Порциите от студения резерв остават за Доган, Ковачки и Домусчиев

От девет месеца енергийният министър Теменужка Петкова говори, че се търсят начини за спасяването на реално фалиралата и все по-затъваща финансово държавна ТЕЦ "Марица Изток 2". Сред възможностите се сочи евентуално субсидиране с одобрен от Брюксел механизъм за капацитети в енергийната система. Той може да замени извършваните от държавния "Електроенергиен системен оператор" (EСО) плащания за сегашния студен резерв от електроцентрали, от който ТЕЦ "Марица Изток 2" изпадна през 2018 г. за сметка на придобитата от

почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна".

Отговорните за разработването, нотифицирането пред ЕК и въвеждането на този механизъм звена обаче още не са стигнали до никъде, въпреки че бизнесът иска това да стане възможно най-бързо. Срокът за разрешаването на плащанията за тези капацитети изтича в края на 2019 г., но Министерството на енергетиката и ЕСО все още продължават да анализират и прогнозират. При това не се ангажират със срок за изготвяне на механизма за капацитети, за който редица експерти смятат, че ще осигури прозрачно подпомагане не само за държавната ТЕЦ, но и за всички настоящи и бъдещи енергийни мощности, които могат да докажат икономически смисъл за съществуването си.

Потайностите на резервната разполагаемост

Междувременно изтичат договорите за студен резерв, сключени с пет електроцентрали за това, че в периода от 1 март до 30 юли 2019 г. ще държат в готовност производствени мощности от общо 580 МВ, които да се задействат при нужда. Това са контролираната от Доган ТЕЦ "Варна" (286 МВ), свързваните с енергийния бос Христо Ковачки

ТЕЦ-ове "Бобов дол" (125 МВ), "Марица 3" (76 МВ) и "Топлофикация Русе" (75 МВ), както и мощността на предприятието "Биовет" на бизнесмена Кирил Домусчиев (18 МВ).

Те получават между 9.18 и 9.20 лв./мегаватчас само за да са в режим на готовност да произведат определените им количества енергия. Ако се наложи и да ги доставят, те получават допълнителни пари. Как се формират съответните суми за реално произведения ток от студения резерв, каква е тарифата за МВтч и дали се плаща от ЕСО или от поръчителя на електроенергията, е пълна тайна.

Конфиденциална информация е и колко пъти и кои производители са задействали при нужда своите мощности, както и колко пъти и кои не са успели да спазят този свой ангажимент.

Според отчета на ЕСО за първото тримесечие на 2019 г. са похарчени 22.381 млн. лв. за закупуване на разполагаема мощност, което е с над 2 млн. лв. спрямо същите разходи преди година. Общо за тази цел през 2018 г. платените пари са 71.704 млн. лв, което е с над 5 млн. лв. повече в сравнение с 2017 г.

Сега ЕСО готви новите търгове за закупуване на разполагаемост за студен резерв от електроцентралите за периода от 1 август 2019 г. до края на юли 2020 г. Процедурите ще бъдат проведени през месец юли, казаха от ЕСО в отговор на въпроси на Mediapool.

Едногодишният период ще бъде разделен на лотове, а продължителността им ще бъде определена впоследствие.

До края на юли 2019 г. трябва да бъдат сключени договорите с участниците, спечелили търговете. Средночасовата разполагаема електрическа мощност за студения резерв ще се определи със заповед на енергийното министерство. Според заповед за студения резерв, необходим за следващия регулаторен период от 1 юли 2018 до края на юни 2020 г., става въпрос за средногодишна резервна разполагаемост от 650 МВ.

Милионите са резервирани за едни и същи играчи

Реално поне още една година не се предвижда никаква промяна в разпределянето на "порциите" от студения резерв, ако си послужим с терминологията на Ахмед Доган, който преди години призна, че той разпределя "порциите в държавата".

Вероятно те ще бъдат спечелени от досегашните дългогодишни играчи. Централите на Ковачки, които не отговорят на екозискванията и са тотално неконкурентни на свободния пазар със скъпите си цени, са неизменно абонирани за договорите с ЕСО.

Постоянно присъствие има и "Биовет", а новият фаворит при студения резерв е ТЕЦ "Варна". Централата, която като собственост на ЧЕЗ бе принудена да спре работа в началото на 2015 г. именно защото бе отрязана от студения резерв и нямаше приходи, се върна ударно на този пазар миналия август, а месец по-късно стана известно, че е станала собственост на Ахмед Доган.

Тогава изненадващо държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" се отказа от своя договор с ЕСО.

Официалното обяснение беше, че НЕК е поискала допълнителни количества ток, но така и не стана ясно как са били реализирани тези обеми от държавната въглищна централа. Новият собственик на ТЕЦ "Варна" Доган обаче бе посрещнат с държавен "бонус" от 27 млн. лв. по линия на студения резерв.

Преди дни от ТЕЦ "Варна" обявиха, че със сигурност ще играят и в новите търгове и дори били готови да участват с 400 МВ разполагаема мощност от три блока, вместо досегашните два.

Предстои да се види кои ще са печелившите от новото раздаване за студения резерв, но изненади реално не се очакват.

Непрозрачното харчене продължава

Все така непроменено остава и непрозрачното изразходване на солидни годишни суми за енергиен резерв, за който така и не става ясно доколко всъщност се използва от системата.

Няма съществена промяна и след проведените през есента на 2018 г търгове за разполагаемост и от големи потребители на електроенергия, които при поискване да ограничават производствените си мощности и да получават пари за спестената и пренасочена към по-нуждаещи се консуматори.

С договори за общо 1.2 млн. лв. се сдобиха държавните мини "Марица Изток" и пернишкия завод "Стомана Индъстри". Техните ангажименти, които били тестови, за да се установи по кое време е най-добре да се прилага този механизъм за осигуряване на енергия, приключиха в края на февруари. От ЕСО не са обявявали нови търгове, защото нямало нужда от допълнителна нетна разполагаемост.

"Обмисля се идеята за новия регулаторен период да бъдат провеждани търгове за закупуване на разполагаемост от потребителите през цялата година за определен времеви период на денонощието. Решенията за броя на лотовете и цената за разполагаемост ще бъдат известни след официалните решения на КЕВР за цените за новия регулаторен период", заявиха от преносния оператор.

Реформа? Забравете поне за година!

От отговорите на ЕСО до Mediapool стана ясно, че исканите от бизнеса капацитети за разполагаемост за всички електроцентрали, които ще решат проблемите им с липсата на пари по одобрен от ЕС механизъм, остават за неизвестно кога.

"Механизмите за капацитет се разглеждат като вид държавна помощ и следва да се нотифицират пред Европейската комисия при отчитане на изискванията на насоките относно държавната помощ и разпоредбите на законодателство, уреждащо предоставянето на такава държавна помощ. Въвеждането на мярката "механизъм за капацитет" е относително дълъг процес, който изисква множество анализи, доказващи, че за разглеждания дългосрочен период, за съответната държава ще е вероятно да възникнат проблеми с адекватността на ресурсите", посочват от ЕСО.

"Трудно е да се прогнозира времето за въвеждане и резултатите от една такава мярка, предвид задължителното условие преди това тя да бъде одобрена от Европейската комисия. Трябва да се вземе под внимание и новият пакет "Чиста енергия за всички европейци", който определя нови правила по отношение на механизмите за капацитет: изискванията към тях и пътя за въвеждането им от държавите членки", обясняват още от държавното дружество.

"Отчитайки законодателната рамка, както и че въвеждането на такъв механизъм за капацитет е процес, изискващ дългосрочен анализ на адекватност на системата при различни сценарии на развитие на пазара, на този етап е твърде рано да се определи подходящият механизъм за капацитет", завършват отговорите на ЕСО.

Тази реакция идва на фона на препоръката на ЕК отпреди дни към българския интегриран план "Енергетика и климат" да обяви конкретно всички субсидии в енергетиката и да изготви план за прекратяването им. Това трябва да стане до края на 2019 г.

А междувременно управляващите в държавната енергетика остават във фазата на намеренията и говоренето. Което обаче няма да помогне на все по-затъващия финансово сектор, засегнат не само от европейски политики за ограничаване на въглищните централи и скъпите парникови емисии, но и от силно изкривена политика на ценообразуване в България, противоречаща на пазарната логика.

mediapool.bg