Президентските избори във Франция - "римейк, но и съспенс"

Едно време родителите казваха на децата си: "Изненадата е в това, че няма изненада". Така се случи и с първия тур на френските президентски избори, отбелязва в. "Фигаро".

На 24 април ще има отново дуел Еманюел Макрон - Марин Льо Пен. От повече от 40 години французите не бяха преживявали повторение на финалния мач от предходен президентски вот допълва изданието.

Според окончателните данни на Министерството на вътрешните работи Макрон получава на първия тур 27.6 процента от гласовете. Пет години след влизането си в Елисейския дворец той успява следователно да подобри представянето си на първия тур с 3 процентни пункта.

Неговата съперничка Льо Пен остава на второ място с 23.4 процента или с 2 процентни пункта повече в сравнение с първия тур отпреди пет години.

На трето място се класира Жан-Люк Меланшон с 21.9 процента, което е с 1.9 процентни пункта повече в сравнение с предишната президентска кампания.

Журналистът и полемист Ерик Земур, който преди няколко месеца нахлу в кампанията и сякаш от него се очакваше много, сега е едва с 7 процента от гласовете.

Най-старите и доскоро смятани за утвърдени френски партии - "Републиканците" и Френската социалистическа партия, излъчили и двете жени кандидатки за президент, буквално се сринаха.

Валери Пекрес, кандидатката на дясната партия "Републиканците" и областен управител на столичния регион, получи едва 4.7 процента. В началото на кампанията някои анализатори дори намекваха, че тя може да е голямо предизвикателство за Макрон и да се класира на балотаж срещу него.

Кандидатката на социалистите и кметица на Париж Ан Идалго има едва 1.7 процента.

Така двете големи традиционни партии са и големите губещи на тези избори, посочва "Фигаро".

Тези резултати се вписват в контекста на увеличаването на процента на въздържалите се от гласуване. Сега те са били малко над 25 процента, а преди пет години са били 22.2 процента.

И сега започва новата битка, като според няколко социлогически проучвания Макрон ще победи Льо Пен с 51-54 процента срещу 46-49 процента, отбелязва "Фигаро".

Макрон вече не може да разчита на общ фронт срещу Льо Пен

Френският президент Еманюел Макрон няма да може да разчита на традиционния фронт срещу крайната десница на френските избиратели на балотажа и ще трябва да интензифицира кампанията си, ако иска да победи Марин Льо Пен, която успешно се представя за по-умерена.

Макар прогнозите да бяха Макрон да спечели повече от получените на първия тур 28 процента, с които подобри резултата си от 2017 г., президентът не може да разчита на сигурна победа. Анкетите прогнозират негова победа с незначителна разлика срещу Льо Пен на балотажа на 24 април. Още.

Как ще протече кампанията за втория тур?

Макрон планира голям митинг в Марсилия по Великден. А Льо Пен вече призовава всички, които не са гласували за Макрон да се присъединят към нея.

Ако трябва да се обобщи резултатът от първия тур с няколко думи, то те са следните:

Първо, по-добро представяне и на Макрон и на Льо Пен в сравнение с първия тур отпреди пет години. Второ, пробив на Меланшон. Трето, провал на Земур. Четвърто, изгубени илюзии и за Пекрес, и за Идалго, и съответно и за двете традиционни френски партии, отбелязва "Фигаро".

Нова предизборна кампания започва от днес за Макрон и за Льо Пен, пише Франс прес и подчертава, че допитванията може и да сочат победа на Макрон на втория тур, но с по-малка преднина пред Льо Пен в сравнение с 2017 г. Тогава той получи 66 процента. Сега според института "ИФОП-Фидюсиал" той ще получи 51 процента, а Льо Пен 49 процента, а според "ИПСОС" той ще получи 54 процента, а Льо Пен - 46 процента.

Още от вчера вечерта двамата претенденти призоваха за обединение около кандидатурите си. Льо Пен прикани всички негласували да излязат на 24 април и се да се присъединят към нея, а Макрон заговори за готовност за създаване на нова структура, която ще обедини хората около него отвъд различията в едно голямо политическо движение на единството и на действието, припомня Франс прес.

Но както нещата изглеждат предрешени, то самият Макрон все пак предупреди, че нищо не решено все още, че играта все още не е приключила и че дебатите в идните 15 дни за бъдещето на Франция и на Европа ще са от решаващо значение.

Льо Пен също смята, че всичко ще се реши на 24 април и както обяви снощи пред привържениците си тя има визия за обединение на французите около идеята за социална справедливост и защита, което е гаранция за реализиране на хилядолетната идея за нация, която, по думите й, се противопоставя на разделението, несправедливостта и хаоса, наложени от Макрон в полза на определени среди от обществото.

Макрон пък иска една по-силна Франция, която да се впише в една по-силна Европа и ще продължава за създава и укрепва съюзите с големи демокрации.

Призив да се гласува срещу Льо Пен

Засега голямата неизвестна на втория тур на изборите ще бъде и колко процента избиратели ще се въздържат от гласуване, отбелязва Франс прес.

Редица от останалите 10 кандидати за президент пък вече призоваха да се гласува срещу Льо Пен. Сред тях беше и Меланшон. Комунисти, социалисти, еколози отправиха същите призиви. Кандидатката на десницата Валери Пекрес също.

Но до каква степен тези призиви ще дадат резултат, не е ясно, тъй като личността на Макрон понякога успява да раздели някои от избирателите на левицата и десницата.

Льо Пен пък може да разчита на подкрепата на Земур, а кандидатът суверенист Никола Дюпон-Енян също призова да се гласува за нея. Това са около 8 процента.

Победа на Льо Пен на втория тур би имала големи последици в международен план, предвид нейните враждебни позиции към евроинтеграцията и нейното желание да извади Франция от интегрираното командване на НАТО.

Нейна евентуална победа би постигнала и двоен прецедент за Франция - първа жена президент и първо изкачване до върховете на властта чрез избори на крайната десница.

Ключов момент в идните две седмици от новата кампания ще бъде 20 април, когато ще е традиционният телевизионен дебат между двамата кандидати, посочва Франс прес.

Льо Пен ще превърне втория тур на изборите в референдум за управлението на Макрон, а Макрон иска да реактивира републиканското обединение срещу крайната десница - това се очертава да бъдат идните две седмици във Франция, отбелязва "Монд".

От първия тур се откроиха няколко неща. Първо, крайнодесният полемист Земур пропусна залога, но наложи някои от темите си в предизборната кампания. За него остава утехата, че все пак е изпреварил дясната кандидатка Пекрес. Като цяло обаче това е болезнено поражение за него, тъй като той непрекъснато казваше, че ще стигне до втория тур. За него обаче остава натрупания опит във водене на подобна кампания. А темата за намаляване на миграцията във Франция, която той наложи в кампанията си, стана и една от дебатираните преди първия тур.

Второ, за лидера на радикалната левица "Непокорна Франция" Меланшон поражението на прага на втория тур е всъщност с привкус на победа. Той не успя да изпревари Льо Пен с няколкостотин хиляди гласа, но де факто консолидира първото си място в лагера на левицата.

Трето, социалистите постигнаха историческо поражение. Тук говорим за една партия, която оживяваше живота във френската политика в последните десетилетия. Сега нейната кандидатка Идалго получава едва 1.7 процента десет години след като социалистът Франсоа Оланд бе избран за президент на Франция. Тук говорим за главозамайващо рухване. Идалго дори чупи печалния рекорд на кандидата на социалистите Беноа Амон през 2017 г., който получи тогава 6.3 процента. Това поставя социалистите в трудна позиция в навечерието на парламентарните избори през юни, вещае разделение в партийните редици и несигурно партийно бъдеще.

Четвърто, поражението на кандидатката на десноцентристите "Републиканците" Пекрес също събужда призраците на партийното разделение. С нейните под 5 процента тя постави антирекорд - никога кандидат на партията не е постигал такова поражение. Сега Пекрес казва, че ще гласува по съвест за Макрон, но не всички в нейната партия споделят това решение.

Пето, с малко над 4.5 процента кандидатът на еколозите Яник Жадо пък така и не успя да направи предизборната си кампания запомняща се за избирателите и де факто резултатът му е пропуснат повод на френската екологична десница да наложи екологичните си политики.

"Това не е римейк". Финалният киноафиш, от дълго време обявяван, е сигурен сега след изхода от първия тур. Но внимание, нещата може да не се случат както се случиха преди пет години на втория тур на изборите. Тогава един млад политик, никога не явявал се на преки избори, успя да влезе в Елисейския дворец. Но сега трилърът отпреди пет години преминава в съспенс - никога възходът във властта на крайната десница не е изглеждал по-малко невероятен, отбелязва "Либерасион".

Как са гласували французите?

Чиновниците и пенсионерите са гласували за Макрон, а работниците за Льо Пен, показва допитване на агенция "Елаб".

Досегашният държавен глава е подкрепен от една трета от чиновниците и 40 процента от пенсионерите на първия тур на изборите. А за Льо Пен са гласували 42 процента от работниците, отбелязва телевизия Бе Еф Ем Те Ве в коментар за изхода от първия тур.

Любопитно е, че младите от възрастовата група 18-24 години са гласували най-вече за лидера на радикалната левица Меланшон. Той получава 34 процента от тази възрастова група, а 25 процента от нея отиват за Макрон и 17 за Льо Пен. Така новото поколение осъзнати французи явно се разпозната най-добре в идеите на радикалната левица, вместо в тези на младия държавен глава или в крайнодесните позиции на Льо Пен.

И ако афишът обещава повторение на филма отпреди пет години, то политическият пейзаж във Франция се промени дълбоко за този период и дуелът между Макрон и Льо Пен се очертава различен, отбелязва медията.

Льо Пен успя да нормализира имиджа си, докато републиканският фронт ще бъде труден за сплотяване пред крайната десница. Марин Льо Пен се представи като обикновен кандидат, показващ снимки на котки в профила си в "Инстаграм", хората я срещаха из пазарите, тя направи и някои откровения за живота си на сама жена. Като цяло тя води кампания, насочена към обикновените хора в малките градове, казва политологът Жан-Ив Камю, специалист по крайната десница.

А на фона на още по-радикалния от нея Земур, нейната кампания, насочена към покупателните способности на сънародниците й, изглеждаше по-умерена и балансирана. Не е изключено сега за нея да гласуват и част от привържениците на Пекрес, която насочи кампанията си към въпросите, свързани със сигурността, тема, която е предпочитана и за Льо Пен. Някои от привържениците на Меланшон също биха се насочили към Льо Пен.

А от друга страна републиканският фронт от 2017 г. сега изглежда в клинична смърт, отбелязва Бернар Санан, ръководител на социологическата агенция "Елаб".

Преди пет години много кандидати призоваха да се гласува за Макрон, сега ситуацията е различна. Например в редиците на "Републиканците" Ерик Сиоти, който се провали на първичните избори срещу Пекрес, заяви, че не се разпознава в идеите, защитавани от Макрон. Други от републиканските среди може също да имат този проблем. Сега в самите редици на "Републиканците" има хора, които са убедени, че кандидатът, който поражда по-малко желание да бъде отхвърлен, ще спечели.

А според проучване на института "Одокса" пък французите, които ще гласуват с желанието само, за да блокират победата на даден кандидат, а не защото са привърженици на противника му, сега са повече срещу Макрон (19 процента) вместо срещу Льо Пен (18 процента), коментира Бе Еф Ем Те Ве.

Иначе за Меланшон пък остава утешението, че е пропуснал с около 500 000 гласа второто място, но и, че неговият резултат е най-добрият резултат на класирал се на трето място кандидат за президент в Петата френска република, посочва телевизията.

За двете главни партии в управлението през Петата република 10 април се превърна в спускане в ада. Социалистите и републиканците регистрираха исторически провали, които бяха повод за лично разочарование на двете издигнати от тях кандидатки, пише телевизия "Франс 24", спирайки се върху един от акцентите от първия тур на изборите.

mediapool.bg