисква незабавно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този подход също така ще помогне да се противодейства на някои от отрицателните последици от прекомерно високите цени, тъй като на най-засегнатите потребители ще се плаща за това, че не консумират част от газа.

Домакинствата, които използват газ за отопление, следва да получават подкрепа, като инвестиционната подкрепа за преминаване към електричество следва да бъде приоритетна пред субсидиите за горива, които стимулират по-голямо потребление. Същевременно топлофикационните дружества следва да получат целева подкрепа, за да поддържат нормалното си функциониране и да предотвратят сериозен ценови шок за домакинствата, завършват авторите.

mediapool.bg