Кламер БГ - Новини: България отбеляза 114 години независимост

България отбеляза 114 години независимост

България

|
Четв, 22 Септ 2022г. 20:26ч.
България отбеляза 114 години независимост

България отбеляза 114 години независимост

България отбеляза 114 години от обявяването на независимостта на страната.

Центърът на тържествата бе старата българска столица Велико Търново, където през 1908 г. княз Фердинад, заедно с министрите от правителството на Александър Малинов, прочита Манифеста на независимостта.

Президентът Румен Радев не се появи на тържествата. Той честити 114-ата годишнина от обявяването на независимостта на България с пост във Фейсбук.

"Преди 114 години предците ни отхвърлиха всяка претенция, че България може да бъде подвластна някому. Че националното ни развитие, обществен живот и култура могат да бъдат заложник на чужда воля", пише държавният глава.

Той отбелязва, че актът на Независимостта е неизбежен резултат на съзнанието за собственото ни национално достойнство и дързостта на този пример ще продължи да вдъхновява бъдещето ни.

"Големият урок от 1908 г. е, че единственият легитимен изразител на народната воля може и трябва да бъде българската държава. Наш дълг е да помним, че Независимостта не е еднократен акт и всяко поколение трябва да я отстоява срещу външни и вътрешни посегателства", се казва още в публикацията на президента Румен Радев.

Вместо него във Велико Търново отиде вицепрезидентът Илияна Йотова. Независимостта принадлежи само на силната държава със силни институции и просветени и смели държавници, каза тя.

"Днес се нуждаем от управници, които имат самочувствието на български държавници, неподвластни на съвременен васалитет. Бъдещето е в просветените политици, за които най-важен е интересът на България", каза вицепрезидентът.

Тя припомни, че най-голямата сила на нашите предци е в загърбването на политическите страсти и различия в името на една единствена цел - България.

"Да забравим омразата и разделението, които ни разяждат като отрова. Да не позволяваме на личните пристрастия и конфликти да изстискват националната ни енергия", призова Илияна Йотова.

"Нуждаем се от управници, които да отстояват достойното място на България в Европа. Повече от всякога Европа се нуждае от силен съюз на силни държави и смели лидери, които да не се страхуват от трудни решения", заяви вицепрезидентът.

Денят във Велико Търново започна със света литургия, която отслужи Великотърновският митрополит Григорий в църквата "Св. 40 мъченици", където княз Фердинад прочита Манифеста на независимостта.

По традиция след края на службата владиката извърши водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет (НВУ) "Васил Левски" и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.

На крепостта "Царевец" с военен ритуал бе издигнато националното знаме.

Гостите и жителите на Велико Търново поднесоха венци и цветя на Пирамидата на Независимостта - мястото, където за втори път е бил прочетен манифестът пред великотърновското гражданство на 22 септември 1908 година.

В тържественото шествиесе включоха над 500 ученици от великотърновските училища, гости и граждани, както и участниците в 15-то издание на Фестивала на военните оркестри. Пред паметника "Майка България" бе поднесен гирлянд от цветя в знак на преклонение.

В празничния ден се проведе и национална кръгла маса на тема "Велико Търново - историческа и духовна столица на България - правно положение и перспективи". Внея се включи и Симеон Сакскобургготски - внук на цар Фердинанд. Важно е да помним, че сме независима нация и да сме обединени, каза той. „Ние сме в Европейския съюз и трябва да се съобразяваме с правилата на този интересен и солиден клуб, но същевременно да преследваме интересите на България в този контекст“, добави Сакскобургготски.

Вечерта се проведе тържествената заря-проверкана представителните роти. Премиерът Гълъб Донев произнесе приветствено слово по случай официалния празник.Той приключи с аудио-визуалния спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина".

Тържества за Денят на Независимостта имаше във всичко областни градове на страната.

Историята на обявяването на Независимостта на България

На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново с Манифест на княз Фердинанд е обявена Независимостта на България, а князът се провъзгласява за цар на Царство България.

Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г.

Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ в. Са били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.

Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението на България до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно княжество спрямо Османската империя.

С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.

Денят на Независимостта става официален празник чак през 1998 г.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание едва на 10 септември 1998 годинапо времето на правителството на Обединените демократични сили начело с Иван Костов.

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Днес все повече са гласовете, че този ден трябва да бъде обявен за национален празник на България, а не датата 3 март, на която през 1878 г. приключва руско-турската война, която е освободителна за страната ни.

mediapool.bg