България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Решението на президента Румен Радев да обърне фокуса в отношенията със Северна Македония от въпросите за историята и идентичността към правата на българите в Северна Македония, се приема от Скопие като опит на София да въведе процеса в по-рационална рамка за постигане на решение.
Това стана ясно от интервю на македонския външен министър Буяр Османи за вестник "Слободен печат".
Той каза, че очаква след изборите комуникацията между двете страни да се нормализира и съобщи, че следващата двустранна среща между екипите на външните министерства е договорена за втората половина на ноември.
В края на миналия месец президентът Румен Радев коментира по време на среща с българи от Северна Македония, че фокусът в двустранните отношения вече няма да е историята, а спазването на правата на българите в Северна Македония, което било по-разбираемо и за европейските ни партньори.
"Не мисля, че обяснението, че ще адаптираме наратива, за да бъдем по-възприемчиви към международните партньори, е честен подход към въпроса", каза Османи.
Той обясни, че министерството е проверило дали има ли жалби в Комисията срещу дискриминацията, че на някого са били отказани права въз основа на етническа принадлежност, и няма такива.
"Много е важно да имаме аргументи пред нашите партньори дали това тяхно обвинение е основателно или не. Засега нямаме потвърждение от никоя институция за подобни оплаквания. Това не изключва, че не съществува на практика, но не съм получил аргументи за това", каза Османи.
Организациите на българите в Северна Македония обаче алармират периодично за различни проблеми, включително при преброяването на населението.
"Но аз виждам в тази промяна на отношението на Република България, която може да бъде с различни намерения, решение, нещо различно от първоначалния подход, който предполагаше всички граждани на РСМ да приеме абсолютна историческа истина и форма на изразяване на идентичност в миналото", добави той.
Едно от основните искания на България е Северна Македония да впише и българите в конституцията си наравно с другите народи, но засега македонските власти казват, че са готови да направят това, но само непосредствено преди или след като страната влезе в ЕС.
"Опитвам се да чета това като саморефлексия и опит на България да въведе процеса в по-рационална рамка за постигане на решение. Предишният подход не беше приемлив нито за държавата и гражданите, нито за международната общност", каза македонският външен министър.
Османи посочи, че ако не бъде приета рамката за преговорите на Северна Македония за членство през декември, Скопие и Тирана могат да бъдат разделени по пътя си към ЕС.
"Ако рамката за преговори не бъде приета през декември, може да се очаква, че Албания ще поиска да се отдели. Процесът се основава на индивидуални достойнства. В този контекст раздялата би била лош сценарий за нас. Това ще създаде усещането, че процесът се движи и ние ще останем изолирани. За Албания и за нас е важно да се движим заедно, защото сме насърчавани, създава се синергия, обменя се опит и т.н. Този риск наистина съществува, има държави, които смятат, че не е добре за региона, но ако не успеем през декември, ще има опит да се отделят двете страни от пакета", посочи той.
Към момента има много малко сигнали, че България ще преразгледа позицията си и ще одобри преговорната рамка до края на годината.
"Целта е не само началото на преговорите с ЕС, а подобряването на отношенията. Може да имаме проблеми с един или друг въпрос в краткосрочен план, но трябва да разберем, че целта е приятелството между двете страни и е важно да изградим доверие въз основа на този пакет, в който ще се фокусираме", каза Османи.
mediapool.bg
