Читателите все така не искат да плащат за новини

Новинарските организации са изправени пред предизвикателството на технологичните гиганти и са дестабилизирани заради по-общата липса на доверие, но имат r един много по-дълбок проблем - повечето хора не искат да плащат за онлайн новини, констатира тазгодишният доклад на Института на Ройтерс за изследване на журналистиката.

Бързо ускоряващият се мобилен интернет и смартфоните предизвикаха истинска революция в областта на поднасянето на новините и разрушиха бизнес моделите на много новинарски организации през последните 20 години, което доведе до спад в приходите, до съкращения и до поемане на контрола от една компания върху друга.

Масовата миграция на рекламите към американските технологични гиганти, като Фейсбук, Гугъл и Амазон, засегнаха постъпленията, докато повече от половината от населението на света сега има достъп до новини чрез интернет връзка.

Дали обаче хората наистина ще плащат за новини?

Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката казва в годишния си доклад за дигиталните новини, че повечето хора не биха плащали за онлайн новини и че през последните шест години има само малко увеличение на съотношението на хората, които искат да плащат за това.

В България се връща партийният контрол над медиите

В частта, посветена на България се посочва, че в страната едва 7 процента от хората плащат за да получават онлайн новини и това е сред най-ниските нива в класацията. Но дори и в развити медийни пазари данните не са много по-високи - 8% в Германия плащат за новини, по 9% - във Великобритания и Франция, 16% - в САЩ. На върха са Норвегия и Швеция, където съответно 34 на сто и 27 процента от хората плащат за онлайн новини.

В България се връща контролът на партиите над медиите, пише още в изследването. Като пример за това е посочена Телевизия Европа, управлявана от Георги Харизанов, който бе висш държавен служител в предишното правителство на ГЕРБ, но бе уволнен заради лъжи за образованието му. Той в момента е тенис партньор на премиера Бойко Борисов, посочва се в доклада. Покупката на Нова ТВ от близките до правителството и министър-председателя братя Кирил и Георги Домусчиеви, също е отбелязана в доклада, както и пускането на партийната телевизия на БПС - БСТВ.

Данните за медийния пазар в България в доклада на Ройтерс

Според изследването, в световен мащаб дори сред онези, които плащат, има така наречената "умора от абонамента" - мнозина са отегчени от това, че от тях се иска да плащат за толкова много различни абонаменти. Много хора ще предпочетат да плащат за филми или музика, вместо за новини. Така че някои медийни компании ще пропаднат.

Объркване, притеснение, но и нежелание да се плаща

"Няма индикации, че мнозинството от хората са готови да плащат за онлайн новините, въпреки че мнозина признават, че информацията в интернет е често пъти поразителна и объркваща", казва Ник Нюман, старши научен сътрудник в Института на Ройтерс.

Данните от годишното изследване сочат още, че 55% от анкетираните са притеснени от дезинформацията и този дял на много места се увеличава въпреки усилията на правителства и на социални мрежи да ограничат ефекта от фалшивите новини. Във Великобритания например 75% казват, че са загрижени от това, че трудно различават кое е истинска и кое е измислена новина в интернет, а това е увеличение с 12 пункта само за една година. Близо една четвърт от хората по света (и цели 40% в САЩ) казват, че реагират, като се обръщат към "по-почтени" източници на новини (макар че е оставено на анкетираните сами да определят какво влагат в този термин).

Предизвикателствата остават

"Някои от най-големите марки вече показаха, че са способни да привличат голям брой платени абонати, но пътят напред ще бъде осеян с повече предизвикателства за други собственици на медии", допълва той.

Въпреки че много новинарски организации ограничават безплатния достъп до информации и някои отчитат увеличаване на дигиталните абонаменти, има малка промяна в съотношението на хората, плащащи за онлайн новини, като изключим ръста в периода в САЩ между избирането на Доналд Тръмп за президент и неговото встъпване в длъжност през 2016-2017 г.

В Съединените щати онези, които плащат за новини онлайн, вероятно са висшисти и заможни - вестниците "Ню Йорк таймс", "Уолт стрийт джърнъл" и "Вашингтон пост" се справиха добре в цифрово отношение.

Остава си обаче фактът, че около 40 процента от новите дигитални абонаменти на "Ню Йорк таймс" са за кръстословици и готварски рубрики, казва Институтът на Ройтерс, като се позовава на статия на "Вокс".

Във Великобритания около една трета от анкетираните казват, че избягват новините заради Брекзит. Хората, гласували за излизане от ЕС, заявяват, че са избягвали новините, защото те ги натъжават, и допълват, че не могат да разчитат, че новините са верни. Тоест във Великобритания не е имало увеличаване на интереса към новините в резултат на Брекзит.

Заплахата на забавното съдържание

В момент, когато се борят за повече приходи, новинарските организации са изправени пред нарастваща заплаха от доставчиците на услуги в света на шоубизнеса като Нетфликс (Netflix), Спотифай (Spotify), Епъл мюзик (Apple Music) и Амазон прайм (Amazon Prime).

"В някои държави също така е възможно да настъпва умора от абонаментите, като мнозинството от хората предпочитат да харчат ограничения си бюджет за развлечение (за Нетфликс или Спотифай) вместо за новини", казва Нюман в доклада.

"Не е изненадващо, че новините са доста назад в списъка в сравнение с други услуги като Нетфликс и Спотифай - особено за по-младата половина от населението, когато стане дума за плащане", допълва той.

Запитани какъв медиен абонамент ще изберат, ако имат възможност само на един за следващата година, едва 7 процента от хората под 45 години казват, че ще изберат абонамент за новини. Докладът на Института на Ройтерс показва, че 37 процента ще предпочетат онлайн видеото, а 15 процента - онлайн музиката.

Новинарските агрегатори (компютърна програма, която интегрира новините от множество новинарски източници в интернет) също изчакват удобна възможност за действие: Епъл Нюз плюс предлага единичен абонамент за достъп до някои топ издания, включително "Тайм", "Атлантик", "Ню Йоркър", "Вог", "Уолстрийт джърнъл" и "Лос Анджелис таймс".

Това може да лиши издателите от пряка връзка с потребителите, ограничавайки информацията, с която те разполагат, за да направят целевото рекламиране по-ефективно и по-полезно.

"Въпреки по-големите възможности за платено съдържание е по-вероятно осигуряването на повечето комерсиални новини да остане безплатно за употреба, да бъде зависимо от нискодоходното рекламиране, да е един пазар, в който големите технологични платформи ще държат повечето карти", казва Нюман.

"Тогава надпреварата за внимание ще бъде по-ожесточена, а журналистическата репутация ще бъде по-изложена на риск и диверсифицираните потоци на приходи и умните стратегии ще бъдат от най-критично важно значение за оцеляването", допълва той.

"Ипсос": 86% от потребителите са се подлъгвали по фалшива новина

В същото време глобално проучване на "Ипсос" показва, че цели 86 процента от потребителите на интернет признават, че са се подлъгали по фалшиви новини. Според проведеното в 25 държави, сред 25 000 интернет потребители, изследване сочи, че основната платформа за разпространяване на подвеждаща информация е социалната мрежа Фейсбук.

Участниците в анкетата смятат, че както правителствата, така и медийните компании трябва да се борят с проблема. Фалшивите новини допринасят за растящото недоверие към информацията в интернет и има негативно влияние върху икономиката и политическите дебати.

САЩ е на първо място по разпространяването на фалшиви новини, смятат анкетираните. Следват ги Русия и Китай. Най-лековерни се оказали жителите на Египет. Най-скептични към фалшивите новини били гражданите на Пакистан.

Резултатите от проучването показват още, че потребителите по света изпитват растящо недоверие към социалните мрежи. Те иматт притеснения за опазването на личните им данни,събирани и съхранявани от интернет компаниите.

mediapool.bg