Нездрава сила: СЗО под влиянието на Китай

В борбата с пандемията Световната здравна организация се отнася подозрително безкритично към Китай. Както и други органи на ООН, тя изпитва растящото влияние на Народната република, а това крие опасност за целия свят, пише германското сп. "Шпигел".

Един от големите уроци на коронакризата може би се състои в следното: това, че Китай получи толкова много власт над международните институции, може да бъде опасно. Опасно за всеки отделен човек на тази планета.

Нарастващо количество доказателства свидетелстват за това, че пандемията от коронавирус, а също и заплашващата световната икономика криза, не са били предотвратени отчасти и заради това, че СЗО понякога е отдавала приоритет на интереса на Китай по спасяване на репутацията му, вместо да се занимава с първостепенната си задача – по-най-добър начин да защити световната общност от рисковете за здравето.

В началото на 2020 г., когато пандемията все още е могла да бъде предотвратена, основните китайски институции в областта на здравеопазването очевидно са възпрепятствали първите изследвания на коронавируса и са подлагали на цензура сравнително рано появилите се съобщения за възможно нов вид на вируса Sars.

СЗО, чиято работа всъщност е да разкрива подобни опити за прикриване на информация с опасни последици, до средата на януари само повтаряше твърденията на Китай, че все още не е ясно предава ли се вирусът от човек на човек. При това още на 31 януари 2019 г. СЗО бе предупредена, че новият вирус най-вероятно е сходен със Sars, пише "Шпигел".

СЗО започна собствените си изследвания относително късно. А критика от нейна страна по адрес на китайската информационна политика няма и до днес. Вместо това агенцията на ООН възхвалява крутите мерки за изолация, предприети от Китай.

Прокитайският курс на СЗО вероятно не е случаен. Вече почти половин десетилетие Народната република систематично разширява своето влияние в органите на ООН.

На 9 ноември 2006 г., скоро след като Комунистическата партия бе подложена на критика заради частичното прикриване на епидемия (Sars 2003), за нов директор на СЗО бе назначена лекарката Маргарет Чан, за която се смята, че се придържа към прокитайска позиция.

За десетте години начело на СЗО (2007-2017), Чан прие на работа много прокитайски бюрократи. След това ръководният пост бе зает от друг желан от Китай кандидат- етиопецът Тедрос Аданом Гебрейесус, който продължава да разширява влиянието на Пекин в СЗО, пише "Шпигел" и напомня, че наскоро той е подкрепи предложения от Китай "Път на коприната в здравеопазването" (за координиране на световните усилия срещу коронавирусната пандемия -бел.ред.).

Това, че Западът предостави на китайците толкова влияние в централна организация на ООН, не е случайно. Политиците от САЩ и ЕС дълго време следваха идеята за "стратегическо включване" в отношенията си с Китай. Съгласно тази стратегия, чрез предоставянето на отговорности и въвличането им в господстващата система, с времето те ще се превърнат в лоялни на системата партньори.

Почти до първата половина на 2010-те години, много експерти и правителствени ръководители поддържаха тезата, че заедно с икономическия си ръст Китай ще стане и по-демократичен.

В действителност обаче, Комунистическата партия при сегашния президент Си Дзинпин укрепва своите автократични структури – не само в собствената си страна, но и по целия свят. СЗО е само една от много международни организации, които днес се намират под китайско ръководство или растящо китайско влияние.

Неотдавна американското издание "Политико" направи равносметка, че под влияние на Китай са още четири органа на ООН: Организацията по прехраната и земеделие на ООН, за чийто директор през 2019 г. бе избран бившият земеделски зам.-министър на Китай Цюй Дунюй; Международният съюз по далекосъобщения, чийто директор от 2015 г. е Хоулин Чжао, бивш служител на китайското министерство по телекомуникациите; Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН, оглавяван от бившия китайски зам.-министър на външните работи Лю Женмин; Международната организация за гражданска авиация, чийто генерален секретар от 2015 г. насам е китайският юрист Фан Лиу.

И други големи държави – например САЩ, също използват организациите на ООН за прокарване на своите национални интереси, но проблемът се състои в преоценката на ценностите, която може да съпътства преразпределението на власт на международно равнище.

Експерти предупреждават за по-слаба защита на правата на човека, засилване на държавния контрол и липса на прозрачност при приемането на значими решения. Първият признак за такава промяна на ценностите е вече налицe: през ноември 2019 г. Китай прокара спорна резолюция на ООН за борба с киберпрестъпленията. Според критици, в крайна сметка тя вероятно ще служи на авторитарните държави за оправдаване на интернет цензурата.

До какви разрушителни последици може да доведе липсата на прозрачност, показва сегашната пандемия.

Изглежда, че по време коронакризата преразпределението на власт се ускорява. Американският президент Доналд Тръмп замрази паричните вноски на САЩ в СЗО. В същото време китайците предоставиха на СЗО допълнителни 20 млн. долара за борба с пандемията.

Проблемите с международните структури на власт се задълбочават още повече заради това, че Китай се опитва с всички сили да представи своята система на управление като по-ефективна в сравнение със западната демокрация, демонстрирайки, например, как по време на пандемия може за 10 дни да построи абсолютно нова болница, а освен това да раздава кредити на целия свят, при това, за разлика от Запада, без да ги обвързва с демократични ценности.

В допълнение, самата ООН е демократична само в ограничена степен. Така например правото да се налага вето отчасти все още се определя от това владеят ли държавите ядрени оръжия.

Изходът от такъв pax sinica може да бъде реформа на ООН. Ако организацията все още иска да утвърждава, че демокрацията е най-добрата форма на управление, самата тя трябва да стане по-демократична в своите структури, пише в заключение "Шпигел".

mediapool.bg