Младите в България са по-ангажирани с благотворителност от възрастното поколение

Младите хора в България са значително по-склонни да даряват пари и да работят като доброволци за каузи, от които се интересуват, в сравнение с по-възрастните поколения. Това сочи докладът "Дарителството в България 2019", публикуван от фондация Bcause. Проучването има за цел да осигури по-добро разбиране за това как, защо и за какво даряват хората в България.

Най-младите хора, тези на възраст между 18 и 24 години, е по-вероятно да са дарили през последните 12 месеца от по-възрастните от тях (72% спрямо 51%). Също така, хората на възраст между 18 и 34 години са по-склонни да бъдат доброволци от всички останали - 45% срещу 34%.

Анализът показа още, че над половината българи (51%) са дарили пари през последните 12 месеца в полза на благотворителни или религиозни организации, или директно са подкрепили някого.

Подкрепата за деца е най-популярната кауза за българите. Над 53% от даряващите са избрали тази кауза, показва проучването.

Типичното дарение за последните 12 месеца е на стойност 100 лв.

Даряването на пари в брой е най-популярният метод (57%), следвано от дарителски кутии в магазини или супермаркети (52%) и изпращане на дарителски SMS-и (46%).

Най-често срещаното обяснение за причината за дарителския акт е убеждението, че всички ние трябва да подкрепим решаването на основните социални проблеми. Това споделят всеки двама от петима анкетирани (45% ).

Около една трета (34%) споделят, че са участвали с доброволен труд през последната година, като отново първото място заема каузата "подкрепа на деца" (46%).

Над една трета от анкетираните (34%) са подписали петиция през последните 12 месеца.

Мнозинството от българите чувстват, че благотворителните организации оказват позитивно влияние върху държавата като цяло, на международно ниво, както и в тяхната общност и населено място.

Най-популярните каузи сред доброволците са подкрепа за децата (46%), следвани от възрастните хора (34%), бедните (33%) и хората с увреждания (26%).

Убеждението, че всички ние трябва да помогнем за решаването на социални проблеми, е най-честата причина, дадена от българите за това защо са дарили пари. Този мотив посочват 45 на сто от анкетираните. Това е особено важно за жените (51%).

Следващите най-цитирани причини са, че дарителите така се чувстват добре (43%) и искат да помогнат на хората, които са по-малко щастливи от тях (37%).

Как са похарчени дарените пари е аргументът, който би накарал българина да дарява повече пари (61%).

Повече от половината (54%) казват, че биха дарили повече, ако печелят повече. По-голяма прозрачност в сектора също е от значение, като една трета се позовава на тази причина. Само 3% казват, че нищо няма да ги насърчи да даряват повече в бъдеще.

За сравнение Световният дарителски индекс на КАФ 2018 показва по-ниски нива на дарителска активност у нас - помощ на непознат (42%), даряване на пари (18%), доброволчество (5%). Разликата идва от това, че Световният дарителски индекс се основава на поведението на хората само през един месец на годината, обикновено летен, коментира Елица Баракова, изпълнителен директор на фондация Bcause.

Затова, според нея, можем да твърдим, че като правило хората в България даряват и работят като доброволци, но не през цялата година, а кампанийно. Редовното дарителство е по-слабо разпространено сред нашите сънародници.

Все пак, резултатите от новото проучване "Дарителството в България" дава надежда, че у нас живеят активни и ангажирани млади хора и е въпрос на време това поведение да се превърне в масова култура, смята Елица Баракова.

mediapool.bg