"Няма да им дадем нашето Средновековие" или как върви решаването на споровете със Скопие

"България не трябва да отстъпва от позицията си, колкото и години да са нужни Северна Македония да признае фактите", коментира проф. Кирил Тополов от българо-македонската комисия, която трябва да изчисти историческите спорове между двете страни.

Комисията бе сформирана с договора за добросъседство от 2017 година, но не постигна почти никакви резулатати. В последната година позициите и на политическо, и на експертно ниво, се втвърдяват. След решението на София да не одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС миналата година, отношенията се влошиха още повече.

"Доста хора бъркат Европейския съюз със Съветския съюз, откъдето се казваше кой какво да прави и как да мисли", каза проф. Кирил Топалов пред бТВ.

"ЕС е съвършено друга конфигурация. Съюзът може да даде някаква препоръка, тъй като всички ние желаем Западните Балкани за де се присъединят, то е наша инициатива – на България, но при определени условия", уточни професорът.

По думите му опитът на Скопие да приложи натиск върху България по време на германското председателство не успя – от Германия казали да се разберем помежду си. Той припомни, че отношенията между Северна Македония и Гърция буксуваха над 25 г.

"Това не промени с нищо нещата, гърците казаха: ние няма да отстъпим – да им дадем нашата Античност. А ние няма да им дадем нашето Средновековие и не само – периода до 1944 г. Този народ е с българско самосъзнание, независимо от това, че е бил след войните ту под гръцко, ту под сръбско робство, но от 1944 г. им признаваме идентичност. Те обаче не се задоволяват с това и искат част от средновековна България да се нарича Македония", каза проф. Топалов пред бТВ.

В същото време македонският президент Стево Пендаровски потвърди, че страната му настоява за включването на историци от трети страни в комисията.

"При последната ми визита в Брюксел казах, че е много важно българската страна да дефинира дали проблемът, който те сами наложиха, е от политически или исторически характер. Ако е от политическо естество ние имаме веднага готовност да разговаряме за правовия ред, за борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за свободата на медиите, за професионалната администрация - това са европейските стандарти за преговори и членство. Ако това е исторически спор, тогава той трябва да остане в рамките на историческата комисия и там да потърсим помощ от независими експерти. Надявам се, че с помощта на ЕС може да се приеме, че е по-добре да се присъединят 2-3-ма историци от трети страни, които познават региона и тези исторически периоди", каза Пендаровски пред списание "Фокус", цитиран от БГНЕС.

Преди ден служебното правителство обяви, че няма намерение да променя позицията за Скопие. Така амбицията на македонските власти да започнат преговори в рамките на тази година едва ли ще се реализира.

Македонските управляващи в последните месеци повтарят, че няма да преговарят по никакъв начин на тема "идентичност и език", като дори техническите преговори между двете страни са блокирани.

mediapool.bg