Кламер БГ - Новини: България трябва да отчете погълнати 10 млн. т СО2 от почви, гори и торфища до 2030 г.

България трябва да отчете погълнати 10 млн. т СО2 от почви, гори и торфища до 2030 г.

Greenpool

|
Вт, 14 Март 2023г. 15:43ч.
България трябва да отчете погълнати 10 млн. т СО2 от почви, гори и торфища до 2030 г.

България трябва да отчете погълнати 10 млн. т СО2 от почви, гори и торфища до 2030 г.

България трябва да отчете пред Европейската комисия, че до 2030 г. селското стопанство в страната чрез почвите, горите и торфищата е успяло да погълне близо 10 млн. т въглеродни емисии. Ако надхвърли тази цел, ще може да продава кредитите на държави, които не са успели. Ако обаче у нас не е постигнато това абсорбиране на вредните парникови газове, страната ни ще трябва да купува такива кредити.

Това предвижда приетият във вторник от Европейския парламент преразгледан регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Неговата цел е да увеличи увеличи естествените поглътители на въглерод и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., както и да подобри биологичното разнообразие в съответствие с Европейския зелен пакт.

Новата цел на ЕС е до 2030 г. по естествен начин да бъдат погълнати 310 млн. т еквивалент на въглероден двуокис (CO2), което е с около 15% повече, отколкото е заложено в сегашния регламент. Изпълнението на новата цел ще гарантира допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. от 55% на около 57% в сравнение с нивата от 1990 г.

За България определеното количества парникови емисии за поглъщане е 9.718 млн. т. От 2026 г. страните от ЕС ще разполагат с четиригодишен бюджет за периода 2026—2029 г. вместо обвързващи годишни цели, както е в момента.

Залесяването, устойчивото управление на горите, защитата и увеличаването на биоразнообразието, засаждането на междинни култури, смесеното земеделие – животновъдство и растениевъдство на една площ, дейности срещу ерозията, пречистването на водите и други мерки ще може да бъдат сертифицирани и така да се инвестира в тях през Общата селскостопанска политика и други публични и частни инициативи, посочват от Европарламента.

Сертифицирането на улавянето на въглероден двуокис в селското стопанство може да предложи нов източник на доходи за фермерите, горските стопани и управителите на земи. Дейностите по поглъщане на въглерод имат голям потенциал за постигане на печеливши за всички решения за устойчивост, посочват от ЕП.

Като пример за използване на сертификатите за поглъщане на въглерод от Европарламента посочват възможността предприятия от хранително-вкусовата промишленост за плащат на фермерите за по-голямо съхранение на СО2 в почвите, или за агролесовъдството и чрез техните сертификати да доказват изпълнението на своите цели за намаляване на въглеродния си отпечатък.

Публичните органи или частните инвеститори, които желаят да финансират иновативни проекти за поглъщане на въглерод или да възлагат поръчки за поглъщане на въглерод — например чрез обратни публични търгове или предварителни пазарни ангажименти — могат да използват правилата за сертифициране, за да сравняват по-добре офертите и да поощряват проектите въз основа на количеството на доказаните поглъщания, обясняват от Европейс8ката комисия, която представи предложенията си в тази посока още миналия ноември.

Друг пример е как строителните дружества или собствениците на имоти, които използват дървесни материали, улавящи парниковите газове, също могат да участват в схемата за продажба на кредити за поглъщане на въглерод. Програмите за етикетиране на устойчиви строителни материали също биха имали полза от хармонизирани правила за сертифициране, смятат в Брюксел.

На държавно ниво също ще могат да се купуват или продават кредити за поглъщане, но също така и да получават обезщетение в случай на природни бедствия, като например горски пожари.

Ще има и санкция за неспазване на целите за поглъщане на парниковите газове. Тя ще се налага при 108% разлика между определената цел за емисиите на парниковите газове и целта в техния бюджет за парникови газове за периода 2026—2029 г. Тази разлика ще се добавя към целта им за 2030 г.

"Поглъщанията на ЕС намаляват през последното десетилетие. Този закон ще гарантира, че секторът на земеползването ще изпълни своята роля в справянето с климатичната криза, тъй като сега имаме по-амбициозна цел и предпазни мерки, като например по-добри данни и по-строги изисквания за докладване, по-голяма прозрачност, както и преглед до 2025 г.", коментира докладчикът Виле Ниенистьо (Зелените/ЕСА, Финландия). По думите му за пръв път това законодателство разглежда съвместно биологичното разнообразие и климатичната криза. "Държавите членки също трябва да вземат предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди", допълва той.

Регламентът за разпределяне на усилията е част от пакета "Подготвени за цел 55 през 2030 г.", според който ЕС трябва да свие парниковите си газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

След одобрението на актуализацията на регламента от Европарламента Съветът на ЕС трябва да одобри официално текста, който след това ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.

mediapool.bg