Напрежението ескалира: София обвини Скопие в "тоталитарен наратив"

Напрежението между София и Скопие ескалира в сряда с нова сила, след като правителството обвини македонските управляващи, че водят дипломатическа и медийна кампания за дискредитирането на българските позиции и обяви, че "с наследен тоталитарен исторически наратив трудно ще бъде намерена подкрепа от България".

В отговор македонският премиер Зоран Заев отново втвърди тона към София и каза, че българското вето върху преговорната рамка на Северна Македония е "безотговорна грешка, напълно ирационална и обидна за македонците".

България отказа да "пусне" Скопие към ЕС в рамките на германското ротационно председателство, което завършва в края на годината, което предизвика политическа турбуленция в Северна Македония.

Преговорите между двете страни трябва да продължат, но не е ясно как може да бъдат изчистени двустранните проблеми при тази атмосфера.

По-рано Заев каза, че очаква да има промяна в отношенията след изборите в България, но към момента се наблюдава национален консенсус за по-твърд курс към Скопие. От парламентарно представените партии само ДПС е за по-умерено поведение.

"Скопие да се откаже от манипулациите"

"Време е правителството на Република Северна Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределение и идентичността на гражданите на Република Северна Македония или правото им да наричат езика си както пожелаят", посочва българското външно министерство в своя позиция.

Дипломатическото ведомство реагира, след като Скопие определи ветото на София върху преговорната рамка "като безотговорна геостратегическа грешка". Вчера и министърът по европейските въпроси на Германия Михаел Рот, която председателства Европейския съвет до края на годината, коментира, че ветото на София застрашава сигурността на Съюза.

Въпреки европейския натиск София потвърди, че към момента остава в сила ветото й върху преговорната рамка на Северна Македония. Предвид това, че и останалите страни членки отказаха да отразят в нея българските изисквания.

"Предложенията на България за включване в Преговорната рамка за Република Северна Македония са основани на ясни прецеденти, но за съжаление не бяха подложени на обсъждане от сегашното председателство", посочват от МВнР

"Утвърждаването на Скопие не може да е в ущърб на българските интереси"

От министерството припомнят, че България е държавата, която първа в света призна независимостта на Република Македония, с което стартира процеса на международното признание на младата тогава държава, а през годините й оказа помощ в най-тежките моменти.

"Тази помощ продължава и понастоящем.Република България не приема обаче утвърждаването на идентичността на гражданите на Република Северна Македония да се извършва в конфронтация със съседните държави и в ущърб на техните национални интереси", посочват от Външно министерство.

"Изхождайки от отговорността си да не внася отворени въпроси в рамките на ЕС и да защитава неговите интереси, ценности и авторитет, Република България ще продължи да търси трайни решения, които да позволят по-нататъшно развитие на двустранните отношенията и оптимален процес на преговори на Република Северна Македония с ЕС", добавят от там.

България вече обясни, че има три основни изисквания за преговорната рамка: добросъседските отношения да бъдат критерий за членството на Северна Македония в Европейския съюз, да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония и формулировката за езика да бъде "официалния език" на страната-кандидат, а не "македонския език".

Пречки за бизнеса и подкрепа за македонско малцинство

Само няколко часа по-късно специалният пратеник на македонското правителство за България Владо Бучковски се срещна с вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов.

"Едностранно блокиране и политизиране на работата на комисията по история и образователните въпроси, административни пречки пред бизнеса, неофициална подкрепа на организации с претенции за македонско малцинство у нас и др.“, каза Захариева след срещата.

Тя отбеляза още, че антибългарската кампания и опитите за дискредитиране на България пречат на двустранните отношения.

"България няма претенции как се самоопределя една част от македонското общество, но това самоопределяне не може да става за сметка на присвояване на части от българската история и идентичност. Освен това, в бившата югорепублика има и немалко хора, които определят себе си като българи, а езика си като български и това тяхно право не може да бъде отричано и потискано", каза от своя страна вицепремиерът Красимир Каракачанов.

По думите му "българският народ няма да приеме никакъв компромис нито с историческите факти и с общата история на България и Македония до 1944 година, нито с кръвта на над 200 000 души, загинали не като окупатори, а за свободата на своите братя в Македония“.

Владо Бучковски е бивш премиер и назначаването му за специален пратеник бе прието положително от София.

Той каза от своя страна, че е нарушено доверието между двете страни.

"Съгласихме се, че в периода, който предстои е много по-добре да се хвалим с дела, а не с празни приказки“, каза той.

Заев: България не намери сили да постъпи европейски

В сряда вечерта последва и нова реакция от страна на македонския премиер Зоран Заев. По думите му ветото е "безотговорна грешка".

"България наложи вето и наруши Договора за добросъседство и приятелство, като застана по този начин на пътя на нашата европейска интеграция, за която институциите на ЕС и държавите-членки, включително и България, няколко пъти потвърдиха, че изпълняваме напълно условията”, каза македонският премиер в обръщение към гражданите.

"България не намери сили да постъпи европейски. България си позволи жест, който не демонстрира нито приятелство, нито братство”, каза той.

В последните седмици Заев показа, че е готов на отстъпки към България, но сега отново втвърдява тона.

"Позицията на България е напълно ирационална и обидна за македонците и за целия народ. През ХХI век не е нито европейско, нито демократично да кажете на друг как да се чувства, как да се самоопределя. Не е европейски да пишете историята на друг народ, да му налагате идентичност на друг народ и да го убеждавате да го приеме”, каза Заев, цитиран от БГНЕС.

Тези условия не са приемливи за Северна Македония, за македонския народ и за всички граждани, смята той.

Зоран Заев предупреди, че няма да позволи да бъде застрашена "антифашистката идентичност на нашата страна”.

Македонският народ в името на бъдещето може да прости и да се извини, но никога не е посягал към чуждото, посочи Заев.

За съжаление, процесът на разширяване като стратегическа цел на ЕС беше спрян от Република България от позицията ѝ на държава-членка.

"Става въпрос за безотговорна и тежка геостратегическа грешка. Добре е, че нашите международни приятели и съюзници не я премълчават.Нашите съюзници не мълчат, тъй като добре знаят, че показахме приятелство и добра воля спрямо България. Разговаряхме с искрените намерения някои части от нашата обща и свързана история да могат да бъдат тълкувани от двете страни на границата. Подобна мултиперспективност на историята, която е неоспорима, все пак не може да засяга универсалното право на самоопределение на идентичността, езика и културата или на самобитността", каза македонският премиер.

Берлин: Въпрос на време е Скопие да започне преговори за ЕС

На този фон местният "Независен вестник" пише, че германското председателство на ЕС е уверило Скопие, че стартът на процеса е въпрос само на време.

За министъра по европейските въпроси на Германия Михаел Рот това вето представлява и лично разочарование, и застрашаване на сигурността на целия регион, а и на Европа за дълъг срок, пише изданието, цитирано от БТА.

Смятам, че е пълна трагедия, че след дългото време, похабено за решаване на въпроса за името с гърците, българите поставиха искания към Република Северна Македония по вътрешни причини, заявила Мадлин Олбрайт, бивш държавен сектретар на САЩ, пише в. "Република".

На изслушване пред комисията за външни работи към Камарата на представителите на американския Конгрес на въпрос на конгресмена Грегъри Микс, Олбрайт заявила, че новата администрация на Джо Байдън трябва да работи с Брюксел, за да може страните, които се стремят към ЕС, да не останат в чакалнята заради своите съседи, пише изданието. Според Олбрайт трябва да се постави въпросът как България изпълнява своите задължения към ЕС, пише скопският вестник.

След ветото на България трябва да бъдем смирени и трезви, трябва да се държим като възрастни. Не трябва да повтаряме грешката от срещата на върха на НАТО в Букурещ 2008 г., когато хванахме трета пътека. Нашето истинско поражение ще бъде, ако вдигнем ръце или ако толкова се фокусираме върху този въпрос с България, че забравим за какво ни е необходим присъединителният процес, а това е процес, с който трябва да донесем Европа у дома, заявил вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров, цитиран от в. "Слободен печат"

Според Димитров страната не трябва да се отказва от намиране на разбирателство с България.

mediapool.bg