Кламер БГ - Новини: Защо Демократическата партия не се представи по-добре на междинните избори?

Защо Демократическата партия не се представи по-добре на междинните избори?

Свят

|
Пет, 09 Ноем 2018г. 17:22ч.
Защо Демократическата партия не се представи по-добре на междинните избори?

Най-после приключи надпреварата за междинните избори за Конгреса през 2018 г., които започнаха малко след като Доналд Тръмп беше обявен за победител на изборите през 2016 година. Те разбиха всички рекорди за избирателна активност на междинни избори, като според оценките са гласували 114 милиона американци, и привлякоха всеобщо внимание, сравнимо с повечето кандидат-президентски кампании. Предизборният период беше прекъсван от писма бомби, изпратени до влиятелни противници на президента, както и от кърваво нападение срещу синагога в Питсбърг - най-тежката проява на антисемитско насилие в американската история.

Предвид всичко това, може би най-странното нещо за тези междинни избори е колко нормални бяха - поне по отношение на резултатите.

За много демократи тези междинни избори бяха, по същество, битка за американската демокрация. Републиканците, от своя страна, водиха кампанията си с идеята, че победа на Демократическата партия ще доведе до социализъм, или най-малко до опустошителна рецесия. Републиканците агитираха под лозунга "работни места, а не мафия", сплашвайки гласоподавателите да повярват, че орди от имигранти, финансирани от филантропа Джордж Сорос, се готвят да щурмуват южната граница на страната. Над всичко това бяха надвиснали личността, туитите и митингите на президента Доналд Тръмп.

Изборите във вторник ще имат сериозно отражение в редица области. Новото мнозинство на Демократическата партия в Камарата на представителите ще може да блокира законопроекти преди те да достигнат до контролирания от републиканците Сенат, което означава, че Тръмп вече не може да действа без ограничения във Вашингтон и че консервативни законопроекти имат малки или никакви шансове да бъдат приети. Съществува и много реална възможност Камарата на представителите да гласува за импийчмънт на Тръмп след приключване на разследването за руска намеса в изборите през 2016 г. или заради възможни конфликти на интереси в бизнеса. Републиканското мнозинство в Сената няма да гласува против него, но импийчмънт от Камарата въпреки това би бил политически удар. В допълнение, кампанията за преизбирането на Тръмп неофициално вече е започнала и над десет кандидати демократи могат да се окажат силни конкуренти.

Въпреки това тези непредвидими времена доведоха до предвидими резултати. Демократическата партия беше ясен победител на междинните избори от 6 ноември, както партията, която не контролира Белия дом, почти винаги го е правила от времето на Франклин Делано Рузвелт през 1934 г. (изключенията са през 1998 г. и 2002 година). Въпреки това, синята вълна, на която се надяваха много активисти на Демократическата партия, така и не се материализира. Демократите ще получат около 30 места в Камарата на представителите и вероятно ще загубят само две или три сенатски места в трудни за тях райони, но в сравнение с повечето скорошни междинни избори това едва ли може да се нарече вълна. Причината за това беше икономиката. Синята вълна се разби в бреговете на силната икономика и резултатът може да се нарече синьото плискане.

Ако сте били на семинар по политически науки преди 20 или 30 години и ви кажеха само, че през 2016 г. президентът ще е републиканец и икономиката ще е доста силна, щяхте да предскажете този резултат или нещо много близко до него. Предишни междинни избори, които привлякоха много по-малко внимание и не преминаха под знака на президент, който се наслаждава на конфронтационна и разделяща риторика, имаха аналогични резултати.

Този нормален резултат на избори, които бяха всичко друго, но не и нормални, подчертава едно противоречие между американската система на управление, която според повечето критерии изглежда е в процес на промяна, и навиците за гласуване и резултатите от изборите, които не винаги отразяват това. Републиканската партия се променя от традиционна консервативна партия в популистка, а Демократическата партия намира нова подкрепа в някога стабилни общности в предградията. Президент, който наруши много норми на американска демокрация и чиято личност и поведение доминират в медиите в продължение на повече от три години, откри, че на изборите съдбата на партията, както и на почти всички президенти, се определя от важен, но относително рутинен въпрос: състоянието на икономиката.

Очевидно е освен това, че за много, ако не и всички американци, политическата принадлежност остава главен двигател за гласуване. На всички избори през този век общият брой на гласовете беше приблизително равен и нито една партия не се е радвала на съкрушителна победа от над 20 години. Сблъсках се с това, докато разговарях с гласоподаватели в окръг около град Кълъмбъс, щата Охайо, през последните дни на кампанията. Избирателите, подкрепящи Демократическата партия, изразяваха желание да възпрат Тръмп, но повечето избиратели, подкрепящи Републиканската партия ми обясниха за кого ще гласуват, казвайки просто "Аз съм републиканец" със същия обичаен тон, който биха използвали, ако изразяваха предпочитанията си към футболния отбор на щата Охайо. Високи равнища на това дълбоко партийно разделение, дори когато не са подклаждани от гняв или силни чувства, ограничава страната до избори с малка разлика, без да оставя особена възможност за "вълни". Резултатите от междинните избори показват, че и двете страни могат да мобилизират поддръжниците си и че въпреки това, което изглежда като момент на силни вълнения, отдавнашните истини за американската политика - или поне някои от тях - все още са валидни.

Линкълн Мичъл е писател и учен, живеещ в Ню Йорк и Сан Франциско. Той преподава във факултета по политически науки на Колумбийския университет. Изразените становища са лично негови.

По БТА

mediapool.bg