Бизнес | Ср, 24 Апр 2024г. 15:55ч. | ГЕРБ и ДПС предлагат да се забрани рекламата на хазарт във всички медии
Протест под надслов "Корупцията дере и вашата кожа" ще поиска незабавно прекратяване на дейността на единствената действаща българска ферма за норки и "затваряне на политическия чадър, който пази този бизнес у нас вече 5 години". Недоволството ще бъде изразено в сряда, 12 май от 9 часа пред Министерския съвет и се организира от Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България и Сдружение КАЖИ.
Проявата идва броени дни след като агробизнесменът Светослав Илчовски обяви в парламента, че собственикът на "Градус" Иван Ангелов е загробил норки в мина на Христо Ковачки.
"Господин Ангелов, без знанието на собственика на една мина - на Христо Ковачки, доколкото ми каза, е загробил норки" - каза Илчовски.
На 30 юли 2019 г. в телевизионни репортажи бе посочено, че тонове животински отпадъци са изхвърлени в открити рудници до сливенското село Боров дол и бе изказано съмнение, че става въпрос за норки. Бе подаден сигнал и до полицията и прокуратурата.
"Трупове, вътрешности, цели животни, всички са загробени там. Норки, белки, нещо от този род, само кожите са взети", разказа тогава кметът на община Твърдица Атанас Атанасов. Според него там са изхвърлени над 40 камиона с одрани животни.
"Някъде се коли, дере се животното, отива и се заравя там", добави той.
Тогава стана ясно, че концесионер на рудника е "Мин инвест", а неговият управител Стефан Башалов отрече да е извършвана подобна дейност и да са идвали проверки. Но някои от работещите там казваха друго.
Фермите за норки са причина за остра обществена реакция още от 2016 г., когато стана ясно, че освен съществуващата тогава сравнително малка ферма до гр. Варна с около хиляда животни, собствениците на фирма "Градус", целят да създадат най-голямата ферма за норки на Балканския полуостров, с капацитет от 400 000 норки, припомни Петя Алтимирска от КАЖИ.
"Още тогава стана ясно, че над този бизнес има политически чадър. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) допусна изграждането на животновъдния обект, без да се извършва оценка за въздействие на околната среда, въпреки огромния капацитет от 400 000 хищници, предвидени за отглеждане в него. Отново от МОСВ случайно или не, беше пропусната цялата процедура по чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие, която изисква специална програма и разрешение от министъра на околната среда за отглеждане на неместен животински вид, какъвто е американската норка", каза още Алтимирска.
Тя добавя, че през 2017 г. агроведомството тихомълком е направило работна група с участието на норковъдите, в която се опитали да легализират отглеждането на вида "американска норка", като я включат към списъка с допуснати за отглеждане видове в Наредба 2 от 2009 г.
"Намесата на гражданските организации осуети този опит и до днес видът "американска норка", не присъства в списъка с разрешени за отглеждане животни за ценни кожи, описани в наредбата. Въпреки това за 5 години у нас са убити и одрани стотици хиляди американски норки, напълно неправомерно. До днес сме свидетели на множество нередности и нарушения и сигнали, тотално неглижирани от институциите, които ако бяха причинени от една обикновена фирма, тя отдавна щеше да е затворена.", казва още Алтимирска.
В момента у нас има една функционираща ферма за норки, с капацитет 128 000 норки, в с. Маджерито до Стара Загора, притежавана от собствениците на "Градус" чрез дружеството й "Фармпро" и една малка ферма в ямболското село Чарган, с капацитет от 1000 норки, която временно е прекратила дейността си.
Организаторите на протеста ще напомнят отново за нередностите и проблемите свързани с фермите за ценни кожи у нас, за жестоките условия, в които се отглеждат животните за кожи и за всички рискове, които тези обекти носят за хората, животните и околната среда.
От КАЖИ посочват, че ново социологическо проучване на Агенция СОВА ХАРИС, направено по поръчка на сдружението, показва, че 81% от пълнолетните български граждани не подкрепят убиването на животни единствено заради козината им. През 2018 г. този процент е бил 75%, сочи проучване на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД.
mediapool.bg
