Какво (не) може да свърши парламентът преди евентуалното му разпускане

Обратното броене вече започна. Първите два мандата за ново правителство бяха върнати, остава третият, който е и последен. Шансовете той да се реализира са проблематични, като се има предвид, че мнозинството ГЕРБ-ДПС-ИТН-"Възраждане", което свали кабинета "Петков" едва ли ще склони да подкрепи ключовите реформи в антикорупцоинната комисия и съдебната власт, за които настояват "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП. Другият вариант е правителство на новото мнозинство – например с мандат на ИТН, но ГЕРБ едва ли ще поеме риска за прегръдка с ДПС при перспектива за скорошни избори, каквито партията твърди, че иска.

В тази ситуация остава въпросът какво би могло да свърши Народното събрание в малкото му оставащо време, ако и третият мандат се провали. В публичното пространство се създават очаквания за ударно гласуване на законопроекти, които да обезпечат получаването на планираните плащания по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. ГЕРБ периодично питат къде са законопроектите, президентът Румен Радев също споменава именно тях, когато коментира сроковете за евентуално разпускане на парламента.

Но различните партии си правят различни сметки. Например ГЕРБ, ДПС и БСП ще използват оставащото време, за да продължат опитите си да върнат гласуването с хартиена бюлетина. ГЕРБ внесе законопроект за таван на цените на горивата. В предизборна ситуация вероятно ще се нароят още доста подобни проекти.

Колко още живот би имало 47-ото Народно събрание?

Конституционната рамка за връчването на третия мандат не е конкретна по въпроса колко време може да се "тупа топката" преди Народното събрание да бъде разпуснато, да бъде назначен служебен кабинет и да бъдат насрочени нови избори. Причината за това е, че при третия мандат, за разлика от първите два, има само срок на връчване, но не и за връщането му, независимо дали е изпълнен или не. Това се дължи на липсващ срок в конституцията. Според решение на Конституционния съд от 1992 г., след като бъде излъчен, кандидат-премиерът има срок от седем дни да върне мандата мандата. Няма обаче точно посочен срок, в който да се посочи кандидат за министър-председател, а това дава възможност третият мандат да продължи и повече от седмица. Стига да има желание и резонно обяснение за забавянето.

Радев вече обяви, че е добре изборите да са в началото на октомври. Такива прогнози направиха и депутати. За да стане това, обаче, трябва да се използва конституционната вратичка за сроковете. Ако президентът връчи третия мандат на 21 юли и получилата го партия не го забави, мандатът трябва да бъде върнат седмица по-късно, на 28 юли. Ако обаче има забавяне, то може да бъде обяснено със законопроектите по плана за възстановяване, и може да удължи връщането с още поне седмица – до 4 август.

След това има още една възможност за забавяне, която вече беше използвана от Радев миналата година. Според конституцията при провал на процедурата с мандатите, президентът "назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3 (най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното). Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. И тук обаче няма срок, в който това да стане.

Така при последните избори миналата година БСП върна третия мандат на 7 септември 2021 г., но Радев забави разпускането с близо седмица – до 13 септември 2021 г. Досега президентът винаги е използвал принцип на "огледалност"- т.е. не си е позволявал да забавя разпускането повече от описаните в конституцията 7 дни, макар те да са за други хипотези на същия член (чл. 99).

При тази хипотеза животът на парламента може да се удължи до 9 август, а изборите да са на 9 октомври.

С всички тези условности Народното събрание би имало още само 3 седмици живот, но той би имал смисъл само, ако депутатите се мобилизират и приемат ключови закони преди да се разпусне парламентът.

Какви са задачите?

От седмици "Продължаваме промяната" говорят колко е важно да бъдат приети законопроектите, с които са обвързани плащанията по плана за възстановяване, субсидиран с близо 13 млрд. лв. от Еврокомисията. Задължителните законопроекти са 21, като от тях един вече е приет, с което е осигурено плащането на първия транш от 2.6 млрд, лева. Остават обаче още 20 законопроекта, които по план трябва да бъдат приети до края на годината. От тях половината трябва да бъдат гласувани през третото тримесечие на годината, а другата половина – през последното тримесечие.

От всички тези законопроекти само 4 вече са внесени в Народното събрание. Те са за противодействие на корупцията, промените в Търговския закон, в Закона за

кадастъра и имотния регистър, както и в Закона за чужденците. Бързане по тях обаче в парламента не се наблюдава. Нито един от проектите не е минал на първо четене в пленарната зала.

Законопроектите за противодействие на корупцията и за промени в Търговския регистър са част от дневния ред на комисията по правни въпроси, която обаче се отлага от няколко дни. Другите два не са предвидени по комисии за тази седмица, не са минали и през водещи комисии.

Проектът за противодействие на корупцията има минимален шанс да бъде приет и по още една причина – той трябва да бъде разгледан от правната комисия, която обаче има в дневния си ред и промените в Изборния кодекс. Освен това, дори да мине през комисията, не е ясно дали би събрал мнозинство в пленарната зала. Гласуването му в пленарната зала би било лакмус за това дали има шансове за реформаторско мнозинство в сегашния парламент.

Според правилника на парламента постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго. Всички 4 законопроекта са внесени преди повече от три дни. За разглеждане в зала на първо четене важи същото правило – три дни след обсъждането в комисия, освен ако парламентът не реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване в пленарна зала. Срокът за предложения между първо и второ четене е минимум 3 дни. Така при сериозна работа по проектите, те спокойно могат да бъдат гласувани преди закриването на парламента.

Още 4 законопроекта по плана за възстановяване са с изтекъл срок на обществени обсъждания – промени в Закона за обществените поръчки, в Търговския закон , в Закона за електронното управление, както и нов Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Един от тях – този за промени в Закона за електронното управление, вече беше приет от Министерския съвет в сряда, но още не е внесен в парламента. Останалите се очаква да бъдат приети на заседанието на кабинета следващата седмица. С много усилия и стройна програма, на теория дори тези проекти биха могли да бъдат приети преди парламента да се разпусне.

Остават обаче още 6 законопроекта по плана, които не са готови или са далеч от внасяне в парламента. Става дума за промени в Закона за енергетиката, в Закона за несъстоятелност на физическите лица, в Закона за правната помощ , в Закона за етажната собственост , в Закона за биологичното разнообразие , както и в Закона за медиацията и Гражданския процесуален.

И хартиената бюлетина

На фона на тези важни законопроекти обаче в парламента ще се полагат усилия и за други. ГЕРБ, ДПС и БСП, които в момента нямат нужното мнозинство за връщане на хартиените бюлетини, могат да се опитат да намерят такива. От няколко седмици трите партии не намират нужното мнозинство, за да включат промяната си в дневния ред на парламента, благодарение на отпора на Крум Зарков от БСП, който е за машинно гласуване. Той, за разлика от БСП, не е променял позицията си по темата.

Проблемът за партиите извън коалиция "хартиена бюлетина" е, че не е ясно дали "Възраждане" ще запази докрай позицията си в полза на машинния вот. Засега партията твърди, че няма причина за промяна на мнението ѝ.

В действителност обаче такава има. На 7 юли "Възраждане" внесе свои промени в Изборния кодекс, които предвиждат партиите в парламента, които нямат свои представители в ЦИК, да получат такива. Тяхното предложение е "пакетирано" с тези на БСП и ГЕРБ за връщане на хартиената бюлетина, което позволява с партията на Костадин Костадинов да се преговаря – те да подкрепят хартията и в замяна да получи подкрепа за техния законопроект. Засега обаче изглежда, че дори да е имало опити да подобна договорка, те не са били успешни, защото формацията твърди, че стои твърдо на позициите си.

Така независимо колко живот остава на 47-ото Народно събрание, какво, колко и дали ще се прокара, зависи от управляващите, но и от опозицията. И едните, и другите имат интерес от прокарване на дадени поправки, но мнозинство около тях все така няма. Заради това не е изключено парламентът да приключи работа и възможно най-скоро. А изглежда следващото съотношение на партиите в парламента няма да се различава драстично от сегашното. И тук възниква въпросът колко би бил животът на 48-ото Народно събрание и какво би свършил той, ако се стигне до нови избори.

mediapool.bg