Думи за сбогом с Албена Ивайлова

Снощи ни сполетя трагична вест - на 49 години почина Албена Ивайлова – журналистка, водеща и експерт по връзки с обществеността и публични комуникации, но преди всичко колега и приятел.

Тъжната вест съобщи приятелят на семейството й – бившият депутат Гроздан Караджов, с когото работеха заедно по различни каузи.

Албена Ивайлова е издъхнала в Окръжна болница от пневмония – усложнение от рака на гърдата, с който се бореше от три години.

Тя е родена на 2 юни 1969 г. в София. Завършила е журналистика и културология. От години се занимава с връзки с обществеността и публични комуникации.

Албена Ивайлова е сред основателите на новините в Нова телевизия от създаването ѝ през 1995 г. - като редактор и водещ. Кариерата ѝ минава и през Канал 3, в. "Култура", в. "Стандарт", радио "Витоша" и други.

В периода 1999 - 2000 г. беше ръководител на пресцентъра на правителството на Иван Костов.

След това се занимаваше с публични комуникации и връзки с обществеността.

Загубата на Албена е непрежалима за нейните колеги и приятели, но нашите мисли и подкрепа сега са за най-близките й хора – нейното семейството и дъщеричката й.

Българското дружество за връзки с обществеността се обърна към мен с молба за кратък текст за Албена, който да бъде поместен заедно с казаното от други колеги в специалния бюлетин на БДВО, посветен на нея.

Но как се пише в такива моменти?

На няколко пъти се опитвам да започна моето послание за Албена Ивайлова и на всяка дума се запъвам, защото ми е невъзможно да си представя, че нея вече я няма. В един момент си представих какво би казала Албена за всички наши съкровени излияния и си мисля, че би избухнала в смях: айде стига с тия панегирици. Ето такъв човек беше тя – земен, всеотдаен, разсъдлив, раздаващ се, но без претенции за величие и зареден с жизнеутвърждаващо чувство за ирония и самоирония. Не че не вземаше нещата насериозно – напротив. Всяко нещо, с което се заемаше, ставаше неин личен проект, влагаше професионализъм, влагаше и емоция. Идеалист, както мнозина от нашето поколение, Албена приемаше пиар професията и журналистиката и като кауза, която служи на по-високи цели. Тя водеше битка за каузи. И разбира се, страдаше, когато се сблъскваше с мерзости, с лицемерие, с дребните сметки на дребните души...

Нейните професионални качества бяха безспорни и смятам, че всеки, който е работил с нея, е усещал, че може да разчита на правилна преценка, честен подход и истинска грижа – почти изчезващи качества в днешния свят на евтина пиар манифактура и лесни пари.

Най-ярките ми спомени за нея обаче са свързани с най-съкровените й битки. Помня как се черпихме и радвахме, когато се разбра, че е надделяла коварната болест – както се оказа, временно. Помня с колко топлота и вихър в душата ни разказваше за първата среща с дъщеричката си. Никога няма да забравя чудодейното озарение на лицето й, когато настъпи денят Али да дойде при нея.

И да, вярвам, че човек струва толкова, колкото може да даде, а не толкова, колкото е взел. А Албена даваше всичко, раздаваше най-ценното, от което човек има нужда – любов, доброта и човечност. Правеше го естествено, с усмивка и с онази дълбока мъдрост на преживяното страдание.

Светъл път, Албена!

mediapool.bg