България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Най-малко седем души са били обект на незаконно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) през миналата година, съобщи Националното бюро за контрол на СРС. В това число влизат незаконното подслушване и проследяване на граждани
Бюрото съобщава, че са уведомени компетентните държавни институции и предстои да бъдат уведомени засегнатите лица.
По време на протестите по искане на прокуратурата са били подслушвани стотици протестиращи срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор.
Сега става ясно, че много от тях са били подслушвани напълно законно като заподозрени по образуваното тогава делото за течащ държавен преврат.
През миналата година 142-ма граждани са подали сигнали с твърдения, че спрямо тях са прилагани неправомерно разузнавателни средства. Бюрото се е самосезирало по отношение на други 149 души. Част от проверките по сигналите от миналата година продължава, от което се разбира, че е възможно да се открият още случаи на незаконно подслушване.
Предстои да бъде взето решение за уведомяването на пострадалите граждани.
Само преди седмица Европейският съд по правата на човека отново осъди България за прекомерното и безконтролно подслушване с използване на специални разузнавателни средства и трафични данни от мобилните оператори.
Решението на съда бе публикувано във вторник и с него се приема, че България системно нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот, което е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
В случая е важно да се отбележи, че решението на европейския съд засяга т.нар. законно подслушване, което е сметнато за прекомерно и безконтролно.
Правата на гражданите се нарушават веднъж със самата система за тайно наблюдение в България и втори път - със съхранението и употребата на данните, събрани със специални разузнавателни средства, смята съдът.
Решението на ЕСПЧ е по жалбата на известните български правозащитници адв. Михаил Екимджиев и адв. Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата юристи – Асоциация за европейски интеграция и права на човека и Фондация "Програма достъп до информация".
Делото е заведено по жалба, че в България комуникацията на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Двамата юристи твърдят, че законите, уреждащи тези въпроси, не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно подслушване и злоупотреби.
България веднъж вече беше осъдена заради подслушването, но така и не предприе адекватни мерки. През 2013 година България създаде Националното бюро за контрол на СРС, но след отстраняването от него на Бойко Рашков и адв. Георги Гатев институцията потъна в пълно мълчание.
Резултатът е, че почти 100% от исканията на прокуратурата и специалните служби за прилагане на СРС са уважени, а съдебният контрол върху тяхната законосъобразност и обоснованост е формален и фрагментарен, се казва още в жалбата.
Европейският съд изрично подчертава, че членовете на националното бюро нямат право на достъп до всички документи от досъдебните производства, свързани с употребата на СРС. По този начин бюрото се обезмисля, а съдебният контрол е сведен до формална проверка, без да се преценява необходимостта и дали искането отговаря на законовите изисквания.
mediapool.bg
